Интервю с Николай Малинов по повод 9 септември

Интервю с Николай Малинов по повод 9 септември

Публикувано от:

– Господин Малинов, утре е 9 септември – една от датите, която вече 25 години разделя хората в България. Вие като историк как гледате на тази дата?

– Да, така е. В света има много по-тежки граждански войни, които са приключили с помирение. Смятам, че на България вече са й прекалено много разделителните линии, за да минава и тази разделителна линия. Девети септември едни го празнуват като победа, други като поражение. В резултат на 9-ти септември едни слизат от планината, други хващат планината, едни излизат от затворите – други влизат в затворите. Мога да дам пример с една Испания, където са дадени много жертви по времето на Франко и пак постигат помирение. Или Гърция, където също има стотици хиляди жертви, но продължи развитието си или Югославия, където случаят е най-пресен, но вече успяват да постигнат помирение. Мисля, че е неразумно, недостойно, неправилно от страна на българските политици да злоупотребяват с темата, като я използват за политически си цели. Смятам, че главното, водещото говорене по темата трябва вече да бъде на историците, а не на политиците. Тази дата има всякакви квалификации, но според мен тя е преломната дата за развитието на България. Да, имаше свободи, които бяха отнети през този половин век социализъм, но имаше други, които бяха дадени на хората. Свободата да се образоваш, свободата да работиш, свободата да бъдеш лекуван, свободата да бъдеш социално независим. Социалната държава не може да бъде упреквана само заради загубата на свободата на словото. Да, този режим нещо взе на хората, но и им даде много повече.

– Какво ни липсва като манталитет на нас българите, за да стигнем до това братско помирение и да тръгнем напред в развитието си?

– Може би нихилизмът ни е обладал отвсякъде, липсата на надежда, липсата на вяра чалгизацията във всички сфери на обществото, без да обиждам чалгата като изкуство. Това опростачване, което е следствие на разрушената образователна система, социалната държава – това е нещото, което ни липсва, за да имаш едно здраво общество с ресурс и да живеем достойно. Липсва достойният начин на живот на хората.

– Вие сте от младите политици, които имате смелостта да говорите за това. Смятате ли, че ще се намерят и други политици от редиците на БСП, които да подхванат темата?

– На мен ми липсва говоренето в обществото. Медалът има две страни. Има положителна и отрицателна оценка. Без да обиждам тези с отрицателната оценка, да уважим и тези, които изградиха със самоотвержен, а понякога и безплатен труд България. Липсва планиране и целеполагане в държавата като цяло.

– Какво бихте казали на тези, които на 9-ти септември са преживели своя житейски крах и са изгубили много. Вие споменахте, че едни са слизали от планината, но други са се качвали натам. Какво бихте казали на вторите, за да простят и да продължат напред?

– Аз съм от фамилия, която е участвала в антифашистката борба. Днес движението, на което съм председател опазва и възстановява паметниците от това време. Същевременно ние не разрушихме и не оцапахме нито един паметник. И ще продължаваме с търпение да показваме уважение към жертвите на тоталитарния режим . Имаше фашизъм в България – и те не трябва да забравят това.