Из спомени за легендарния пълководец генерал Гурко

Из спомени за легендарния пълководец генерал Гурко

Публикувано от:

 

Просълзен, сне шапка и се поклони на тия мъченици….

Богомил Николов

В своите спомени Димитър (Димо) Вълчев Хранов дава най-добра и пълна характеристика на образа на генерал Гурко, най-същественото от които e показано по-долу. Д. Хранов е агроном, учител, книжовник и революционен деец от Лясковец, член на революционния комитет в града, участник в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) като преводач в щаба на Предния отряд.
“Аз, който, току речи от началото и до края на освободителната война имах щастието да бъда в щаба на войските, командвани от този прочут руски военачалник, който придружавах всеки ден, имах случаи да се убедя, колко той от сърце обичаше българите и никога не чух да помъмре или да каже някоя лоша дума за тях. Напротив той всякога ги закриляше, а наказваше ония войници, които биха ощетили или онеправдали някой българин…”, пише Хранов. След форсирането на Дунав генерал Гурко е назначен за командир на Предния отряд, в състава на който влизат Българското опълчение, една стрелкова дружина, два казашки и четири драгунски полка с конните си батареи. “Генерал Гурко обичаше българските опълченци и възлагаше на тях големи надежди, ако и да имаше  измежду руските офицери някои, които мислеха, че новосформираното Българско опълчение не притежава изискуемите се бойни качества. Генерал Гурко обаче не беше на това мнение и фактите наскоро доказаха по най-нагледен начин, че той имаше право да възлага на Българското опълчение такива надежди.”
На 26-ти юни 1877 г. ген. Гурко влиза в Търново, където е посрещнат бляскаво. “Без да се застоява в Търново, след като събира сведения за преминаването на Балкана на 28 юний в 5 часа ген. Гурко изпрати генерал Раух с един малък отряд конница, конносапьорна команда по посока на Хаинския проход за рекогносцировка…Проходът “не беше запазен от турските войски”. Когато на 2-ри юли пристигат в Ханкьой всички се разполагат да спят близо до селото, само генерал Гурко остава да бодърства и да работи до късно през нощта. “Събудих се сутринта, продължава Хранов преди изгряването на слънцето и се смаях, като видях да се разхожда из лагера генерал Гурко, който

късно си бе легнал, а пръв бе станал рано

облякъл се и пие чая. Tой не пиеше никакви  спиртливи питиета и не пушеше тютюн, затова пък много обичаше чая, който пиеше с най-голямо удоволствие. Щом се спирахме нейде на почивка, той веднага заповядваше да му приготвят чай…      Генерал Гурко не се отличаваше само с умереност и въздържаност, но и с извънредна енергия, неуморим труд, постоянна бодрост, неизменно спокойствие, забележителни бойни качества, умела разпоредителност, истинска храброст и самоотвърждение…Почти всеки ден беше той на кон, отиваше по позициите по крайните авангардни постове и да разглежда пътищата, през които щяха да минават войските или артилерията…На 4-ти юли генерал Гурко с щаба си, кавалерията, стрелковата бригада и две дружини от Българското опълчение тръгна за Казанлък. Недалече от село Хаинкьой (дн. Гурково) една част турска пехота през нощта бе взела позиция и когато минаваха руските войски, турците започнаха да стрелят върху тях. Генерал Гурко веднага изкомандва да стреля конната артилерия върху турците и след едно кратко сражение турските войници избягаха към с. Мъглиж…” Преспиват в Мъглиж и сутринта на 5-ти войските на ген. Гурко продължават за Казанлък. След кратки сражения с редовна турска войска и башибозук към обяд градът е превзет. Ген. Гурко взема в плен “450 турски войници и три топа”.
След кратка почивка същия ден, в най-големите горещини, ген. Гурко тръгва с войските си за Шипка, и я завзема с отряда си. На другия ден започват нападенията на турските укрепени позиции, които са превзети привечер на 7-и юли. Когато руските войски настъпват към укрепленията, турците извършат “едно вероломство…, издигнали бяло знаме” предупреждавайки, че искат да се предадат. Русите прекратили стрелбата, но продължили настъплението. Щом руските стрелци се приближили на няколко метра от окопите на противника, османлиите започнали да стрелят залпово и предизвикали отстъпление на атакуващите ги. Началникът на Шипченския турски отряд изпратил парламентьор за преговори с ген. Гурко, че се предават. По време не преговорите, турският отряд, състоящ се от 7000 пехотинци се разбягва из Балкана. Ген. Гурко веднага се качва на опразнените турски позиции и

вижда потресен страшна кървава

зверска картина. Около един телеграфен стълб имало “наредени няколко отрязани глави на руски войници” Пред чадърите на пашите били “натъркаляни няколко руски трупа, зверски обезобразени и с отрязани езици, носове и други телесни части; някои от тези части бяха турени в устата на нещастните руски войници” Имало повече от “20 отрязани глави”, между които и на българи. Пред туй ужасно зрелище, съобщава Димитър Хранов – ген. Гурко, просълзен, отседна коня си, сне шапката си, прекръсти се и се поклони на тия мъченици. Неговият пример последвахме всички други, които го придружавахме…
На 8-ми юли шипченските укрепления са превзети, и предният отряд на ген. Гурко се завръща в Казанлък. На тяхно място се установяват войските, пристигнали от Габрово. В Казанлък българите посрещат русите “толкова радостни, че не знаеха как да угодят на руските войски”.  Предлагат им “ракия, вино, трендафилово сладко, плодове и тютюн”.
В Казанлък при ген. Гурко пристига една делегация, водена от П. Р. Славейков, учител в Стара Загора, със задача, възложена от старозагорските българи и турци да помоли да бъде изпратена руска войска в града. На 9-ти юли,  по нареждане на ген. Гурко, някои от българските опълченски дружини тръгват за Стара Загора и пристигат там на 11-ти юли. Тук ген. Гурко се запознава с “бесуванията и зверствата на черкезите и башибозуците по околните на Стара Загора села. След няколко дни в Стара Загора, прекарани по организация на руските части, които остават на място, назначавайки херцог Николай Максимович Лихтенбергски за техен командващ, ген. Гурко се завръща в Казанлък. На 18 юли генералът превзема Нова Загора и “незабавно тръгва с голяма част от войските си за Стара Загора”. При новозагорската битка са убити “800 души от неприятеля,  взети са два круповски далекобойни топа, много оръжие, цял железопътен влак от 20 вагона, пълни с огнестрелни припаси”.
Ген. Гурко изпраща своя генерал Раух в Стара Загора да поеме командването на тамошните войски. След превземането на Стара Загора от Сюлейман паша, началникът на Българското опълчение в Стара Загора, генерал Столетов, се оттегля с щаба си и една горска батарея, добира се до ген. Гурко и с вълнения започва да докладва “Ваше превъзходителство,

българските опълченци се биха като лъвове

юнаци!”, а ген. Гурко отговаря, че той е “бил уверен, какво българското опълчение ще изпълни докрай дълга си и много се радва, че не се е измамил в надеждите си”. Тук генерал Гурко изказва съжаление, че “не е имал възможност да се притече на помощ на храбрите български опълченци, които тъй храбро се били, защото е бил задържан на пътя си за Стара Загора от Реуфпашовия отряд”. “На 20 юли 1877 г. ген. Гурко със своя малък отряд тръгва през Средна гора за Хаинския проход,  където пристига безпроблемно. По този начин той постига целта си, не отстъпва веднага след превземането на Стара Загора от Сюлейман паша, за да не окуражи турците и да почнат да го преследват. Той отстъпва скрито и тайно в боен ред, без да бъде забелязан от противника, ясно съзнавайки, че при създалите се обстоятелства, без провизии и гранати с тази малобройна войскова част е невъзможно да се противопостави на 45 000-та армия на Сюлейман паша. Освен това той е бил информиран, че обещаната от главната руска квартира и очаквана помощ от войски и боеприпаси не могат да бъдат изпратени, тъй като през това време Осман паша тайно напуснал Видин и се насочил към Плевен, където се укрепил. Обещаната помощ с войска и припаси се наложило да бъде насочена към Плевен, тъй като положението на руските войски там станало тежко. И затова бил принуден да вземе решение и да отстъпи с малобройния си отряд, след като разбива турските части при Нова Загора и в гората при с. Джуранлии. На 28 юли той е извикан в Главната квартира, намираща се по това време в с. Горна Студена.” Ген. Гурко е посрещнат много топло и ласкаво от император Александър II и великия княз Николай Николаевич с висока оценка и признание за военните му способности, получава нова задача да замине за Петербург и да доведе императорската гвардия на бойното поле в България. На 11 септември, рано сутринта императорската гвардейска конница тръгва за Зимнич и преминава през моста, построен на р. Дунав между Свищов и Зимнич.
Това са само част от спомените на Хранов, в които ден след ден е описал действията на ген. Гурко по нашите земи. Действия, които говорят за ръководителска мъдрост и далновидност на истински боец. На 8 ноември ген. Гурко държи реч пред началниците на отделните части, в която между другото се казва: “В бъдеще историята ще ме съди, а сега единствените съдии на моите действия са императорът и главнокомандващият, и докато тая глава е на раменете ми, тя сама ще се разпорежда.”
Прославеният ген. Гурко продължава  победоносния марш към свободата на Ихтиман, Пазарджик, Пловдив, разбива остатъците от армията на Сюлейман паша и достига успешно до Одрин.

Генерал Гурко – освободителят

На 4 януари 1878 г. войските на генерал Гурко навлизат в София, след като са разгромили Орханийската армия на Осман Нури паша

Източник:

http://duma.bg/node/156628