Извадки от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник „Премълчаваната история на САЩ” Част 2

Извадки от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник „Премълчаваната история на САЩ” Част 2

Публикувано от:

/ Малко известни факти от американската история – продължение /

В предходния материал започнахме публикуване на по-интересни и непопулярни факти от историята на САЩ, пресъздадена от двама американски автори: световно-известния режисьор Оливър Стоун и историка Питър Кузник. Сега продължаваме хронологията на събитията.

Влиянието на фашизма между двете световни войни

След края на Втората световна война, американският посланик в Италия през двадесетте години Ричард Чайлд поддържа десния екстремизъм на Мусолини, наблягайки на неговия антикомунизъм и на готовността му да използва сила срещу работническите движения. Американската подкрепа продължава и след като Мусолини налага фашистката си диктатура. Сред защитниците му са финансовият министър Андрю Мелън и Томас Ламонт от банкерската институция „Дж. П. Морган”.

По време на президентската кампания през 1920 г., бъдещият двадесет и девети президент Уорън Хардинг припомня коментара на кандидата за вицепрезидент Франклин Д. Рузвелт, че когато е бил помощник-секретар на флота лично е написал конституцията на Хаити. Хардинг се заклева, че като президент той няма „да даде власт на помощник-секретаря на флота да пише конституция на горките ни съседи в Карибите и да ги кара да я приемат под дулата на американските пехотинци”. Администрациите на президентите Хардинг (1921-23 г.), Джон Кулидж (1923-29) и Хърбърт Хувър (1929-33) се стремят към експанзия на американските икономически интереси в Латинска Америка, без да прибягват до въоръжената дипломация на предшествениците си Теодор Рузвелт (1901-09), Уилям Тафт (1909-13) и Томас Уилсън (1913-21).

През 1922 г., американското списание „Нейшън” пише, че американските банкери управляват в Латинска Америка чрез марионетни правителства с подкрепата на американските войски. „На юг от нас имаше двадесет независими републики. Поне пет от тях – Куба, Панама, Хаити, Санто Доминго и Никарагуа – вече са със статут на колонии, или, в най-добрия случай, разполагат с фиктивно самоуправление. Четири други – Гватемала, Хондурас, Коста Рика и Перу – скоро ще се присъединят към тях. Г-н Хюз очевидно не смята Мексико за суверенна държава. … Нима САЩ възнамеряват да изградят една огромна империя, покриваща цялото полукълбо, в която Конгресът и американският народ нямат никаква власт? Империя, управлявана от група банкери от Уолстрийт, на чието разпореждане Държавният департамент и флотът щедро предоставят ресурсите си?”.

Най-саркастичен сред критиците на демокрацията е Х. Л. Менкен, „мъдрецът от Балтимор”. Менкен нарича обикновения човек, затънал в религиозни и други суеверия, „глупак”, екземпляр от породата „американски глупак”.

Когато безработицата в САЩ през 1931 г. достига 25%, „Таймс” публикува статия, в която се твърди, че Съветският съюз има намерение да наеме чуждестранни работници. Хиляди отчаяни безработни се тълпят пред съветските представителства в САЩ. Въпреки официалното опровержение от съветска страна, “Business week” съобщава, че СССР планира да привлече 6 хиляди американци, а кандидатите са вече 100 хиляди.

През 1934 г. пенсионираният генерал от военно-морския флот Смедли Бътлър съобщава за готвен военен преврат срещу Франклин Рузвелт, целящ „спасяване на родината от комунистите, които искат да разрушат всичко”. Специалната комисия за разследване на антиамерикански дейности към Камарата на представителите изслушва показанията на Бътлър и на други високопоставени свидетели по случая и постановява „верността на изявленията на генерал Бътлър”, заявявайки, че „опити за създаване на фашистка организация в САЩ са обсъждани и планирани и е имало готовност да се осъществят, когато финансовите поддръжници преценят за целесъобразно”. Странното в случая е, че комисията не призовава много от хората, за които има улики, че са замесени, в това число полковник Грейсън Мърфи, генерал Дъглас Макартър, бившия командир на Американския легион Ханфорд Макнайдър и др. Бътлър коментира с огорчение, че имената им не фигурират в окончателния доклад.

Втората световна война и отношенията със СССР

Във Втората световна война загиват над 60 милиона души: 27 млн. руснаци, 10 – 20 млн. китайци, 6 млн. евреи, 5,5 млн. немци, 3 млн. поляци, 2,5 млн. японци, 1,5 млн. югославяни. Австрия, Великобритания, Франция, Италия, Унгария, Румъния и САЩ дават по 250 – 333 хиляди жертви.

Хари Труман, сенатор от Мисури по време на Втората световна война, заявява: „Ако видим, че Германия побеждава, трябва да помогнем на Русия, а ако Русия започне да надделява, трябва да помогнем на Германия, като по този начин ги оставим взаимно да се избият”.

В противовес на неговото изказване, Хенри Уолъс, вицепрезидент на САЩ, в речта си от май 1942 г. заявява:

”Някои хора говорят за „века на Америка”. Но според мен векът на оцелелите след тази война трябва да бъде векът на обикновения човек. … Нито една нация не разполага с дадено ѝ от Бога право да експлоатира другите нации. Не трябва да има нито милитаристичен, нито икономически империализъм. Международните картели, които обслужват американската алчност и германското властолюбие, трябва да бъдат премахнати. … Стремежът към свобода през последните 150 години всъщност е великата човешка революция, наред с Американската революция от 1775 година[1], Френската революция от 1792 година, революциите в Латинска Америка през боливийската ера, революцията в Германия през 1848 година, както и тази в Русия през 1917 година”.

През юни 1943 г. Орвил Прескът от „Ню Йорк таймс” провъзгласява Червената армия за победител във войната и за спасител на човечеството. „Бързото превъоръжаване, бойните умения и завидната смелост на Червената армия може да се окажат решаващите фактори в спасяването на човечеството от нацистко робство. Дължим огромна, неизразима благодарност на милионите руски войници, които се сражават и загиват в тази война”. Ген. Макартър публично заявява, че Червената армия е извършила „един от най-големите военни подвизи в историята”.

Холивуд също подхваща тази идея. Въпреки че до този момент големите студия избягват да правят филми за Съветския съюз, през юли 1942 г. се снимат или подготвят поне девет филма по темата. Впоследствие се открояват пет по-значими от тях: ”Мисия Москва”, „Северна звезда”, „Песен за Русия”, „Три рускини” и „Дни на слава”.

„Атланта конститюшън” признава, че „руснаците са водили повечето битки и са дали повечето жертви” и призовава да се открие втори фронт в Европа… Лиланд Стоу напомня на читателите, че Съветският съюз не може да издържи дълго сам: „За тринадесет месеца руснаците дадоха над четири и половин милиона жертви, т.е. шест или седем пъти повече от загубите на Великобритания за трите години на война и двадесет пъти повече от общия брой загинали американци през Първата световна война”. Той подчертава, че „Съветският съюз е единствената велика сила, която е незаменим съюзник за Съединените щати в тази война. Ако милионите руски войници внезапно напуснат бойното поле, няма кой да ги замени.”.

/ продължението следва /

 

Подбор и адаптация – Георги Вълков, д-р инж.

[1] на 4 юли 1776 г. е приета Декларацията за независимост на Съединените щати на Америка