Извадки от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник  „Премълчаваната история на САЩ”. Част 18

Извадки от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник „Премълчаваната история на САЩ”. Част 18

Публикувано от:

/ малко известни факти от американската история, продължение /

„Това са хора без съвест, без морал. Линията им на поведение е линия на натиск, измама и алчна меркантилност.”

Горбачов, след преговорите с Рейгън в Рейкявик през 1986 г.

Отношенията с Русия след Студената война

След неуспешния опит за преврат срещу Горбачов и разпадането на Съветския съюз, Русия прави десен политически и икономически завой. Елцин предприема програма за приватизация, изготвена от Харвардския икономист Джефри Сакс и други експерти, наети от американската агенция за международно развитие. Сакс е съветвал и Полша в началната фаза на прехода от социализъм към капитализъм, в резултат на който през първите две години броят на бедните в страната се удвоява, а до 2003 г. над половината от населението живее под прага на бедността. Сакс и колегите му окуражават вицепремиерите Егор Гайдар и Анатолий Чубайс да подложат Русия на „шокова терапия”. Горбачов е устоявал на подобни искания от Г-7, МВФ и Световната банка преди това. Флиртът на Русия с дивия капитализъм се оказва безумно начинание. Преди руснаците да осъзнаят какво се случва, Елцин приватизира държавните предприятия и ресурси, елиминира субсидиите, премахва контрола върху цените и създава частни монополи. Западната помощ и съкращението на дълговете, обещани от Сакс, така и не пристигат. По-късно Сакс обвинява Чейни и Улфовиц, че са се стремили към „дългосрочно американско военно господство над Русия”. Руснаците наричат този период „голямото ограбване” – заводите и ресурсите са продадени на безценица на частни инвеститори, много от тях – бивши комунистически функционери, които стават мултимилионери за една нощ. В отговор на всеобщото недоволство срещу предприетите мерки, Елцин разпуска Парламента, суспендира Конституцията и управлява еднолично до края на десетилетието. По повод на Елцин, главният икономист на Световната банка споделя пред „Уолстрийт джърнъл”: „Никога в живота си не съм се смял толкова”. На руския народ обаче не му е до смях – икономиката се разпада. Хиперинфлацията изяжда спестяванията, десетки милиони остават без работа. До 1998 г. повече от 80% от колхозите фалират. Брутният вътрешен продукт намалява почти наполовина, а руската икономика се свива до размерите на холандската. 50% от руснаците печелят по-малко от 35$ на месец – официалният праг на бедността. Русия бързо се превръща в държава от Третия свят, а средната продължителност на живота се смъква от 66 на 57 години. Руснаците огорчено се шегуват, че са смятали, че комунистите ги лъжат за социализма и капитализма, а се оказало, че ги лъжат само за социализма…

Предписаните от Сакс мерки дават същия резултат и в бившите съветски републики, където броят на хората, живеещи в бедност, скача от 14 млн. през 1989 г. до 147 млн. през 1998 г. Писателят Александър Солженицин, който се връща в родината си след две десетилетия заточение, описва ситуацията през 2000 г. така: „В резултат на управлението на Елцин, всички важни сектори в държавата – икономиката, културата, моралът – са разрушени и разграбени. Всичко около нас е в руини, но се преструваме, че живеем нормален живот. Осъществените в страната ни реформи не бяха истински реформи и оставиха половината от народа ни в бедност. Нима ще продължим да разграбваме и да рушим Русия, докато не остане нищо? Бог да ни пази от нови реформи”.

Ненавистта към Елцин разпалва и антиамериканизма. Руснаците недоволстват от американското присъствие в богатия на енергийни ресурси регион на Каспийско море и от разширяването на НАТО към Полша, Унгария и Чехия – ход, наречен от 92-годишния Джордж Кенан „огромна стратегическа грешка”. Мнозинството руснаци заклеймяват ръководените от САЩ бомбардировки на НАТО срещу братята им славяни в Югославия през 1999 г. – 96% от руснаците смятат бомбардировките за престъпление против човечеството. През 2000 г., 80% от анкетираните твърдят, че американската политика е антируска, а повечето считат, че САЩ са спуснали „желязна завеса” пред Русия. Икономически опустошената Русия залага все повече на ядрените оръжия и започва да модернизира арсенала си. Социологическите проучвания показват, че руснаците предпочитат реда пред демокрацията и все повече хора изпитват носталгия към „доброто старо време” на Сталин. Въпреки че Клинтън възхвалява Елцин като „баща на демокрацията”, руският народ го обвинява за противоконституционното разпускане на законно избрания парламент и стрелбата с танкове срещу сградата му и за активната му роля в разрушаването на икономиката. Горбачов обявява Елцин за „лъжец” и твърди, че той си е присвоил повече привилегии от руските царе. След като одобрението към него спада под 10%, на 31 декември 1999 г. Елцин се оттегля и е заменен от бившия офицер от КГБ Владимир Путин.

Въпреки, че Буш-младши харесва колегата си Путин, той, подобно на Клинтън, се отнася към Русия с презрение. Още в началото на мандата си Буш се оттегля от договора за анти-балистичните ракети от 1972 г. заради плановете си за изграждане на противоядрен щит и нарушава обещанието, дадено на Горбачов от Буш-старши, че НАТО няма да се разширява. Русия се оказва обградена от натовски военни бази, някои от които разположени на бившите съветски територии (прибалтийските републики). Втората вълна на разширяване на НАТО започва в края на 2002 г. и приключва с приемането на България, Румъния, Словакия, Словения, Литва, Латвия и Естония през март 2004 г. Руснаците възприемат включването в НАТО на страните от бившия Варшавски договор като тежък удар, а разширяването на пакта с бившите съветски републики Литва, Латвия и Естония подлютява обидата. Буш отхвърля руските възражения и оказва натиск за ново разширение на НАТО. Хърватия и Албания се присъединяват през 2008 г. и той дава ясно да се разбере, че възнамерява да включи и Грузия и Украйна, въпреки протестите на Русия.

През април 2005 г. в годишното си обръщение към нацията, Путин определя разпадането на Съветския съюз като „най-голямата геополитическа катастрофа през изминалия век”. Предвид трудния живот на руснаците по време на преходния капиталистически период, много от обикновените граждани също гледат с носталгия към Съветския съюз. В някои части на Русия дори се възражда култът към Сталин. На Запад постоянно се стремят да пренапишат историята и да омаловажат ролята на страната ни в победата над фашизма, така че това е още една причина да не забравяме Сталин”, казва Любов Слиска, заместник-председател на Парламента.

Ядрената политика на Буш заплашва да сложи край и на усилията за неразпространение на ядреното оръжие. През март 2006 г. списание „Форин афеърс” публикува статията на К. Лийбер и Д. Прес, която анализира силните и слабите страни на ядрените оръжия на САЩ, Русия и Китай и стига до извода, че американският напредък в тази област след Студената война, съчетан с „рязкото съкращаване на арсенала на Русия и бавния ход на модернизацията на китайските въоръжени сили”, води до ситуация, в която нито руснаците, нито китайците са в състояние да противодействат ефективно на една американска ядрена атака. Иначе казано, САЩ могат безнаказано да разрушат Русия и Китай, тъй като последните са неспособни на ответен удар. Подобна публикация във „Форин афеърс”, официоза на кръговете, определящи американската външна политика, е истинска сензация. „Вашингтон пост” съобщава, че статията е накарала руснаците „да си спомнят за доктор Стрейнджлав[1] ”. Бившият министър-председател Егор Гайдар пише във „Файненшъл таймс”: „Появата на този анализ в едно уважавано списание предизвика ефект на хвърлена бомба. Дори и онези журналисти и коментатори, които не са склонни към истерия и антиамериканизъм, го приеха като израз на официалната позиция на правителството на САЩ”. В отговор Путин заявява, че Русия ще отдели нужните средства, за да укрепи отбраната си. Руски експерти посочват, че ще започне серийно производство на ново поколение ядрени ракети, способни да проникнат през американската противоракетна отбранителна система. Сред новите разработки са междуконтиненталните балистични ракети „Топол-М” и ракетите „Булава” за атомни подводници.

/ продължението следва /

Подбор и адаптация – Георги Вълков, д-р инж.

[1] Персонаж от филма на Стенли Кубрик „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“ – филм-сатира от 1964 г. за студената война и доктрината за взаимно унищожение.