Извадки от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник  „Премълчаваната история на САЩ”. Част 13

Извадки от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник „Премълчаваната история на САЩ”. Част 13

Публикувано от:

/ малко известни факти от американската история – продължение /

Подкрепата за муджахидините в Афганистан и зараждането на тероризма

Тероризмът е тактика, а не идеология, и да се обяви война срещу дадена тактика е абсолютно безсмислено.”

Збигнев Бжежински

Рейгън и Кейси, директорът на ЦРУ по негово време, превръщат колебливата подкрепа на Картър към афганистанските бунтовници в най-голямата и до днес секретна операция на ЦРУ на стойност над 3 млрд. долара. ЦРУ прекарва помощта през пакистанския президент Зия, който снабдява с американско оръжие и долари най-крайната ислямистка фракция на Гулбедин Хекматиар. Според Джеймс Форест, директор на отдела за изследване на тероризма в Уест Пойнт, Хекматиар е „известен с това, че обикалял по улиците на Кабул с бутилки с киселина и заливал всяка жена, осмелила се да излезе с непокрито лице”. За Хекматиар също така има сведения, че одирал затворниците живи. Високопоставеният служител на Държавния департамент Стивън Коен признава: „хората, които подкрепяхме, бяха по-ужасните, по-фанатизирани муджахидини”. Директорът на бюрото на ЦРУ в Исламабад Хауард Харт си спомня: „Бях първият директор на секция в чужбина, изпратен с „прекрасната” заповед: Избивай съветските войници! Представяте ли си!”. ЦРУ предоставя между 2000 и 2500 ракети „Стингър”, американско производство, за които Уикилийкс разкрива 3 десетилетия по-късно, че са били използвани за сваляне на хеликоптери на НАТО. Китай, Великобритания и Египет също доставят оръжие на муджахидините за милиони долари.

В боевете загиват над 1 млн. души, а около 3 млн афганистанци – една трета от населението – бяга в Пакистан. През февруари 1988 г. Горбачов обявява, че съветските войски ще се изтеглят от Афганистан. Изтеглянето започва на 15 май и продължава 10 месеца. 10 хил. араби се стичат към Пакистан, за да се присъединят към джихада срещу неверниците. Сред тях са и богатият саудитец Осама бин Ладен и египетският лекар Айман ал-Зауахири. Кейси пренебрегва постоянните предупреждения, че религиозният фанатизъм, който се развихря с негова помощ, в крайна сметка ще се превърне в заплаха за американските интереси. Той е убеден, че сътрудничеството между християнството и исляма ще е трайно и може да се използва за нанасяне на удари срещу съветската власт в целия регион. В средата на 80-те години Кейси организира няколко атаки на муджахидини на територията на Съветския съюз с надеждата, че ще предизвика въстание сред съветските мюсюлмани.

Бившият американски посланик в Саудитска Арабия Чарлз Фрийман критично заявява: „Започваме войни, без да помислим как ще им сложим край. Афганистан беше на ръба на гражданската война, а на нас просто повече не ни се занимаваше”. Той твърди, че заедно с американския посланик в Пакистан Робърт Оукли са убеждавали ЦРУ да прекрати намесата на САЩ, Пакистан и Саудитска Арабия, но са се сблъскали със следния отговор: „Защо ни занимавате с хора, които носят кърпи на главите?”. Експертката от „РАНД” Черил Бенард, чийто съпруг е посланик на САЩ в Афганистан, твърди: „Това беше съзнателен избор. В началото всички смятаха, че можем да победим Съветския съюз и затова единственото, което ни остава, е да намерим най-лудите глави в света и да ги насъскаме срещу руснаците, а това имаше редица негативни последствия. Знаехме много добре какви са тези хора и какво представляват организациите им, но не ни беше грижа. След това им позволихме да избият по-умерените си водачи. Това е причината, поради която в съвременен Афганистан няма умерени водачи – позволихме на фанатиците да ги избият. Убиха левите, умерените, центристите”.

След Перестройката и оттеглянето на СССР от Третия свят, САЩ продължават да подкрепят радикалния ислям. Много от привържениците на джихада, които са се сражавали срещу Съветския съюз в Афганистан, се прехвърлят впоследствие в Чечения, Босна, Алжир, Ирак, Филипините, Саудитска Арабия, Кашмир. На Балканите и в Африка също избухват етнически и племенни конфликти.

След като подкрепяното от СССР правителство на Афганистан пада през 1992 г., САЩ губят интерес към тази далечна страна, където средната продължителност на живота е 46 г. Между различните крила на ислямистите избухва кървава гражданска война. Една от групировките се състои главно от афганистански бежанци, обучавани в създадените от Саудитска Арабия медресета[1] в Пакистан; с помощта на пакистанското разузнаване тези „талиби” (ученици) сформират движението на талибаните. Много от тях са преминали през военно обучение в лагери, финансирани от САЩ. Там са учили по учебници, разработени в университета в Небраска, Омаха, където има създаден Център за изследване на Афганистан, финансиран от американската агенция за международно развитие с 51 млн. долара за периода 1984-94 г. Публикуваните на езиците дари и пущу учебници са предназначени да разпалват ислямския фанатизъм и да подтикват към съпротива срещу съветските нашественици. Децата се учат да броят по снимки ракети, танкове, мини, автомати „Калашников” и убити съветски войници. Талибаните въвеждат спазването на шериата, забраняват изображенията и провеждат публични изтезания и екзекуции. Жените загубват всякакви права, включително да работят и да излизат сами от дома. През 1996 г. талибаните приемат в Афганистан и Осама бин Ладен, ръководител на „Ал Кайда” („Основата”), екстремистка организация, поставяща си за цел прогонването на САЩ и съюзниците им от мюсюлманските държави. Той е сътрудничел на ЦРУ, което в продължение на години набира и обучава наемници за борба със съветските войски в Афганистан. Тези операции на ЦРУ се финансират главно от саудитската управляваща фамилия, която се стреми да разпространи строгата ухабистка форма на исляма. Бащата на Осама е един от най-богатите хора в Саудитска Арабия. Бин Ладен заклеймява присъствието на „армиите от неверници” от САЩ в Саудитска Арабия, най-свещената земя за исляма и не одобрява американската подкрепа за Израел. Той призовава за унищожаване на американците в Саудитска Арабия, Йордания, Египет и Палестина и през 1992 г. издава първата си фатфа за джихад срещу окупаторите.

Събитията от 11 септември 2001 г. променят хода на историята. Ислямските екстремисти нанасят съкрушителен удар на САЩ. Президентът и съветниците му проспиват предупрежденията и терористите от „Ал Кайда” разбиват самолети в най-важните символи на американската имперска мощ: Световния търговски център и Пентагона. В Ню Йорк загиват над 2750 души, сред които около 500 чужденци от 91 държави, още 125 души са жертвите в Пентагона. Но пораженията от терористичните нападения бледнеят пред щетите, които нанасят действията на Буш в отговор на екстремистките атаки. В началото Буш пренебрегва исканията за разследване как е допусната такава колосална грешка в разузнаването. Когато натискът става твърде голям, той натоварва с тази задача Хенри Кисинджър. „Ню Йорк таймс” задава въпроса дали изборът на Кисинджър, този „вътрешен човек във Вашингтон” със „стари приятелства и връзки в бизнеса”, не е просто „хитра маневра на Белия дом за отклоняване на разследването”. В един от първите дни след създаване на комисията за разследване, Кисинджър е посетен от група жени от Ню Джърси, овдовели при атаката. Една от тях го пита дали сред клиентите му няма някой от фамилията Бин Ладен. Кисинджър се сепва и разлива кафето си, след което се извинява за непохватността си, оправдавайки се, че „недовижда”. На следващата сутрин подава оставка от комисията.

На 7 октомври 2001 г., по-малко от месец след атаките на 11 септември, САЩ и съюзниците им започват операция „Трайна свобода” в Афганистан. Ръководителите на талибаните бързо схващат какво ги очаква и се съгласяват на преговори. На 15 октомври външният министър на Афганистан Уакил Ахмед Мутауакил, който, според американското посолство в Исламабад, е много близък с лидера на талибаните молла Мохамед Омар, предлага да предаде Бин Ладен на Организацията за ислямско сътрудничество, която да го изправи на съд. Има доказателства, че молла Омар от известно време се опитва да озапти Бин Ладен и че взаимоотношенията между талибаните и „Ал Кайда” са се влошили. Американските представители обаче решават, че талибаните се опитват да спечелят време. Милтън Биърдън, бивш ръководител на операциите на ЦРУ в Афганистан, обвинява преговарящите от американска страна в глупост и липса на гъвкавост: „Не се съмнявам, че талибаните искаха да се отърват от него”, казва той. Но САЩ така и не предлагат вариант, чрез който талибаните да се измъкнат от комплицираната ситуация с достойнство. „Високотехнологичната война” на Ръмсфелд драстично намалява броя на жертвите сред американците, но липсата на американски наземни сили дава възможност на Бин Ладен, Омар и голям брой техни привърженици да се измъкнат от пещерата Тора Бора през декември 2001 г. Мирното население обаче е жестоко засегнато от бомбардировките. Според проф. Марк Херолд от университета в Ню Хемпшир, загиват около 4 хил. афганистанци, което е повече от американските жертви на 11 септември. През следващите месеци от болести и глад умират пет пъти повече афганистанци.

/ продължението следва /

Подбор и адаптация – Георги Вълков, д-р инж.

[1] Мюсюлманско духовно училище, подготвящо служители за ислямския религиозен култ.