Извадки от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник  „Премълчаваната история на САЩ”. Част 11

Извадки от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник „Премълчаваната история на САЩ”. Част 11

Публикувано от:

/ малко известни факти от американската история – продължение /

Никарагуа (1979-86 г.)

В Никарагуа, в края на 70-те години, Сандинисткият фронт за национално освобождение, кръстен на името на партизанския водач Агусто Сандино, заплашва да свали президента Анастасио Сомоса Дебайл. Корумпираната фамилия Сомоса управлява страната 43 години и бедното население подкрепя освободителното движение. През юли 1979 г. сандинистите завземат властта, семейство Сомоса бяга от страната, а новото правителство приема амбициозна програма за промени в областта на земеделието, образованието и здравеопазването. Това е втората успешна революция в латинска Америка след кубинската. Администрацията на Картър се опасява, че това ще окуражи революционните организации в съседните държави – Гватемала, Хондурас и Ел Салвадор. Бжежински настоява за военна намеса и изтъква, че САЩ ще станат за смях, ако не успеят да се справят с „проблемите в задния си двор”.

През 1981 г. започва гражданска война между управляващия „Сандинистки фронт за национално освобождение” и контрасите. Правителството на Даниел Ортега заема просъветски позиции, контрасите се ползват с активната поддръжка на администрацията на Рейган. Никарагуанският конфликт се превръща във важен елемент от глобалната Студена война.

Американският посланик в Никарагуа Антъни Куейнтън твърди, че „войната започна на 15 март 1982 г., когато ЦРУ, чрез никарагуански агенти, взриви мостовете, свързващи Никарагуа и Хондурас”. В действителност, бойните действия започват много по-рано. През декември Американският конгрес забранява да се използват държавни фондове за сваляне на правителството на сандинистите. В правителството обаче умерените представители като Шулц почти нямат право на глас и външната политика се определя от десните хардлайнери. Рейгън заблуждава Конгреса за участието на ЦРУ, а директорът на ЦРУ Кейси лъже многократно пред разузнавателните комисии в Сената и Камарата на представителите. Робърт Гейтс твърди: „Кейси лъжеше Конгреса от деня, в който положи клетва”. За да заобиколят Конгреса, Кейси и представителят на Националния съвет за сигурност Оливър Норт измислят сложна схема. С помощта на израелски търговци на оръжие, САЩ продават бойни ракети на враговете си в Иран на завишени цени и използват приходите за да финансират контрасите в Никарагуа с посредничеството на латиноамерикански наркодилъри, които в замяна получават лесен достъп до американските пазари. Благодарение на американското финансиране и подкрепата на ЦРУ, армията на контрасите нараства до 15 хил. души. ЦРУ набира и наемни войници от Гватемала и Ел Салвадор, които атакуват крайбрежните селища и търговските пристанища. Рейгън нарича контрасите „моралния еквивалент на бащите на американската държава” и това смайващо сравнение предизвиква остра реакция на американските историци. „Моралните еквиваленти” са печално известни с мъченията, осакатяванията и убийствата на цивилни. „Борците за свобода”, както ги нарича Рейгън, изнасилват, кастрират, обезглавяват и разчленяват жертвите си. В терористичните си нападения контрасите разрушават училища, болници, кооперации, мостове и електроцентрали и носят отговорност за смъртта на повечето от 30-те хиляди жертви във войната. Един от съветниците на обединеното командване ги нарича просто „банда убийци”. Американското посолство съобщава, че един от командирите на контрасите твърди, че гражданите, които отказват да се присъединят към тях, биват „застрелвани или убивани с нож”, други са „изгаряни в топилни пещи”, а отвлечените млади момичета са „изнасилвани денонощно”.

На 5 октомври 1986 г. сандинистите свалят самолет С-123 с тричленен американски екипаж, пренасящ оръжие за никарагуанските контраси. Единственият оцелял Юджийн Хейзънфъс признава, че работи за ЦРУ. Разследванията на разузнавателната комисия в Сената и на комисията „Тауър” разкриват, че администрацията е затънала до шия в незаконни действия и корупция, продавала е оръжие на Иран, оказвала е подкрепа на Ирак във войната му срещу Иран и си е сътрудничела с престъпници като генерал Нориега, за да достави оръжие на контрасите в Никарагуа в нарушение на Поправката „Боланд” от 1982 г., която забранява отпускането на американска помощ за свалянето на сандинисткото правителство. В деня на изборите в САЩ, 4 ноември, председателят на иранският парламент Али Акбар Хашем Рафсанджани разказва публично за американо-иранските оръжейни сделки. Американците научават също така, че ЦРУ е минирало никарагуанските пристанища, което кара един от най-уважаваните консерватори Бари Голдуотър да напише в писмо до Кейси: „Престанете с тези глупости. Това е нарушение на международното право. Направо си е обявяване на война”.

Ел Салвадор и отрядите на смъртта (1980-84 г.)

В Ел Салвадор, САЩ решават да изпробват новата си стратегия за борба с партизански движения за потушаване на народни вълнения, без да изпращат американски войски. Първо, САЩ увеличават и модернизират армията на Ел Салвадор, която през 1983 г. достига 53 хил. войници, много от които обучени във Форт Бенинг, Джорджия и в американската школа в Панама. През март 1981 г. ЦРУ информира вицепрезидента Буш, че през изминалата година „десните отряди на смъртта, подчинени на богатите земевладелци, са убили няколко хиляди души, най-вече леви симпатизанти”. Малко преди Рейгън да встъпи в длъжност са разстреляни и четири американки, три от които монахини, участвали в хуманитарни операции. Номинираната за посланик в ООН Джийн Къркпатрик заявява, че „монахините не са били просто монахини”, а „политически активистки” от националния освободителен фронт.

В края на 1981 г. салвадорски войници, обучени и въоръжени в САЩ, избиват 767 души в селцето Ел Мозоте. Жертвите, сред които 358 деца под 13 години, са намушкани, обезглавени и разстреляни. Момичетата и жените са изнасилени. В края на 1982 г. неправителствена организация от Вашингтон публикува доклад, в който се твърди, че Ел Салвадор и Гватемала са на последно място в спазването на човешките права в Латинска Америка. В него се казва: „Обезглавяването, мъченията и отвличанията се смятат за нещо нормално от правителството на Ел Салвадор”.

По времето на Картър и Рейгън, САЩ наливат близо 5 млрд. долара в малката държава. Междувременно отрядите на смъртта продължават да сеят разруха. Броят на жертвите достига до 70 хиляди. Близо половин милион салвадорци се опитват да избягат от насилието и пристигат в САЩ, но повечето са експулсирани обратно. През 1984 г. американските имиграционни власти допускат в страната средно по един на всеки 40 кандидати за убежище от Ел Салвадор, като в същото време приемат почти всички антикомунисти, избягали от Никарагуа.

 

/ продължението следва /

 

Подбор и адаптация – Георги Вълков, д-р инж.