Извадки от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник  „Премълчаваната история на САЩ”. Част 10

Извадки от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник „Премълчаваната история на САЩ”. Част 10

Публикувано от:

/ малко известни факти от американската история – продължение /

Ричард Никсън е единственият президент в историята на Америка, който води продължителни военни действия срещу цели три държави[1], въпреки неодобрението на обществото, медиите, бюрократите и чуждестранния елит.

Каролин Айзенберг, историк

„Тайната” война срещу Лаос (1964-69 г.)

САЩ се опитват до доведат до разруха и Лаос, където провеждат „тайни” бомбардировки от 1964 г. Тези бомбардировки обаче са си напълно явни за местното население. От 1967 г. нападенията се увеличават. Когато Никсън поема президентството, всички ограничения отпадат. Белгийският посланик в ООН Жорж Шапелиер описва ситуацията така: „Преди 1967 г. бомбардировките са били встрани от населените места. През следващите години те се увеличават и нормалният ритъм на живот в селата е изцяло нарушен. Селяните са принудени да търсят спасение в горите. През 1969 г. бомбардировките стигат до своеобразна кулминация. Селяните живеят в землянки и пещери и се грижат за нивите си само нощем, … селата им са напълно разрушени. В последната си фаза бомбардировките си поставят за цел систематичното унищожаване на цялата материална база. Реколтата е опожарена, а добивът на ориз е оскъден”.

„Долината на делвите”, която е под контрола на движението „Патет Лао”, е един от най-тежко бомбардираните райони. До септември 1969 г. областта е почти обезлюдена. Фред Бранфман разговаря с над 1000 бежанци, след което пише: „След повече от 700 години документирана история „Долината на делвите” вече не съществува”. Голяма част от Лаос е сполетяна от подобна съдба.

Войната в Камбоджа (1970-73 г.)

На 30 април 1970 г. Никсън съобщава на пресконференция за нахлуването в Камбоджа. Решението на президента предизвиква недоволство в цялата страна и разпалва антивоенни протести. Над двеста служители на Държавния департамент подписват петиция срещу нашествието в Камбоджа и Никсън разпорежда тяхното уволнение. Четирима от най-високопоставените съветници на Кисинджър и служител на Съвета за национална сигурност подават оставка. При Кисинджър пристига делегация от негови състуденти от Харвард. Томас Шелинг заявява: „Така, както виждаме нещата, има две обяснения, Президентът или не си е давал сметка, че операцията в Камбоджа представлява нападение над суверенна държава, или това изобщо не го е интересувало. Не съм сигурен коя от двете възможности е по-плашеща”. Въпреки големия обществен натиск, бомбардировките продължават и нанасят големи щети на Камбоджа.

През 1973 г. е в ход подновяване на масираните бомбардировки, които продължават до 15 август, когато Конгресът спира финансирането на войната. Поразени са над 100 хил. мишени с над 3 млн. т експлозиви, стотици хиляди цивилни загиват. Икономиката на Камбоджа рухва напълно, а цените на храните скачат главоломно. Добивът на ориз спада 6 пъти и избухва глад, бежанци заливат Пном Пен и се стига до хуманитарна криза. Червените кхмери, които преди войната са били незначителна организация, използват бомбардировките за да увеличат влиянието си и бързо набират сила. През 1975 г. завземат властта и се изправят срещу собствения си народ, в резултат на което загиват над 1,5 млн. души. САЩ поддържат приятелски отношения с бруталния режим на Пол Пот.

През 1978 г. Виетнам подтиква камбоджанците да се вдигнат срещу правителството, а след това сам нахлува в Камбоджа и сваля омразния режим на Пол Пот. Виетнамците съобщават: „В Камбоджа, едновремешния остров на мира, никой вече не се усмихва. Сега земята е пропита с кръв и сълзи. Днес Камбоджа е адът на земята”. По време на краткото управление на Червените кхмери загива една четвърт от населението на страната.

Отношенията с Япония след Втората световна война

На 17 юни 1971 г. САЩ и Япония подписват договор, който предвижда връщането на островите Окинава на Япония през май 1972 г. Японците остро се противопоставят на използването на Окинава като база за американските операции във Виетнам и като склад за ядрени оръжия. Според новия договор САЩ продават Окинава обратно на Япония, но запазват базите си на острова. Япония не само плаща на САЩ прекомерно висока сума, но и се съгласява да покрива разходите по поддържането на военните бази. На всичко отгоре, японският министър-председател Ейсаку Сато нарушава споразумението като тайно позволява на САЩ да върнат ядрените си оръжия в Окинава.

Чили – свалянето на Алиенде (1970-73 г.)

През 1970 г. социалистът Салвадор Алиенде печели изборите в Чили. Никсън нарежда да се спре Алиенде и ЦРУ подготвя действия в две направления: от една страна – пропаганда сред чилийците за отрицателните последствия от бъдещо управление на Алиенде и подкупване на конгресмени за да блокират утвърждаването на президента, а от друга – организиране на военен преврат. Списание „Тайм” публикува на 19 октомври брой със заглавна корица „Марксистка заплаха в Америка – чилиецът Салвадор Алиенде”, в която се повтаря тезата на ЦРУ, че „ако Алиенде бъде признат за победител, това ще бъдат последните свободни избори в Чили”. В един от следващите броеве е публикувано читателско писмо от Майкъл Додж от Сейнт Пол, Минесота, който възразява: „Очевидно заплахата се отнася до няколко американски фирми за добив на мед, телефонната компания и някоя и друга хунта. Някак си не успях да се разтревожа. Само че силно се подразних от вашите постоянни намеци, че всяка форма на марксизъм, която жъне успех някъде по света, е заплаха за нас”.

ЦРУ дава оръжие и пари на ген. Камилио Валенсуела и други военни да подготвят преврат. В същото време хората на ген. Роберто Вийо убиват ген. Рене Шнайдер – началник на военните сили и заклет привърженик на конституцията. Алиенде встъпва в длъжност на 3 ноември 1970 г., избран в Конгреса със 153 гласа „за” и 24 „против”. Два дни по-късно, Никсън заявява пред Националния съвет за сигурност, че Алиенде трябва да бъде свален от власт и че „не бива да допускаме Латинска Америка да остане с впечатление, че може да тръгне по пътя на Чили и че това ще се размине безнаказано”.

След неуспеха да се блокира избора на Алиенде, започва икономическа война срещу Чили. Банката за внос и износ, Агенцията за международно развитие, Интерамериканската банка и Световната банка спират помощите и заемите за Чили. Американските компании помагат за дестабилизирането на чилийското правителство, а ЦРУ финансира опозиционните партии и провежда пропагандни кампании и демонстрации против Алиенде. В отговор, през юли 1971 г., Чилийският конгрес национализира компаниите „Кенекот”, „Анаконда” и „Серо Майнинг” и поема контрол върху управлението на телефонната компания „Ай Ти Ти”. На 4 декември 1972 г., Алиенде заклеймява САЩ и корпорациите пред ООН. Чилийският президент описва подготвения опит „да бъде свалено от власт едно свободно избрано от народа правителство”. Чилийският президент отбелязва, че огромни, напълно безконтролни „транснационални” корпорации водят война срещу суверенни държави и подчертава, че „това подкопава цялата световна политическа структура”. Алиенде говори от името на милиони латиноамериканци, експлоатирани десетилетия наред от американските компании с подкрепата на дипломатите, военните и разузнаването на САЩ. След неговата реч, присъстващите стават на крака и скандират: „Вива Аллиенде!”.

Със смелата си реч Алиенде подписва смъртната си присъда. В началото на 1973 г. ЦРУ подтиква агентите си в Чили да убедят военните да свалят правителството. Чилийските военни, водени от главнокомандващия армията ген. Аугусто Пиночет, насрочват преврата за 11 септември 1973 г. В последното си обръщение по радиото от президентския дворец Алиенде заявява: „Няма да си подам оставката. Чуждият капитал – империализмът, обединен с реакционерството – принуди армията да скъса с традициите си. Да живее Чили! Да живее народът! Това са последните ми думи. Сигурен съм, че саможертвата ми няма да бъде напразна. Сигурен съм, че ако не друго, тя ще послужи за морален урок и назидание на страхливците и предателите”. Алиенде отнема живота си с пушка, на чийто приклад има златна плочица с надпис: „На моя добър приятел Салвадор Алиенде от Фидел Кастро”.

В записан впоследствие телефонен разговор между Кисинджър и Никсън, двамата разкриват подкрепата на тайните американски служби в преврата. Пиночет избива над 3200 свои противници и хвърля в затвора десетки хиляди души. Кисинджър разпорежда САЩ да признаят кървавия диктаторски режим и да му осигурят помощ. По заповед на Пиночет войната с поддръжниците на Алиенде се пренася и в чужбина. Чилийските отряди на смъртта убиват изпратения от Алиенде посланик в САЩ Орландо Летелиер и Рони Мофит, негов колега от Института по политология. Така наречената операция „Кондор” се провежда от армия убийци, ръководени от разузнавателните служби на десните правителства на Чили, Аржентина, Уругвай, Боливия, Парагвай и Бразилия, с помощта на ЦРУ. Повечето жертви са водачи на леви организации, но в действителност операцията е насочена срещу „всякакви противници на правителството”.

 

/ продължението следва /

 

Подбор и адаптация – Георги Вълков, д-р инж.

 

[1] Виетнам, Лаос и Камбоджа