избори донецк

избори донецк

Изборите в Донбас официализират разпада на Украйна

Публикувано от:

Вотът в самообявилите се републики слага край на идеята за федерализация на страната и ускорява разпада й, пише Иво Христов в a-specto.bg.

Действащият премиер на самообявилата се Донецка народна република Александър Захарченко бе избран за нов държавен глава с 765 000 гласа от общо 1 012 000 подадени бюлетини на изборите в неделя, 2 ноември. В съседната Луганска народна република победа удържа Игор Плотницки (63.8%от гласовете).

Изборите не бяха признати от САЩ и Европейския съюз, а Киев ги определи като фарс. От своя страна Русия заяви, че „ще отчете резултатите им”, което не е равнозначно на признаване на държавността на ДНР и ЛНР. На въпрос как Русия разглежда двете самообявили се републики руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва ги приема като „територии, чието население е отказало да се примири с въоръжения преврат (в Киев) и неговите последствия”. Москва обаче призова ЕС да признае резултатите от вота в ДНР и ЛНР.

Изборите в Донбас бяха белязани от много несъвършенства в процедурата (незащитени бюлетини, възможност за многократно гласуване, гласуване без документи за самоличност) и от висока избирателна активност, за която свидетелстват дългите опашки пред повечето изборни секции. За разлика от бурната избирателна кампания на националните парламентарни избори в Украйна (белязана от всевъзможни нарушения), тази в Донбас премина формално, а кандидатите и партиите афишираха почти еднакви програми, в основата на които бе отделянето на региона от Киев.

За отбелязване е, че в началото на украинската криза Москва поддържаше идеята за федерализация на страната, като единствен път за съхраняване на нейната цялост. Идеята бе отхвърлена от Киев, Вашингтон и Брюксел. Последвалата гражданска война в Донбас доведе до фактическото отцепване на регион с население от около 4 милиона човека и обявяването на Донецката и Луганската народни републики. Днес идеята за федерализацията на Украйна изглежда погребана от всички страни в конфликта. Опитите за съхраняването на Украйна като унитарна държава, обаче също изглеждат задминати от събитията.

Проведените в неделя избори, при всичките им несъвършенства, ускоряват юридическото обособяване на двете републики и създават прецедент за възможно по-нататъшно отделяне на региони от централната власт в Киев. Задълбочаващата се икономическа криза ще постави на изпитание способността на новите украински власти да съхранят единството на държавата, която икономически зависи предимно от търговията с Русия и засега не успява да преориентира икономиката си към взискателните пазари на ЕС.

ДНР и ЛНР обаче ще трябва да решат два въпроса: този за икономическото си оцеляване, което зависи в еднаква степен от съседните Русия и Украйна. Неслучайно първите декларации на новоизбраните лидери на двете републики бяха заявка за готовността им да осигурят Киев с въглища. Вследствие на военните действия в Донбас Украйна, която е сред световните лидери в производството на въглища, се оказа в позицията на вносител.

Вторият проблем пред ДНР и ЛНР е въпросът за международното им признание, без който рискуват да изпаднат в дипломатическа безтегловност като Приднестровието (Приднестровска Молдовска република от 1990г.).

Появата на ДНР и ЛНР засилва несигурността на европейските граници, които вече претърпяха драматични промени след разпада на Югославия през 90-те, косовският прецедент с едностранното обяваване на независимост от Косово (с подкрепата на ЕС и САЩ) през 2008г. и отцепването на Южна Осетия и Абхазия (с подкрепата на Русия) от Грузия същата година.

Що се отнася до крехкото примирие в Донбас, постигнато след Минските съглашения, то едва ли ще устои на двустранните провокации. ДНР и ЛНР ще се опитат да постигнат независимост върху целите територии на двете области, част от които остават под контрола на Киев. От своя страна президентът Порошенко вече заяви намерението си да отмени особения статут на Донбас, който счита за погазен от изборите в ДНР и ЛНР.