Есе на дванайсетокласничка Яна Маркова.
Всеки може да намери нещо, заради което да живее, но малцина откриват онова, заради което си заслужава да заплатят с най-ценното – с живота си, пише ученичката в 91-ва НЕГ, София.
Христо Ботев – гениалният поет революционер, националният герой, светиня в българската и в световната литература, дал не само идеите, но и живота си за свободата на България… Идиотът, пожертвал себе си за „кенефа на Европа”. Дали Ботев е идиот? Моето лично мнение, драги ми съотечественици, е, че истинските идиоти сме ние – днешните „европейски граждани”, живуркащи в профанизираното си псевдодемократично общество, срещу което от време на време надигаме глас, но общо взето сами сме си създали.
„Смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости!” Лириката на Ботев едва ли някога е била по-актуална. По мое мнение същността на българския народ не е претърпявала такова претопяване през петстотинте си години под османско робство, каквото я е завладяло днес. И погледнете само какво представлява страната ни! Какво стана с благодатната българска земя? Защо млякото ни се прави от разни прахчета, доматите са внос от Гърция, картофите от Холандия, ябълките от Германия?
Какво се случи с Ботевата мечта за „обща собственост върху сички имоти”? Какво означава днес да си българин? Да напсуваш звучно поредното правителство, докато прелистваш днешния вестник, който е и най-вероятно единственото четиво, до което се докосваш? Да измисляш всевъзможни начини, легални или не чак толкова, за да „минеш метъра”, дори и с малко? А моралът – той дори не си струва да бъде споменаван.
Какво се е случило с националните ни герои?! Не е ли жалко това, че единствените случаи, когато имената на Ботев и Левски се скандират, са футболните мачове? Преди имената им са вдъхновявали българина да се бори за доблестна кауза, да жертва живота си, живота на децата си за инициативата на славните юнаци…
А днес? За каква „велика кауза” му служат тези имена днес? За повод да се напие в близката кръчма, да предизвика побой, да вандалства… И затова ли Ботев е дал живота си? За шепа хулигани? За група скотове? За един овчедушен народ, оставил се да бъде ръководен от тайфа мерзавци? Не е ли идиотско да се самопожертваш за една такава сбирщина от негодници?
А ако Ботев беше жив днес, за да види какво се е случило с вярата му „в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро”, дали нямаше да се отврати?
Ако Ботев беше жив днес… Ако той беше роден в днешно време, какво, мислите, би направил? Дали не би спретнал една бърза революцийка, най-добре чрез Фейсбук? Дали вместо фолклорни мотиви в стиховете му нямаше да присъстват попфолк мотиви? Струва ли ви се вече, скъпи сънародници, безсмислена Ботевата саможертва? Бихте ли дали вие живота си за един такъв окаян народ? Изобщо бихте ли пожертвали нещо за своя народ? Намирате ли вече Ботевата постъпка за идиотска? А самия него за идиот?
А ако Ботев беше жив… Но Ботев е жив – жив е чрез творчеството си и чрез завета си, но най-вече той е жив чрез самите нас – неговия изгубил ценностите си народ. Защото „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”.
Ботев не е идиот. Той е знаел, че единственият изход от робската участ е била революцията. И с ясната представа, че огънят на тази революция има нужда от искра, Ботев доброволно забучва сърцето си на кол, за да могат въстаниците да го развяват като знаме. И също като своя далечен прадед Спартак, който е разтърсил Великата римска империя из основи, Ботев подкопава основите на Османската империя.
Ботев не е идиот. Той е жертвал себе си не за мен или за вас, а за нашето бъдеще, за бъдещето на децата ни – не за хората, които сме днес, а за хората, които бихме могли да бъдем, за възможността, за правото ни на избори за свободата…
Ботев не е идиот. Той е умрял за един идеал, за своя идеал и аз мисля, че няма по-доблестна постъпка от тази. Въпреки многото обграждащи го „глупци неразбрани” той е съхранил своите надежди, своите мечти, своите идеали – не се е поколебал, не се е пречупил. А подобно дело в която и страна в която и епоха да се случи, винаги ще бъде велико.
Ботев не е идиот. Всеки може да намери нещо, заради което да живее, но малцина откриват онова, заради което си заслужава да заплатят с най-ценното – с живота си. Ботев не е идиот. Той може да бъде считан за такъв само от напълно морално деградиралите личности, от онези, интересуващи се единствено от благосъстоянието си, от собственото си добруване. От истинските идиоти…
Но кой наистина дава пукната пара за моето мнение? Какво разбирам аз от саможертва? Аз съм просто поредният бъдещ емигрант, който ще напусне дома си не защото му е отнет насила, а защото иска да се спаси от нравствения упадък на своите съквартиранти.
Ти, българино, можеш вече спокойно да се завърнеш към жълтите хроники, за да се развлечеш с най-новите скандали в живота на псевдознаменитостите на България, които са давали снощи по „ВИП Брадър“. Докато аз, аз ще съм на Терминал 2 заедно с хилядите други, бягащи от идиота не в образа на националния ни герой, а в лицето на Алековия.
Есето е публикувано в сайта „Епицентър“/ „Гласове“.