Иван Сусанин: загадки и отговори

Иван Сусанин: загадки и отговори

Публикувано от:

Иван Сусанин –  народен герой, символ на “селската” преданост към царя. За 400 години неговото име и легендата за  превъзходното спасяване на първия владетел от рода Романови се превърнали в част от фолклора.

Как са разбрали?

Историята за подвига на Иван Сусанин до началото на XIX век се предавала от уста на уста от неговите потомци. Едва през 1812 година научила за нея широката публика, благодарение на разказа на писателя Сергей Николаевич Глинка в списанието «Русский вестник».

По-късно, именно на тази публикация се основала пиесата «Иван Сусанин» и известната опера на Михаил Иванович Глинка «Животът на царя». Глинка разказал историята за Иван Сусанин така. През 1613 година, след изгонването на поляците от Москва, техните банди мародерствали във вътрешните области на Русия. През февруари същата година Земският събор в Москва провъзгласил за цар, при това задочно, Михаил Фьодорович Романов. Самият Михаил Фьодорович по това време бил в имота си в Костромска област и една от полските шайки решила да го убие. Но къде да го намерят, поляците не знаели.

Като влезли в село Домнино, срещнали селянина Иван Сусанин и решили да разберат, къде се намира новоизбраният цар. Но Сусанин, усетил, че поляците искат да погубят младия владетел, не само не им казал, къде се намира, но и ги отвел в противоположна посока. По пътя, той влязъл в своята къща и незабелязано изпратил малкия си син при царя, за да го предупреди за опасността. Като завел поляците в непроходим гъсталак, Иван Сусанин казал: «Злодеи! Ето ви главата ми; правете с мен, каквото искате; този, когото търсите, няма да ви падне!». След това, поляците убили със саби героя, но не могли да се измъкнат от гъсталака и царят бил спасен.

Зетят-наследник

Така, историята за Иван Сусанин 200 години по-късно получила нови подробности от литературен характер. Разбира се, предсмъртните думи на Иван Сусанин Глинка сам ги е измислил. Прибавил също така много детайли в разказа за Сусанин «като остроумни забележки». Но какви именно подробности? Какво в действителност знаем за Иван Сусанин?

Може да се предположат някои неща. Например, че Сусанин е бил вдовец и е имал дъщеря, която го наследила. В царската грамота, дадена на 30 ноември 1619 година (уникален и най-ранен източник за съществуването на костромския селянин) на зетя на Иван Сусанин Богдан Сабинин се подарява половината село  с «освобождаване» от всички данъци и такси «за службата към нас и за кръвта, и за търпението…». Без съмнение, такъв документ би могъл да бъде само признание за големи заслуги на семейството пред царя.

Роднините на Сусанин

Предположенията, че майката на Сусанин се казвала Сусанна, а той бил отговорникът на селото, са само догадки. А бащиното име на Сусанин – Осипович, е било измислено от историците през XIX век и не се потвърждава от никакви документи.

Но фактът, че царят удостоил с внимание обикновения селянин и още два пъти потвърдил от Москва привилегиите, освобождаващи от данъци, през 1633 и 1691 година, си заслужава вниманието.

В разказа на Глинка, в сравнение с текста на грамотата, има два измислени сюжета. Първият – синът на Сусанин. Както ни е известно, наследила го е дъщеря му Антонида (в това число и царските привилегии), което е било възможно само, ако няма мъжки наследници. Но нали синът е можел да умре по-рано? Както показват изследванията (Велижев, Лавринович), това не е така. Още през 1731 година потомците на Сусанин опитали да внесат в разказа за спасението на царя още един роднина – бъдещия мъж на Антонида. Уж него изпратил Сусанин да предупреди царя за опасността.

Но не повярвали на тази измислица и молбата (имаща за цел по-големи привилегии) не я утвърдили. Така, синът и зетят на Сусанин не съществували и били по-късно добавени в легендата за спасението на царя. Същото може да се каже и за това, че Сусанин отвел поляците в гъсталака (или блатото). От документите от XVII век е известно само, че Сусанин не издал местоположението на царя, а романтичният епизод с глухите места бил добавен по-късно.

Иван Сусанин и ДНК

В първото десетилетие на ХХ век в пресата излезли няколко съобщения за намиране гроба на Иван Сусанин. Археолозите основавали хипотезата си на това, че върху няколко от скелетите, намерени при разкопки близо до село Домнино, били открити следи от удари с хладно оръжие, може би саби.

Но те изхождали от хипотезата, че Сусанин е бил погребан, което трябвало да бъде доказано. Медиците-криминалисти, изучаващи намерените останки, въпреки че отбелязали много сходни черти в антропометричната структура на намерените скелети и на потомците на Сусанин в 8 – 15 поколения, избегнали еднозначно да идентифицират най-вероятния скелет. Съдбата трябвало да реши ДНК анализът на костите, но проведеното изследване не дало никакви положителни резултати.

Иван Сусанин на XX век

Въпреки това, днес едва ли можем да се съмняваме, че подвигът на Иван Сусанин е бил измислен. Документирани примери на подобни постъпки са добре известни в руската история.

Най-известен е подвигът на селянина Матвей Кузмин зимата на 1942 година. В района на селото му в Псковска област батальонът на немската 1 стрелкова дивизия искал да извърши обход на позициите на съветските войски. За водач германците избрали 83-годишния Матвей Кузмин. Но той, съгласявайки се да води отряда, незабелязано изпратил 11-годишния си внук Сергей (това не е измислица на по-късните разказвачи) при съветските войски и предал чрез него мястото и времето на засадата.

В уговореното време Матвей Кузмин извел германците на позициите на съветските картечари. Историята била предадена от съветското Информбюро, а на Матвей Кузмин посмъртно му било присвоено званието Герой на Съветския Съюз.

При това, самият Матвей Кузмин едва ли е знаел за Иван Сусанин – псковският ловец вероятно е бил неграмотен. А ако е знаел, това също не е чудно. В Русия, както и по-късно, в СССР, подвигът на Иван Сусанин бил широко използван в масовата пропаганда. Операта на Глинка «Животът на царя» си сменила името на «Иван Сусанин», към патриотичния образ на костромския селянин са се обръщали писатели, художници, поети в продължение на XIX и XX век. За истинския Иван Сусанин знаем много малко, но много повече, отколкото за всеки друг селянин от това време. Съществуването му е документално потвърдено, дори с мълчанието си той е извършил подвиг и не е издал младия Михаил Романов, когото преследвали поляците.

Андрей Борисов

Источник: Иван Сусанин: загадки и ответы

© Русская Семерка russian7.ru