Снимка: Pixabay

Снимка: Pixabay

“Зелени” прохождащи компании никнат по бреговете на езерото Байкал

Публикувано от:

Денис Климентиев, екопредприемач в източния руски район Иркутск, произвежда ленено масло, което се използва за готвене, и го продава на супермаркетите като част от кооператив, който снабдява също така с билков чай и сладко от диви плодове.

Климентиев иска да създаде независима мрежа за доставки на местни екологично чисти продукти, насърчен от курса, който е преминал преди две години в училище за “зелени” стартиращи компании в слабо развитите икономически зони около езерото Байкал – най-голямото сладководно езеро в света, пише Ройтерс.

“До февруари 2014 година мислех, че съм сам тук (…) идеалист и ентусиаст, който иска да произвежда нещо, от което никой не се нуждае наистина или пък никой не познава”, казва той.

Много от “зелените” компании, създадени благодарение на Училището за природосъобразно предприемачество, бяха учредени от бивши служители на фалирали компании, като например целулозни предприятия или химически заводи, които някога бяха гръбнакът на малките градове в района.

Един от експертите в училището, природозащитничката Марина Рихванова, е бивш директор на местната еко група “Байкалска вълна”, която от 25 години се бори за защита на езерото. То съхранява една пета от световните запаси на прясна вода и е дом на над 1500 уникални видове растения, риби и водни бозайници.

Освен че ръководи програми за опазване на биологичното разнообразие, “Байкалска вълна” изигра водеща роля в две международни природозащитни кампании.

Едната е насочена към байкалския завод за целулоза и хартия, който е построен през 1966 г. от съветското правителство, а след това става собственост на руския милиардер Олег Дерипаска от 2002 до 2010 г. После отново е придобито от държавата. Активистите заявиха, че заводът замърсява езерото вече над 40 години с химикали.

Другият протест е срещу плановете за полагане на Източносибирския тихоокеански тръбопровод, който ще транспортира петрол от Русия към Азия, на около половин миля от бреговете на езерото.

И двете кампании постигнаха целите си: заводът за целулоза бе затворен от правителството през 2013 година, а маршрутът на тръбопровода бе променен.

През 2015 година, според скорошен руски закон, “Байкалска вълна” бе обявена за “чуждестранен агент” и бе определена като правозащитна организация, финансирана от чужбина. След наложена от държавата глоба, че не е била регистрирана като такава, организацията е закрита през 2016 г.

Повечето служители и експерти на групата след това създадоха нови природозащитни инициативи в региона.

“Моно-градове”

Училището за “зелени” предприемачи бе създадено през 2012 г. в Байкалск, малък град на брега на езерото, от Елена Творогова – директор на благотворителната организация “Съживяването на Сибир”, с подкрепата на минната и енергийна компания на Дерипаска En+ Group.

Байкалската хартиена и целулозна фабрика затвори година по-късно, като бяха закрити 300 работни места освен по-рано освободените от работа 1400 души.

През първите няколко години училището подкрепяше предимно предприятия за отглеждане на ягоди, ръководени от бивши служители на закрития завод и други местни жители, продавайки пресните плодове в региона или преработвайки ги на сладко.

Сега училището води кратки курсове два пъти годишно, главно в Байкалск, за около 50 участници на курс от района на езерото.

В резултат на девет сесии досега са разработени 101 бизнес идеи от хора на възраст между 14 и 58 години, а 20 са приложени на практика като еко-компании.

Училището ги подкрепя, като организира панаири и рекламира продуктите им в каталози и на уебсайтове, а също така представя идеите им на потенциални инвеститори.

Училището получава средства от En+ Group и няколко местни компании, а експерти от най-голямата руска банка Sberbank помагат с обучение.

“Ние не само се опитваме да отгледаме ново поколение социални и природосъобразни предприемачи в региона, но и се опитваме да мислим за бъдещето на моно-градовете в Русия”, казва Творогова.

Хиляди “моно-градове” все още разчитат на една-единствена фабрика или предприятие, наследство от съветски времена. Ако този завод затвори, това може да има драстично негативни последици за местната икономика и за качеството на живот на жителите.

Тъй като трудовата и социалната мобилност все още са твърде слаби в Русия, освободените служители живеят на социални помощи, а много млади хора се местят в големите градове, за да търсят работа.

Опитваме се и да дадем нови умения, знания и възможности на младите хора тук, така че да не напускат района и да отиват в големите градове, а да допринасят за устойчивото развитие на тези региони, посочва Творогова.

Бизнес за добро

Андрей Илин управлява “Източния сибирски център за спестяване на енергия”, който работи по решения за енергийна ефективност сред домакинствата, обучава местни хора как да спестяват енергия и продава изолационни материали в строителството.
Ние сме ново поколение предприемачи – тези, които не преследват бърза печалба, но имат освен това социални и природозащитни цели, което е наистина добро, не само за нас, но и за развитието на региона, обясни Илин.

Съкурсниците Олга Лопаткина и Пьотър Лопатник основават малка компания за производство на бонбони, като използват мед от пчелари от байкалския регион. “Мислим, че бизнесът ни има и социални последици, така че се надяваме да е полезен и необходим на днешна Русия, казва Лопаткина.

Другите проекти на училището се простират от производството на растителни масла, билкови чайове, гъби и различни занаяти до органично земеделие и рециклиране.

Сега училището търси начини да реши нов екологичен проблем в района – инвазията на зелените водорасли (spirogyra) в езерото Байкал.

Проблемът е причинен от широката употреба на фосфатни прахове за пране, тъй като през последните няколко години край бреговете на езерото изникнаха нови хотели и жилищни блокове, за да задоволят нуждите на все повечето туристи, чийто брой през лятото може да достигне до 1 милион.

Повечето частни жилища и къщи за гости имат проблеми от отходните води, тъй като общинските предприятия са претоварени, а домашните уреди често се развалят по същата причина, което означава, че отходните води отиват директно в реките и каналите, вливащи се в Байкал.

“Търсим възможности да създадем или подкрепим местни компании, които биха насърчили жителите да събират водораслите от бреговете на езерото и да произвеждат нещо полезно от тях – биокомпост, хартия, опаковки или органични торове”, казва Рихванова.

Източник: investor.bg