За 30 сребърника и една баклава

За 30 сребърника и една баклава

Публикувано от:

Автор: Доц. Дарина Григорова.

26 години след зората на демокрацията равносметката за светлото европейско настояще след черното тоталитарно минало е все още в рамките на политическото фентъзи, в очакване на Годо, който май вече наднича от Близкия Изток и щедро колонизираните му околности, защото природата не търпи празно пространство.

За попиляната държава вече е банално да се говори или пише, не защото не е политкоректно, просто е част от демократичния пейзаж и ако те боли, това е фантомната болка на ампутиран крайник, който дори и при желание, няма как да се възстанови с принтер 3d. За целта трябва нещо демоде: народ – не население, армия – не наемници, даскали – не креативни мениджъри, весели роми трудоваци – не кисели роми на опашки в общината за социални помощи.

Не може, разбира се, и без Църква с богослужение на средновековен български, какъвто е църковно-славянският език – не на гръцки, както предлага турският гражданин и вселенски патриарх по определение, но не и по значение – Вартоломей, за което и ще бъде награден с орден “Стара планина” – най-голямото ни отличие, и това не е прецедент. По наградите или по-точно по наградените ще ги познаете – дали е “човек на годината”, дали е Нобелов лауреат за мир…

Навремето Ахмед Доган отказа този орден, защото е българска награда, достойно поведение на политик, който не отстъпва от целта си като питбул, дори и когато е в сянка, все пак стара школа всякаква, на останалите ни политици последователност липсва дори и в усвояването на средства. Сега току виж предложим ордена на Ердоган, защото вече не се крие, че е възможно “турски изстребители да пазят небето на България”…

Турция ще пази или ще владее небето ни? Защото Османската империя пет века ни пазеше, но дойдоха лошите руснаци, империалисти, но от неправилните, и развалиха целия рахат, отнеха ни необятните османски пазари, очерниха чорбаджиите като изедници, той и Ботев покрай тях, нали в Русия е учил, няма как да не стане анархист, и сега дойде време за “партньорство” и “съюзничество”, така му се вика, когато нямаш бойни самолети да патрулират небето ти, защото са руски, а поляците няма как да ги реставрират за музея поне – санкции все пак. Не храниш ли своя армия, храниш чужда – така, де, съюзническа.

Има един великолепен цитат от Алеко: “Пази боже сляпо да прогледа!” – казва българската поговорка и много на място го казва. Не от прогледналия физически слепец се отвръща българинът, а от слепеца-простак, издигнат от нищожество, от тинята, благодарение на случайни обстоятелства, достигнал, без разбор на средствата, до висота, която той омърсява със своето присъствие…”.

Дрънкат ли сребърниците в джобчето, сладка ли ви е баклавата, господа и дами, другарки и другари, пардон, френдове?

 

Източник: “Гласове”.