За първи път в историята космически апарат кацна на комета

За първи път в историята космически апарат кацна на комета

Публикувано от:

Научният модул „Фила” „написа” първото съобщение в акаунта си в микроблога Twitter, след като кацна на повърхността на ядрото на кометата „67Р/Чурюмов-Герасименко”, предаде РИА Новости, цитирани от dariknews.bg.

„Приземяване! Новият ми адрес е: 67P! #CometLanding”, гласи написаното в акаунта на „Фила”. „Забележителен адрес, очакваме вашите снимки” пък са отговорили в мрежата от Европейската космическа агенция.

Роботът „Фила” извърши в 18.03 ч. българско време историческо кацане на повърхността на кометата „67Р/Чурюмов-Герасименко”, съобщиха от Европейската космическа агенция (ЕКА), предадоха световните информационни агенции. „На кометата сме. Много сме щастливи!”, заяви Андреа Акомацо, ръководител на полета на „Розета”. Кацането е кулминацията в 10-годишното пътуване на сондата „Розета” и „пътника” й „Фила” в космическото пространство.

Генералният директор на ЕКА Жан-Жак Дорден заяви: „Това е голяма крачка за цялото човечеството!”, цитирайки намиращия се в центъра за управление на полета професор Клим Чурюмов, казани при вестта за успешното кацане. „Ние сме първите, които го постигнахме. Това ще остане завинаги в историята”, допълни Дорден. Той изтъкна, че зад успеха се крие огромният труд на редица учени, на ЕКА и на националните космически агенции, които членуват в нея.

По-рано днес „Фила” се отдели от европейската сонда „Розета”, която вече 10 години пътува в космоса. Мисията за „космическа археология” започна през 2004 г. с изстрелването на „Розета”. Целта й е да разкрие някои от тайните на Вселената чрез кометите, смятани за първични останки от зараждането на Слънчевата система преди 4,6 милиарда години.

Вземането на проби от кометата ще помогне на учените да анализират развитието на Земята и останалите планети. За тази цел „Фила” е снабдена със специален апарат и с десетина различни автоматични уреда – спектрометри, фотокамери, анализатори на частици. Това ще позволи на учените да надзърнат „вътре” в ядрото на кометата. А това е особено важно, тъй като обикновено частици от ядрото на кометата, попадащи в опашката, бързо се разрушават под въздействието на ултравиолетовите лъчи на Слънцето.

Хода на кацането на „Фила” на кометата „67Р/Чурюмов-Герасименко” беше проследен от няколко центъра на ЕКА в Европа. „Тази операция е първият опит в историята на науката изкуствен апарат да кацне на комета”, подчертаха от ЕКА. Те изтъкнаха, че операцията е била много сложна, като една от пречките е била необичайната форма на „67Р/Чурюмов-Герасименко”, която сякаш е съставена от два скачили се един за друг големи елемента. Според някои учени тя дори наподобявала патица.

След дълго пътуване сондата „Розета” достигна през август кометата „67Р/Чурюмов-Герасименко”, на чиято повърхност се спусна апаратът „Фила”. По време на полета бяха изминати повече от 6,4 млрд. км. ЕКА не избра „лесния начин” за тази „премиера” в историята на космическите изследвания, сравнима с кацането на „Викинг” на Марс през 1976 г. Операцията за изследването на „непозната територия” беше подготвяна дълго и старателно. За разлика от “седемте минути терор” при спускането на марсохода „Кюриосити” на повърхността на Червената планета през 2012 г., учените на ЕКА „гризаха нокти седем часа”, преди да разберат дали 100-килограмовият апарат „Фила” успешно се е позиционирал на повърхността на кометата „67Р/Чурюмов-Герасименко”.

По време на спускането „Фила” предаваше информация към Земята за праха и газовете по пътя си. Бяха получени и снимки. Уникалната операция, извършена за пръв път в историята на космическите изследвания, за кацане на космическа апарат на комета се разигра на 511 млн. км от нашата планета. Сега на „Фила” предстои да работи 4-6 месеца на повърхността на кометата „67Р/Чурюмов-Герасименко” и да изследва тайните на Вселената, Слънчевата система и кометите.

Сондата „Розета” ще се намира на орбита на височина 20-30 км до декември следващата година, като през това време апаратът с помощта на двадесетина изследователски системи ще извършва мониторинг на процесите на повърхността на кометата, която стремително се приближава към Слънцето.

Кометата „67Р/Чурюмов-Герасименко” беше открита през 1969 г. от двама руски учени, чието име носи. Небесното тяло е с период на въртене 6,6 години и прави завъртане около Слънцето поорбита, която пресича тези на Юпитер и Марс. Според изчисленията на учени по време на съществуването си кометата не един път е променяла траекторията си.

Кометата се е запазила практически в първоначалното си състояние от възникването си преди 4,5 милиарда години. Именно затова учените наричат мисията „космическа археология”. Неслучайно космическият апарат „Розета” бе кръстен на открития през 18 в. от археолозите Розетски камък с издялани на него три еднакви по смисъл текста, който позволи да бъдат разшифровани египетските йероглифи. „Именно такова разчитане на тайните на Вселената предстои сега на учените благодарение на данните, които ще бъдат получени от „Розета”, заявяват от Европейската космическа агенция.

Според Чурюмов, единият от откривателите на кометата, мисията на „Розета” ще даде възможност на изследователите да тестват и теорията, че кометите са донесли органична материя и водата на Земята преди милиарди години. „Кометата е капсула на времето, запазила първичната материя. Кацането на изследователския модул е важно събитие за науката и човешката цивилизация”, допълни ученият.