За Москва в дни на санкции и спрени руски самолети

За Москва в дни на санкции и спрени руски самолети

Публикувано от:

По ирония на съдбата сме в Москва точно по времето на разгорещените у нас дебати кой и защо затвори българското въздушно пространство за онези руски самолети, които пренасят или не хуманитарна помощ за Дамаск. Случайно, прещраквайки каналите, попадаме на НЕГО, българския премиер, който обяснява нещо на мастит мустакат журналист, а въпросите са от онези, които наричахме майсторски, защото ни “светват” за истинското и важното.

Търкаме очи, за да повярваме, че София е далеч. Бързо се съзнава, че това интервю е опит за баланс в сложни геополитически ситуации. При наличие на надълго и нашироко обяснявана позиция по въпроса на външен министър и министър на отбраната и то с надежда за прикриване на външна намеса, премиерът ни явно е сметнал за наложително постфактум да поясни българските становища и интереси и от друга гледна точка. В случая канал “Русия 24” дава възможност рано сутрин в неделя руснаците не само да видят премиера ни, но и да се уверят, че отношенията между двете страни си остават такива, каквито се искат. Кой какви ги иска е друг въпрос. Въпросите засягат и ситуацията с руските самолети, обясненията са в духа “като членове на НАТО и ЕС”, което не пречи да признаваме ролята на Русия в исторически аспект и да се надяваме на туристическа любов от страна на бившите братя.

Опитният врял и кипял руски журналист не пропуска да се дистанцира от становището на премиера ни и с неприкрито умиление слуша за “направих метро и построихме магистрали”. Това в Москва звучи най-малкото странно, защото тук метрото сякаш е генетично заложено и “животът ще спре, ако то закъснее с 3 минути”, както ни уверяват московчани. Да се чуди човек защо московското метро все още не е влязло в списъка на ЮНЕСКО, а там са само Кремъл с Червения площад и Василий Блажени. Гледаме с усмивка стотиците японци, французи и испанци, които без умора снимат метростанциите в историческия център на Москва, с характерните надписи и скулптури, и взаимно си кимаме с разбиране, защото точно такова няма никъде по света. Както казват, московчани си сверяват часовниците по метрото, не сменят имената на станциите и така сякаш запазват единството на нацията си.

Интервюто не продължава дълго, кафето е изпито, хотелът ни (на средноевропейски цени с повече екстри) е в покрайнините на руската столица и бързаме да се уверим дали са прави някои, които напоследък говорят чрез Ройтерс за “зловещо шовинистичните ТV програми като заместители на висококачествените храни на умерени цени” и “Крим и патриотизъм в замяна на свободата”. Веднага ни обхваща чувство на завист, защото и в този краен квартал улиците са чисти, градинките са поддържани, детските площадки с модерни съоръжения за игра, автомобилите не са паркирани върху тревните площи, а на обособени асфалтирани места. Ти да видиш! Магазини, наречени “фермерски”, са пълни с хранителни стоки, а за цените по-добре да не споменаваме. Нашенци ще се начумерят, защото млякото например е около 1-1,20лв./1л. Да не говорим за видовете и опаковките. Тъжното е, че има сирене от Сърбия и Турция, както и местно, често с надпис “холандски тип” или “Артур”. Да, Москва едва ли е Русия и сигурно проявява старание да е витрина на Руската федерация. Особено в настоящите преломни времена. Но да се внушават небивалици е по-скоро неуместно. Защото тези дни из Москва пъплят хиляди туристи от онзи Запад, който удължава сроковете на санкциите. Всички влизат в ГУМ на “Червения площад”, но само местни и японци купуват от магазините там, защото всичко е от “Диор” нагоре. Затова пък сладоледът във фунийка струва 50 рубли, т.е. около 1-1,20 лв., и опашките са предимно от западноевропейци.

Не е за вярване колко чиста, спретната и модерна е Москва и колко ни е трудно да проумеем, че не се срещат просяци и клошари. Къде са им ромите на тези хора? Кога са успели да научат руснаците да стоят само вдясно по безкрайните ескалатори в метрото, да се съобразяват с непрекъснато повтаряните призиви да отстъпват място на инвалиди, бременни, възрастни и майки с деца, да се оглеждат за забравени чанти или да съобщават за подозрителни лица? Тероризмът тук е познат и мерките са видни. Полицаите са навсякъде и много, но никой не казва, че това е проява на диктатура. Просто са страдали и знаят колко горчиви са сълзите. Ако човек е бил скоро из европейските столици, особено в дните на бежанските вълни, той без съмнение би повярвал в надписите, които са из цяла Москва. Наскоро тук са чествали 868-годишнина от изграждането на руската столица и надписите из целия град са “Москва – най-красивият град в света”. Личи гордост и обич, личи признателност за направеното. Остава още малко време, а Москва е огромна. Повярвайте, не само има какво да се види, но има и база за сравнение. Страхувам се, че не е в наша полза.

Автор: Зорница Илиева, в. “Дума”