За лошата Русия и храбрите Съединени щати

За лошата Русия и храбрите Съединени щати

Публикувано от:

http://24may.bg

Юрий Борисов – 11 февруари 2020

Само 12% от българите смятат, че страната ни трябва да се притече на помощ на друга страна – член на НАТО, ако тя бъде нападната от Русия (1). 73% от българите одобряват Русия, а 62%  − Путин (2). От 19-те страни, в които Pew Research Center е направил своето изследване, България е „най-неблагонадеждната“ от гледна точка на евроатлантическата солидарност и най-„съмнителната“ като отношение към Русия.

А толкова пари хвърлиха САЩ в България, за да променят мирогледа и манталитета ни! Самата американска посланичка Нанси Макълдауни преди десет години заяви, че от началото на демокрацията до 2009 г. американското правителство е наляло в неправителствения ни сектор над 750 млн. щ. д. Отделно са парите на Сорос и други частни субекти. Наблюдатели изчисляват, че българската демокрация е „подпомогната“ за целия период след 1989 г. до 2015 г.с над 1,5 млрд. долара само от САЩ (3). И къде по-точно отиват тези пари? С тях на практика се купува почти целият български неправителствен сектор. През 2014 г. например по официални отчети само  10 организации са усвоили 18 337 030 лева (4). Купуват се интелектуалци, които след покупката вадят от всички възможни кладенци вода, за да ни убеждават я в агресивността на Русия, я в сатрапския манталитет на Путин, я във вредата от нова атомна централа,  я в това, как построяването на газопровод у нас е национално предателство. Абсолютно явно се подкупват, пардон се финансират, и правосъдни структури и партии.

Цялото това пазаруване на дребно и едро, спорадично и системно, е най-ясният пример за корумпиране в цялата ни демократична история. САЩ корумпират поголовно, но тъй като господарят определя смисъла на думите, наричат това корумпиране по всякакви купешки начини.

И за да бъдат нещата завършени в своя цинизъм, САЩ ни се „притичват на помощ в борбата с корупцията“. Това е трик, стар колкото света. И учениците знаят, че най-големите диктатори най-много говорят за ценности и най-често се кълнат в благоденствието на народа.

И всеки път, когато САЩ ни казват нещо за корупцията, те всъщност ни говорят за нещо друго. Ярък и учебникарски пример е последният хит – обвинението в корупция на съдия Миталов. Всички, ама абсолютно всички, знаем, че тук изобщо не става дума за корупция. Ако беше така, щяха да предоставят данни и българската прокуратура все нещо щеше да знае по въпроса. Няма и няма да има никакъв опит да се доказва обвинението. Просто защото обвинението е друго. „Недопустими са действия, които толерират положително отношение към Русия или нейни приятели“, ни казва г-н Помпео. „Всяко общуване с Русия е престъпно“ и това ще ви го доказваме „със зъби“, предупреждава г-жа Херо Мустафа. „Който показва симпатия към Русия, трябва да знае, че е наш враг!“, ни казват САЩ. А днес да си враг на САЩ, си е истинско приключение!

На фона на тази кристална яснота на посланието е много забавно човек да гледа и слуша как журналисти и техни гости по студията обсъждат корупцията в България и необходимостта от реформи в правосъдната система. Като и едните, и другите прекрасно знаят, че темата е друга.

Симпатията на мнозинството българи към Русия е ясна. Недоверието на мнозинството българи към НАТО е ясно. Това, че мнозинството българи предпочитат като партньор Русия пред САЩ, е ясно. А нещата могат да станат още по-ясни, ако в социологическите анкети се зададат и други въпроси. Например: „Ако България бъде нападната от страна – член на НАТО, например от Турция, българите на чия защита ще се молят?“ За такъв въпрос обаче дори храбрите САЩ нямат смелост.

(1)https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/02/10/4027431_dve_treti_ot_bulgarite_ne_iskat_da_pomagat_na_sujuznik/?utm_source=email&utm_medium=email&utm_campaign=mynews

(2) https://www.24chasa.bg/novini/article/816559

(3) Вж Васил Проданов в „Несуверенна демокрация и политическо  еничарство“, в. „Труд“, 2 януари 2017 г

(4) Пак там. Става дума за „Отворено общество“, „Център за изследване на демокрацията“, „Зелени Балкани“, „Институт за пазарна икономика“, „Център за либерални стратегии“, „Българско училище за политика „Димитър Паница““, „Институт за развитие на публичната среда“, „Риск Мониторинг“, „Четиринадесети януари“ и „Институт за регионални и международни изследвания“.