Защо Обама беше разгромен от лидера на една “регионална сила”?

Защо Обама беше разгромен от лидера на една “регионална сила”?

Публикувано от:

Автор: Александър Симов, Поглед Инфо.

В края на март 2014 година в своя реч в китния холандски град Хага американският президент обяви буквално следното: “Русия е регионална сила, действаща заради слабост”. Тези думи ще останат в историята. Дали в класацията на топ 5 на идиотщините, дали в енциклопедията на пълните глупости, изричани от иначе умни мъже.

Нека да припомним политическата обстановка. След преврата в Украйна, който доведе до откъсването на Крим от състава на републиката и присъединяването му към Руската федерация, Европа отново се върна, поне ментално, в епохата на Студената война. “Наглостта” на Русия да защити своите интереси и интересите на руското население в Крим хвърли в паника европейските чиновници и бюрократи, защото ситуацията в света се измени само за няколко месеца. И това доведе до спешната европейската обиколка на Обама, по същество опит за кризисен пиар и damage control. Именно поради тази причина Обама се нуждаеше от бомбастични фрази. Тезата “Русия – регионална сила” му беше необходима да успокои европейските евроатлантици, че тяхната сигурност ще е гарантирана, а и да отправи послание отвъд Океана, че нищо не застрашава политическата хегемония на САЩ навсякъде по света.

Европейската медия на статуквото “Дойче Веле”, камшикът на псевдожурналистиката, веднага побърза да прасне бегръбначен коментар със заглавие “Защо Обама е прав”. В него авторът, някакъв немец, разглеждаше спешно задействаната политика на санкции като полубожествено решение и се твърдеше, че само до няколко месеца Русия ще коленичи, обляна в сълзи, разкаяние и западничество, защото тя е, нали, такова…регионална сила.

Сега трябва да се запитаме – дали тогава, през март 2014 година, Обама наистина е вярвал в това, което говори. Защото, ако приемем, че наистина е вярвал, тогава трудно ще си обясним цялата нервност на американския държавен глава по време на юбилейната сесия на Генералната асамблея на ООН. В една назубрена и пълна с кухи фрази реч Обама се опита да мине с идеологически финт през всички провали на американската дипломация, а и оръжие в последните няколко години. САЩ не приемали Асад и кризата там била неприсъща на страни с демократична ориентация. Разбира се, критиката срещу Асад щеше да е много ефектна, ако не идваше от президента на САЩ, чийто най-добър съюзник в Залива е мракобесната и тиранична държава Саудитска Арабия. Следователно, Обама е пленник на двойните стандарти като всички американски президенти в новата история. Ако Асад ти пречи, защо не ти пречи кралят на Саудитска Арабия. Според наскорошно проучване, Саудитска Арабия се явява една от страните, в която човешките права се потъпкват най-много. И казвам това, не за да отклонявам вниманието, а да стане ясно, че позицията на Обама е незащитима. Ако имаш претенцията да бъдеш морален лидер, тогава в позицията ти не трябва да има никакви пукнатини. А в американската позиция има. САЩ така и не поискаха да признаят поне отчасти вина за огромната бежанска вълна, която се стоварва върху Европа. Вместо това, Обама твърди: “Всичко, което е правилно за Америка, подхожда и на другите зрели демокрации”. Само си представете, че Путин бе произнесъл тази фраза – веднага щяха да го изкарат вманиачен лидероман. САЩ продължават да имат световни претенции за лидерство, въпреки че стърженето със зъби срещу тяхната политика се усилва все повече.

“Историята е пълна с фалшиви пророци, които твърдят, че силата винаги е права, но ние живеем по други правила”, каза още Обама и дори първокласник би оборил неговото твърдение. Защото, ако някой някъде е налагал своята воля със сила, това са именно САЩ. Те отвориха мола за либерална демокрация и се опитаха като дрога да я разпространят навсякъде с идеята, че каквото е добро за американците, ще е добро за целия свят. Крахът на това егоцентрично заслепение е толкова очевиден, че дори Обама вероятно се е почувствал неудобно докато е казвал това. Путин по-късно в речта си сравни САЩ със СССР и това сравнение е удачно. СССР също изнасяше социализъм с идеята, че ценностите на строя могат да бъдат подходящи за всеки. САЩ е новият СССР, колкото и да им се иска да не го признаят.

Но идеята беше друга. Обама искаше да открадне шоуто, да покаже мускули, да затъмни Путин и да го отвее на международна сцена. Като класически американец, той дори си бе подготвил и мръсен номер, за да отклони вниманието на конкуренцията – “сензационна” пресконференция на НАСА за течаща вода на Марс по времето, когато Путин щеше да говори. Човек не се държи така с една “регионална” сила. О, не. Регионалните сили човек ги подминава с презрително мълчание или тотално игнориране. Човек се държи като Обама, само когато насреща си има вече различна и много конкурентна визия за света. Визия, която идва от световна, а не от регионална сила. С други думи – Обама от 2015 година и неговото суетене доказа, че Обама от 2014 година е дрънкал врели-некипели. Американският президент се провали в опита си да докаже, че той е едноличен председател на земното кълбо (това за земното кълбо е един много сполучлив и ефектен израз на руския футурист Велимир Хлебников) и тази геополитическа драма тепърва ще оттеква като буря в предстоящите избори за президент на САЩ.

Путин “направи на пух и прах наложения след края на Студената война еднополюсен свят”, бе мнението и на известната журналистка от CNN Кристиан Аманпур. Цитирам ви нея, а не някой руснак, или пък европеец, за да видите, че победителят от битката пред ООН е ясен на абсолютно всички. У нас дежурните грантаджии ще се опитат да извъртят медийната истина по типичния за тях олигавен начин, но дори и те няма да могат да скрият истината. Заради това най-умният и нахъсан сред тях, Георги Коритаров, почти призна успеха на Путин, защото започна да говори за това, че “съществува риск тази криза да превърне Русия в скрит играч, който си подбира партньор за диалог във Вашингтон”. Защо това е риск един Коритаров си знае, но в думите се съдържа признание за международния успех на Путин.

Този успех се дължи на това, че руският президент предлага решение на проблема, докато Обама се държа като пейзажист на хаоса. Путин показа визия и тя по никакъв начин не може да бъде наречена имперска – той поиска международна коалиция под егидата на ООН, която да се бори с ИДИЛ. Това е конкретен и легитимен план за действие, който прави това, което американците досега не са правили – действа според световните институции, а не в тяхна вреда.

Точно заради този план за действие въпросът на Путин, който обиколи всички медии, ще остане като събитието на годината – “Разбрахте ли какво направихте?”. И като гледах настроението в залата – подобно питане беше минавало през главите на представителите на всички държави.

Путин беше противоположност на Обама. Не се опита да претендира за изключителност на Русия, а поиска обединение на държавите и направи историческата реминисценция с Втората световна война. Още тук той беше спечелил публиката, защото американците, в техните безполезни войни досега, вечно конструират коалиции по свой модел, встрани от установите институции, и ако някой показва признаци на империализъм, това са те. И точно заради това визиите на САЩ и Русия се сблъскаха по темата Сирия. Единствено силите на Асад и кюрдите се бият с ИДИЛ и това най-накрая прозвуча от висша трибуна. Прозвуча и другото съмнение, което отдавна витае наоколо, че не се знае кой кого манипулира – дали САЩ “Ислямска държава” или “Ислямска държава” САЩ?

След като предложи този план, Путин се нахвърли и срещу друга част от американската политика – за фалшивия избор, предложен на постсъветските страни – да бъдат със Запада или с Изтока. Тази псевдодилема бе предложена с разрушителни последствия в Украйна и се оказа истина – когато предлагаш фалшива политика, жънеш геополитически катастрофи.

В крайна сметка изходът от срещата беше предрешен, защото, дори и в ситуация на санкции, дори и в “международна изолация”, Русия успя да се наложи като незаобиколим фактор в Близкия изток с реално решение на проблема, а не с общи фрази. Доста добър успех за една “регионална сила”, нали?

И най-накрая да подчертая. Забележете – Русия не воюва в Сирия. Тя разположи самолети там, укрепи базата си, започна нова такава, но не воюва. Не си позволява да бомбардира на своя глава. Руснаците искат мандат от Съвета за сигурност. И като гледам как се разви сесията на ООН, като едното нищо ще го получат.