Западът поставя Ердоган в ъгъла, но не го зачертава от списъка на „своите“

Западът поставя Ердоган в ъгъла, но не го зачертава от списъка на „своите“

Публикувано от:

Във вторник президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган започна петдневната си визита в САЩ за срещата по ядрена безопасност, в която ще участват около 50 държави. По време на това пътуване Ердоган планира да се срещне с представители на деловите и научни кръгове, с турски и мюсюлмански общности, планирано е и участие в официалната церемония за откриване на турско-американски културен и цивилизационен център в Мериленд.

В навечерието на пътуването стана ясно, че една среща, на която Ердоган разчиташе, може и да не се състои – с домакина на форума – президента на САЩ Барак Обама, на когото турският президент предложи да открият заедно културния център в Мериленд.

От Белия дом заявиха, че в хода на форума американският държавен глава е планирал само една двустранна среща – с китайския лидер Си Дзинпин. Що се отнася до Ердоган, то Обама се е срещал с него през ноември на срещата на върха на Г20 в Турция, и двамата разговаряха по телефона през февруари. На дипломатически език това може да означава вежлив, но решителен отказ. Ердоган не повярва и на летището преди заминаване заяви, че продължава да разчита на аудиенция в Белия дом.

На този обикновен факт световната преса не просто обърна повишено внимание. Раздразнението на Запада от политиката на Анкара напоследък нараства и става все по-забележимо. Към вече стигналите до ръба на търпението и станали традиционни поводи – такива като състоянието с правата на човека и свободата на словото в турция, „ислямският завой“ на нейния ръководител, потока проникващи през Турция в Европа мигранти – се прибавиха и нови.

Нови са съобщенията за подготовка на територията на Турция на екстремисти от Ислямска държава (ИД), за покупката от страна на Турция на петрол от ИД, а също и нападенията на турските военни срещу територията на сирийските кюрди в северна Сирия. Между другото САЩ гледат на кюрдските отряди за самозащита като на свои съюзници в битката с ИД.

Масло в огъня долива и прозвучалото в понеделник гневно изявление на Ердоган по адрес на западните дипломати, присъствали в залата по време на съдебния процес срещу журналистите от опозиционния в. „Джумхюриет“, които са подсъдими за това, че съобщиха за турските доставки на оръжие на сирийските туркмени. Същия ден стана известно, че посланикът на Германия Мартин Ердман е бил извикан в МВнР на Турция във връзка със сатира към Ердоган, прозвучала по немската телевизия ARD. Турският лидер бил осмян в Германия за неговата любов към разкоша и за натиска върху журналистите в страната.

„Ердоган престана да бъде „свой“ за Запада в момента, в който започна да напада кюрдите. Демонстративният отказ на Обама от среща с него трябва да бъде разглеждан на едно ниво със съобщенията за разправа с журналистите, за демарша към западните дипломати, с появяването на достатъчно остра сатира за него в немска медия. От президента на Турция се дистанцира не само Обама, но и канцлерът на германия Ангела Меркел. Съдейки по всичко за Ердоган назряват достатъчно сериозни проблеми в отношенията със западния свят“, смята водещият експерт на Центъра за политическа конюнктура на Русия Дмитрий Абзалов.

“В момента Ердоган се намира в най-тежкото положение за цялото си президентство, а Турция отдавна в историята си не е била в такава объркана външна среда”, характеризира ситуацията председателят на неправителствената организация „Съвет по външна и отбранителна политика“ (СВОП) Фьодор Лукянов. Турският лидер се изхитри да се скара с всички и започна военни действия „на всички фронтове“. В началото той развали отношенията с всички съседни страни, последната от които стана Русия. След това реши да отиде и по-далече – между Турция и европейските страни, а сега стигна до САЩ“, смята политологът.

Отношенията на Ердоган с европейските лидери, по думите на Фьодор Лукянов, се развиват най-драматично. Днес Европа в значителна степен зависи от Турция, от което тя активно и демонстративно се възползва, още повече, че страните от ЕС са принудени постоянно да търсят компромиси с нея. „Само че при първа възможност европейските лидери ще върнат на турския си колега за своите унижения“, убеден е Лукянов.

На 18 март лидерите на страните членки на ЕС и премиерът на Турция Ахмет Давутоглу сключиха „миграционно споразумение“, в съответствие с което всички нелегални, пристигнали в Гърция от турска територия, ще бъдат връщани в Турция в замяна на бежанци, оказали се там. Турция получава от Брюксел финансова помощ в размер 3 млрд. евро, право на безвизов режим за своите граждани в ЕС и обещание за съживяване на преговорите за присъединяване на страната в ЕС.

Сключването на това споразумение стана резултат след продължително пазарене, по време на което Анканра настояваше за къде повече преференции за себе си, твърди Дмитрий Абзалов.

„Всъщност Турция я очакват съвсем не прости времена. Икономиката на страната ще получи сериозен удар по време на започващия туристически сезон поради отлива на руските туристи. При това това ще се случи по крайбрежието – най-развитите икономически райони в Турция. Въпросът е от голямо значение и ако европейските и американските власти предприемат определени крачки, за да бъде съкратен значително и броят на почиващите от западните страни, то положението в страната може да стане просто катастрофално”, твърди Дмитрий Абзалов. Според експерта задълбочаването на конфликта на Ердоган със западния свят в крайна сметка може да доведе до това, че на следващите парламентарни избори Партията на справедливостта и развитието (ПСР) да понесе съкрушително поражение.

Противоречията, възникнали между турския лидер и ръководителите на редица западни държави, не бива да бъдат оценявани като негови противоречия със САЩ и Запада като цяло, убеден е ръководителят на Центъра за анализ на близкоизточните конфликти на Института САЩ и Канада на Руската академия на науките Александър Шумилин.

„По всички основни признаци и отчитайки най-важните линии за взаимодействие на САЩ и Турция няма да възникнат никакви съществени противоречия. Обама има разминаване не само с Ердоган, но и с лидерите на практически всички арабски държави и Израел. Това стана обичайно. И работата тук е изключително и само във фигурата на самия Обама. Всичко това въобще не отразява магистралната политическа линия на Съединените щати – следващата година в Белия дом ще има нов президент, и той, без съмнение, ще подобри отношенията, които сега се влошиха“, казва аналитикът.

Не се стигна до никаква демонстративна среща на Обама с Ердоган – просто защото тя не е била планирана предварително, преценява Александър Шумилин. И би било преждевременно да се смята, че независимо от това, че Реджеп Тайип Ердоган сам се постави в много сложна ситуация, той вече е включен в някакъв „списък на злодеите“ и никой повече няма да иска да си има работа с него, смята и Фьодор Лукянов.

„Обстановката в света се променя много бързо, пред очите ти черното става бяло, и обратното. Изглеждаше, че президентът на Сирия Башар Асад окончателно е отписан от сметките, но, в голяма степен благодарение на Русия, ситуацията се промени и в „списъка на злодеите“ той беше зачертан. И ако утре Ердоган съумее да се държи различно или просто в него възникне повишена необходимост – той отново ще бъде потърсен и на Запад всички ще се правят, че нищо особено не е станало“, казва политологът.

Владимир Ардаев, РИА Новости

Източник: БГНЕС