Заговорът срещу Москва съсипва Европа

Заговорът срещу Москва съсипва Европа

Публикувано от:

Све­тов­ната поли­тика с ней­ните модели и съюзи напо­следък коренно се промени. Русия пре­ори­ен­тира търго­ви­ята си с пет­рол и газ, както и с военни тех­но­логии, от Европа към Евра­зия. Стана обрат­ното на полу­ве­ков­ните аме­ри­кан­ски надежди да раз­де­лят и под­чи­нят Евра­зия — да настроят Русия срещу Китай, да изо­ли­рат Иран, да не допус­нат Индия, стра­ните от Близ­кия Изток и другите ази­ат­ски държави да съз­да­дат алтер­на­тивна на аме­ри­кан­ския долар валутна зона. Санкци­ите на САЩ тлас­наха някои от тези страни към обе­ди­не­ние в рам­ките на Шан­хай­с­ката орга­ни­за­ция за сътруд­ни­че­ство (ШОС) и в групатаБРИКС.

Аме­ри­кан­ският натиск Европа да се при­съе­дини към новата сту­дена война чрез санкции срещу Русия и да бло­кира рус­кия газов и пет­ро­лен износ задъл­бочи теж­кото ико­номи­че­ско положе­ние в евро­зо­ната, която все повече запри­ли­чва на мъртва зона. През декем­ври м.г. група водещи герман­ски поли­тици, дипло­мати и дейци на кул­ту­рата изпра­тиха про­тестно отво­рено писмо до Ангела Мер­кел срещу ней­ната про­аме­ри­кан­ска и анти­руска поли­тика. Така САЩ риску­ват да изт­лас­кат Европа от аме­ри­кан­с­ката ико­номи­ческа орбита.

Турция вече излиза от американско-​европейската орбита, като раз­чита на Русия за енергий­ните си потреб­но­сти. Иран също про­явява склон­ност към сдружа­ване с рус­наците. Вме­сто да „раз­де­лят и да вла­деят”, както пла­ни­раха, „яст­ре­бите” в адми­ни­страци­ята на Обама изо­ли­рат Аме­рика от Европа и Азия. В същото време в аме­ри­кан­с­ките медии няма знак за осъзна­ване на този факт, въпреки че той се дис­ку­тира по първите стра­ници на вест­ниците в цяла Европа и Азия. Така, вме­сто да раз­рушава БРИКС, дола­ро­вата зона изглежда все по-​близо до провал.

При посеще­ни­ето си в Индия в края на м.г. Путин подписа важни спо­ра­зуме­ния в областта на отбра­ната, кос­ми­че­ското сътруд­ни­че­ство и енерге­ти­ката. Преди това в Турция той обяви, че пре­на­сочва газопро­вода „Южен поток” от Южна Европа към Турция. Анкара, която все повече осъзнава, че няма шанс за член­ство в ЕС, се асоци­ира с ШОС и БРИКС.

Русия също така реши да инве­стира гигант­ски сред­ства в изграж­да­нето на мрежа от стра­теги­че­ски тръ­бопро­води към Китай, който ще получи от нея и свръх­мо­дерни тех­но­логии за ПРО. В аме­ри­кан­с­ките медии обаче нямаше почти ника­кви дис­ку­сии за тези дъл­боки геопо­ли­ти­че­ски промени, тъй като те биха раз­крили пораже­ни­ето на поли­ти­ката на нео­кон­сер­ва­то­рите, водена от края на 2013 г., когато Москва убеди Обама да не започва война срещу Сирия, а това бе глав­ната военна цел на неоконсерваторите.

Тех­ният отго­вор бе да се опи­тат да изо­ли­рат Русия, да уда­рят ней­ната търго­вия и пла­тежен баланс, а оттам и износа на газ и пет­рол за Европа. През фев­ру­ари м.г. аме­ри­кан­с­ките дипло­мати орга­ни­зи­раха в стил Пино­чет пре­врат в Украйна, като инструмент за прекъ­сване на изгра­де­ните вече търгов­ски връзки между Европа и Русия. Целта бе да бъде нака­зана рус­ката ико­номика, да пре­диз­ви­кат финан­сова криза и чрез натиск да постиг­нат смя­ната на режима на Путин, а вме­сто него на власт да дойде по-​проамерикански нео­ли­бе­ра­лен режим в стил Елцин.

Смя­таше се, че след разпа­да­нето на Съвет­ския съюз Русия ще се обърне към Европа и ще интегрира сво­ята ико­номика и обще­ство. Европа от своя страна ще се опита да превърне Русия в осно­вен достав­чик на енерго­но­си­тели и с нови тръ­бопро­води Украйна ще бъде зао­би­ко­лена. „Севе­рен поток” вече минава по дъното на Северно море до Северна Европа, а „Южен поток” тряб­ваше да мине през Бълга­рия и Сър­бия до Северна Ита­лия и Австрия.

Герма­ния раз­чи­таше на Русия като пазар за износа си, от който да печели рубли за вноса на руски пет­рол и газ. Други европе­йски страни разши­риха сел­ско­стопан­с­ката търго­ви­ята с Русия, Франция се спо­ра­зумя да й достави хели­ко­пте­ро­но­са­чите „Мистрал”. Накратко, краят на Сту­де­ната война обеща­ваше да доведе до много по-​тясна ико­номи­ческа, а сле­до­ва­телно и поли­ти­ческа интеграция между Русия и Европа, скрепена до голяма степен с мрежа от газопро­води. Вои­ните на Сту­де­ната война в САЩ обаче се опи­таха да раз­рушат тази търго­вия. Планът им бе да изо­ли­рат Русия и да при­вържат Европа към аме­ри­кан­с­ката ико­номика. Меч­тата на САЩ бе да започ­нат да изна­сят за Европа шистов газ, да изт­лас­кат оттам Русия и така да нарушат пла­теж­ния й баланс. Това бе илю­зия, но това, което сил­ната конфрон­тация с Русия постигна, бе нов поли­ти­че­ски възел в отноше­ни­ята между Аме­рика и Европа. В свое слово Путин посочи, че не вижда сми­съл в прего­вори с европе­йс­ките поли­тици, тъй като те изпъл­ня­ват наре­жда­ни­ята на САЩ. Като следва конфрон­таци­ята на новата сту­дена война на САЩ, Европа нанася ущърб на соб­стве­ните си инте­реси. Ней­ният нео­ли­бе­ра­лен Трети енергиен пакет лиши Русия от вся­ка­къв ико­номи­че­ски инте­рес да й доставя повече газ.

Най-​добре можем да раз­бе­рем този меха­низъм, ако си пред­ста­вим, че в САЩ действа закон, който не поз­во­лява на соб­стве­ник на една сграда — напри­мер Емпайър стейт бил­динг, да при­тежава и асан­сьо­рите в нея. Те ще са соб­стве­ност на друг инве­сти­тор, който да иска от наема­те­лите на сгра­дата да плащат всеки път, когато решат да се качат на 40-​тия, 50-​тия или 60-​тия етаж. Така, вме­сто у соб­стве­ника, който полу­чава наем за небо­стъргача, лъв­ската част от при­хо­дите би се ока­зала в джоба на соб­стве­ника на асан­сьо­рите, а наемът за самата сграда би паднал.

Това би се слу­чило и с всеки тръ­бопро­вод със соб­стве­ници, враж­дебно настро­ени към Русия. За да избегне такава ситу­ация, „Газпром” насто­яваше за изграж­дане на соб­ствена тръба под руски кон­трол, което изклю­чва взема­нето на „наем” за ползва­нето му. Европа обаче иска да попречи на това с твър­де­ни­ето, че „сво­бод­ният пазар” изис­ква раз­де­ле­ние между соб­стве­но­стта върху тръ­бопро­вода и соб­стве­но­стта върху газо­вите доставки. Действи­тел­ната цел е да взема „наем”, който ще изсмуква рус­ките при­ходи от доставките.

Всъщ­ност, Евро­коми­си­ята и преди това водеше враж­дебна на „Газпром” поли­тика. При­мер за това е пове­де­ни­ето й по време на гръц­ката криза. Както е известно, ЕК искаше Гърция да плати на МВФ за помощта, ока­зана от фонда на чуж­де­стран­ните държа­тели на гръцки ценни книжа, като про­даде част от държав­ните си активи. Най-​големият такъв актив бяха пет­рол­ните нахо­дища в Егейско море и тях­ната инфра­струк­тура. Когато „Газпром” пред­ложи най-​високата цена за нея, Европе­й­с­ката коми­сия бло­кира сдел­ката. Резул­татът бе въвеж­дане на още по-​сурови мерки за ико­номии в Гърция, което на свой ред още повече настрои стра­ната срещу ЕС и МВФ и срещу аме­ри­кан­с­ката поли­тика на нова сту­дена война.

Европа обърна нао­паки азбуч­ните посту­лати за водене на наци­о­нална дипло­мация. Вме­сто да базира дипло­маци­ята си на сво­ите ико­номи­че­ски и търгов­ски инте­реси, тя ги поставя под аме­ри­кан­ски кон­трол. Вме­сто от гледна точка на член­ството си в НАТО да гледа на воен­ната поли­тика само като на елемент от външ­ната, Европа под­чи­нява ико­номи­че­с­ката си дипло­мация, търгов­ските си схеми, достав­ките на енерго­но­си­тели, външ­ните пазари за сво­ята инду­стрия и сел­ско стопан­ство изцяло в служба на воен­ните цели на НАТО. Защи­тата и сигур­но­стта вече не са целта, която НАТО по дефи­ниция си поста­вяше. Пре­ори­ен­таци­ята на европе­й­с­ката ико­номика към конфрон­тация с Русия заплашва да пре­хвърли воен­ния конфликт от Украйна директно на тери­то­ри­ята на континента.

Казва се, че една държава няма при­я­тели и врагове, а само наци­о­нални инте­реси. По-​голямата част от тях са ико­номи­че­ски. Днес в Европа обаче канц­лерът Мер­кел игно­рира инте­ре­сите на Герма­ния и другите европе­йски ико­номи­че­ски инте­реси. Обсе­бена от ста­рата си омраза към кому­ни­сти­че­с­ката Източна Герма­ния, тя гледа на Русия само като на враг, а не като на пазар, като на достав­чик на суро­вини и потре­би­тел на герман­с­ката про­дукция и тех­но­логии. Също така ней­ната поли­ти­ческа любов към САЩ опре­деля Вашинг­тон като есте­ствен при­я­тел на Европа, без обаче да отчита какво озна­чава за Европа аме­ри­кан­с­ката нова поли­тика на сту­дена война, вклю­ч­ваща тезата „вие ще вою­вате с Русия”, и която раз­рушава европе­йския кон­ти­нен­та­лен инте­рес и води до сери­о­зно затягане на колана.

САЩ възпри­емат твърде тес­ногръдо твър­де­ни­ето на Кла­у­зе­виц, че вой­ната е продълже­ние на външ­ната поли­тика с други сред­ства и днес тя е един­стве­ното сред­ство, което използ­ват във външ­ната си поли­тика. И тъй като днес нямат силите за голяма агре­сия, САЩ раз­би­ват чуждите ико­номики чрез преки бом­бени удари, както пра­вят това в Близ­кия изток, или чрез войни на сво­ите мари­о­нетки, какъвто е при­мерът с Украйна.