Женски портрет – принцесата на  руския  модерн Зинаида Серебрякова

Женски портрет – принцесата на руския модерн Зинаида Серебрякова

Публикувано от:

В света на изобразителното изкуство не се среща често истински надарена художничка: не всяка жена ще се реши да се откаже заради изкуството от щастието , чувствата и свободата. Но съдбата не се избира и понякога тези всички лишения се случват от само себе си.

На 12 декември е родена художничката с невероятно трагична съдба – Зинаида Серебрякова. Зинаида Евгениевна, заради близката си роднинска връзка,  дълго не е могла да се омъжи за любимия човек, а след като се омъжила, много скоро го загубила. В годините на революцията тя се оказва сама с четири деца. Отказва се да рисува съветските комисари и агитационните плакати, затова остава практически без работа. Гладът и постоянният недоимък я принуждават да прекрати рисуването с маслени бои, за които не достигали пари. Тя заминава за Париж, оставяйки в Русия две от децата си, които няма да види 36 години. В чужбина, също така,  нейни верни спътници остават гладът и нищетата. Тя рисува много, но прави това фактически безплатно…

Image Caption

 Да стане художник, на Зинаида Серебрякова е било просто предначертано от съдбата. Тя се е родила в едно от най-прославените в изкуството семейство Бенуа-Лансере. Нейният дядо Николай Бенуа е бил знаменит архитект, бащата – Евгений Ланцере – известен скулптор, а майката Екатерина Николаевна в младостта е била художник-график.

Image Caption

 През 1900 година Зинаида завършила женската гимназия и постъпила в художествено училище, основано от княгиня М.К. Тишева. През 1903-1905 тя е била ученичка на художника-портретист О.Е. Браза. През 1902-1903 тя пътешества в Италия. През 1905 – 1906 се занимава в Академията де ла Гранд Шомьер в Париж. През 1905 година Зинаида Лансере се омъжва за студента (по-късно инженер в железопътния транспорт) Борис Серебряков и приема неговата фамилия.

Image Caption

През 1910 година почти на никого неизвестната художнииииичка Зинаида Евгеньевна Серебрякова показала на изложбата на Съюза на руските художници автопортрет «За туалетом», портрети на познати, пейзажи, етюды със селяни. Нейното участие е било неочаквано и предизвикало възторжени отзиви. Особено се харесъл автопортретът. Действително, това произведение на Серебрякова отговаряло на потребнистите на много нейни съвременници в «животворния дух на здравето».

Image Caption

Александър Николаевич Бенуа е написал в това време за Серебрякова: «Сега тя поднесе на руската публика такъв прекрасен подарък, такава „широка усмивка “, че не може да не й благодарим …»

Image Caption

© Public Domain / Портрет Б.А.Серебрякова. 1908 год.

 През 1919 година в семейството е сполетяно от огромна скръб – Борис умира от тиф. Зинаида остава на 35 години една с четири деца и болна майка без средства за живот.

Image Caption

Глад. Резервите на семейството са ограбени от революцията. Няма маслени бои.налала се да премине на въглен и молив. В това време тя рисува своето най-рагично произведение — «Карточный Домик», показващо всичките четири осиротели деца.

Image Caption

Зинаида се отказва да премине към популярния при Съветите футуристичен стил или да рисува портрети на комисарите, обаче намира работа в Харковския археологичен музей, където прави скици с молив на експонатите. През декември 1920 година Зинаида се премества в Петроград на квартира при дядото.

Image Caption

Зинаида, заедно с дъщерята посещават Мариинския театър, отиват и зад кулисите. В театъра художничката постоянно е рисувала. Творческото общуване с балерините в продължение на три години е отразено в изумителните серии на балетните портрети и композиции.

Image Caption

В началото на септември 1924 година Серебрякова заминава за Париж с двете деца Саша и Катя, които се увличали от живопис. Майката с Таня, която се увличала от балет и Женя, който решил да стане архитект тя оставила в Ленинград, надявайки се да спечели в Париж и да се върне при тях.

Image Caption

 През първите години на парижкия живот Зинаида Евгеньевна изпитва огромни трудности: парите не достигат даже за необходимите разходи. Константин Сомов, който й помагал да получава поръчки за портрети, пише за нейното положение: «Няма поръчки. Нищета… Зина почти всичко изпраща вкъщи … Не е практична, прави много портрети даром, заради обещание да я рекламират, но всички, получавайки чудните вещи, я забравят…»

Image Caption

В Париж Серебрякова живее усамотено, никъде не ходи, освен в музеите и много тъгува по децата. През всичките години на емиграция Зинаида Евгеньевна пише нежни писма на децата и на майка си, които винаги духовно са я подкрепяли. През 1947 година получава френско гражданство.

Image Caption

© Public Domain / «Марокко. Водонос». Ок. 1928 года

През 1928 и 1930 Зинаида заминава за Африка, посещава Мароко. Природата на Африка я поразява, тя рисува Атласките планини, арабските жени, африканци с ярки тюрбани. Рисува, също така, цикъл картини, посветени на рибарите в Бретан.

Image Caption

 По време на хрушчовото размразяване са разрешени контакти със Серебрякова. През 1960 година, след 36 години раздяла, я посещава дъщерята Татяна (Тата), станала театрален художник в МХАТ.

http://www.aif.ru/culture/gallery/1405798#id=5150905

http://vk.com/club4533598?z=photo-4533598_348160326%2Fwall-4533598_97