Лошото владеене на езика в страната на пребиваване на служителите и постоянната ротация водят до неефективност в работата на ЦРУ и до редовни провали, счита бившият служител във ведомството Филип Джиралди.
„Всички войни след 1945 г. бяха ненужни, неубедителни или провалени, тъй като разузнавателната общност не веднъж беше изненадвана от действията на конкуренти и врагове”, пише Джиралди в American Conservative.
Той дава пример с нападението на американското посолство в Бенгази, при което загинал американският посланик в Либия. Причината е несвоевременната извикване на подкрепление поради слаба езикова подготовка за контакти с местното население. Този офицер по-рано служил в Латинска Америка, бил в Афганистан и Ирак в кратки командировки и, според Джиралди, едва ли владеел арабски или пущу, а научаването на арабски отнема две години. Всички мислят, че всички в света трябва да говорят английски. Подобна практика е обичайна за ЦРУ, а служителите гледат на пребиваването в горещи точки като необходими стъпала в кариерното развитие, пише авторът. Така офицери без опит редовно сменят други офицери с ограничен опит.
„Заместник-директорът по операциите, обезпокоен, че офицерите от ЦРУ не владеят езика, забранил назначения за провалили се на езиковия тест. След два месеца той се предал, като разбрал, че проблемът няма решение”, разказва Джиралди. Така дипломати и разузнавачи зад граница се превръщат в „слепци, които водят слепци”.
Съветската школа, напротив, отделя голямо внимание на езиковата подготовка на разузнавачите, твърди Джиралди. „По време на Студената война съветските агенти с години изучавали езика и културата на другата страна, преди да се отправи натам. Те даже си купували местни дрехи и обувки, за да не се различават външно. Намирайки се в чуждата страна с години, те ставали експерти и познавали всички нюанси на работата, пише той.
„Така че кой се справя по-добре с работата в друга страна, американците или руснаците?”, пита реторично Джиралди.