Европа променя отношението си към силовата операция в Украйна

Европа променя отношението си към силовата операция в Украйна

Публикувано от:

За сряда е насрочено първото заседание на „общоукранската кръгла маса за национално единство“. Това бе съобщено в съвместно изявление на  изпълняващия длъжността президент Александър Турчинов и премиера Арсений Яценюк.

Във вторник бе публикувана и „пътна карта“, изготвена от швейцарския президент Буркхалтер като глава на ОССЕ. За необходимостта от национален диалог се споменава и в предложенията на ОССЕ, наред с още три ключови  пункта – за прекратяване на насилието, разоръжаване и провеждане на избори на 25 май. Именно такава е и официалната позиция на Русия. При това е разбираемо,  че за да се започне наистина ефективен диалог с източните региони на страната, трябва да бъде прекратена силовата операция.

А за това Киев все още не е готов. В понеделник Турчинов заяви, че „властите продължават антитерористичните операции за прекратяване на престъпните действия“,  а изпълняващият длъжността министър на отбраната Михаил Ковал обяви, че „ръцете ни са вързани за това да дадем отпор на терористите и всички останали, които застрашават мирните жители или самите военнослужещи. Ние имаме всички юридически права за това и ги използваме изцяло“.  би Било глупаво да се мисли, че при тези условия лидерите на Донецка и Луганска област биха разговаряли с Киев за каквото и да било. Затова тонът на европейските политици започна леко да се променя.

По-рано Европа не осъждаше спецоперациите в Източна Украйна. На 1 май, в хода на атаките в Славянск и в навечерието на трагедията в Одеса, върховният представител на Евросъюза по международни дела Катрин Аштън заяви, че „в Украина трябва да се съблюдава монопола на държавата за употреба на сила”. Но след 7 май, когато председателят на ОССЕ проведе преговори в Москва, в изявленията на западните лидери започна да се прокрадва нова нотка. Разбира се, те заплашват Русия с нови санкции, както и преди, ако бъдат провалени президентските избори на 25 май, но оценките за ситуацията в Украйна и причините за насилието вече не са толкова еднозначни – „всички участници в конфликта трябва да се откажат от насилието, заплахите, а също и от провокиращи действия или изявления. Това ще позволи на украинските сили за сигурност да се откажат от прилагането на сила. В същото време, прилагането на сила трябва да остане мярка за защита на хората и инфраструктурата“ , се казва в изявленията на немския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланда.

Показателно е, че посетилият преди два дни Киев, президент на Евросъюза Ван Ромпей не каза нищо подобно. Той се ограничи в призива към диалог и изявление за това че „Руската федерация още не е предприела действия за изпълняването на женевските договорености“. След референдумите в Източна Украйна Ромпей продължи да твърди, че „е необходимо Русия да призове въоръжените сепаратисти да предадат оръжието си и да освободят сградите, които незаконно са превзели“, като по този начин демонстрира нежелание де се съобрази с реалността, тоест с референдумите за отделянето на двата региона.

Става ясно, че ръководителите на ЕС като структура, като цяло провеждаща англосаксонска линия на евроинтеграция, в хода на украинската криза неведнъж показват, че заемат позиция, която е по-близка до интересите на САЩ, отколкото до самите европейски страни. Не е учудващо, че Германия и други европейски държави, които не желаят да влошат отношенията си с Русия, избраха за преговорите за Украйна форматът на ОССЕ като по-независима от САЩ структура.

Определяща тук е позицията на Германия. Във вторник тя бе представена от канцлера Меркел и от министър Щайнмайер, който пристигна в Киев, за да „подкрепи усилията на Украйна за установяване на диалог между централното правителство и неговите противници в Донецка и Луганска област“.

„Надявам се, че в създалите се условия могат да бъдат предприети мерки за освобождаване на превзетите сгради и в крайна сметка, за разоръжаване на незаконните групировки и възстановяване на държавния монопол върху насилието“, заяви Щайнмайер. Основен акцент немският министър постави на необходимостта от провеждане на общонационална кръгла маса, което би допринесло за деескалацията на напрежението в страната. Щайнмайер добави също, че икономическите санкции срещу Русия във връзка с украинския конфликт, ще се отразят и на икономиките на западните страни. „Икономическата война ще засегне преди всичко самия Запад“, подчерта Щайнмайер.

Канцлерът Ангела Меркел на свой ред заяви в интервю за немския вестник Westfalenpost, че залага на дипломатичното решение на конфликта в Украйна посредством диалога с участието на представители на всички региони и украинското общество. „ С помощта на военни средства кризата няма  да бъде разрешена“, заяви Меркел, като изрази готовност за възобновяване на преговорите с руския президент Владимир Путин. Това може де се тълкува като сигнал на Меркел към Киев да се откаже от опитите си да овладее ситуацията посредством силови мерки и да се съгласи на преговори.

Проблемът е в това, че вече е късно. Дори да си представим, че Киев наистина обяви прекратяването на операцията в източна Украйна и спази обещанието си. Нали веднага щом затихнат изстрелите, властите в Киев трябва да предложат на лидерите на Луганска и Донецка област да седнат на масата за преговори. Те ще поискат равен с киевската делегация статут, а от своя страна властите в Киев ще настояват за съгласието на народните републики за провеждане на избори на 25 май. Преодоляването на тези разногласия е практически невъзможно – още повече, че до изборите остават 10 дни. Не само, че няма да се договорят, но и дори няма да започнат преговори за такъв кратък срок.

Ще отложи ли Киев изборите, за да се опита да съхрани единството на страната, дори и като конфедерация? Не – изискването за провеждане на изборите е ключово и за САЩ, и за ЕС. Още повече, че те подозират Русия в опит да ги провали, като я представят за отговорна за украинския конфликт. Фактът, че изборите практически завинаги  ще затворят темата за единството на Украйна, Западът не го интересува. Причините за това могат да бъдат две – там вече са поставили кръст на единна Украйна или се надяват, че след изборите на 25 май новата украинска власт ще успее да върне загубените райони. Вторият вариант на практика е неосъществим, което означава, че Европа вече е погребала единна Украйна.