Доц. д-р Дарина Григорова: Да дамгосваме Русия е в ущърб на интересите ни

Доц. д-р Дарина Григорова: Да дамгосваме Русия е в ущърб на интересите ни

Публикувано от:

Интервю от Милена Бойчева, в. Труд

Докладът за националната сигурност е демонстрация на атлантическа решимост и дипломатическа сервилност

Докладът на правителството за националната сигурност посочва Русия като една от основните заплахи за България. Според историчката – наша събеседничка, Русия не е заплаха нито за България, нито за ЕС, а за еднополюсната хегемония на САЩ. Същинската обща опасност за Европа е ислямският тероризъм. Колкото до проявите на русофобия в политическия език, те не само, че не пораждат усещане на „безпокойство” от „руска заплаха”, но култивират масова русофилия като защитна реакция.

– Доц. Григорова, как си обяснявате „хрумването” правителството да провиди в Русия основна заплаха за националната сигурност на България? Защо тъкмо сега?

– Реториката за Русия в доклада за националната сигурност е не толкова „хрумване” в смисъла на импровизация, колкото осъзната демонстрация на „атлантическа решимост” и продукт на послушна  североатлантическа солидарност. Дословно и прилежно се повтарят „посланията” от официалното изявление на НАТО след Варшавската среща от юли 2016 г. НАТО: „агресивните действия на Русия […] са източник на регионална нестабилност […] заплашват нашата отдавнашна цел: създаването на цяла, свободна и мирна Европа”. Докладът на правителството: „действията на Русия са източник на регионална нестабилност, заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа”. По отношение на Крим пак е повторено североатлантическото определение за „незаконно анексиране”, докато в доклада за националната сигурност от 2015 г. е използван само терминът „анексиране”, който впрочем и в двата варианта важи и за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България, но от гледна точка на Турция. Докато нашият доклад по отношение на Русия е ехо на североатлантическата гледна точка, не на националната. Показателно е, че за турската намеса в парламентарните ни избори не се споменава конкретно, нито има опасения, а безлично се описват „опитите на чужди държави за формиране на обществено мнение…, финансиране на партии и популистки организации, инициативи на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението”.

Кое е по-важно за националната сигурност на България – турската намеса в парламентарните ни избори, или руската подкрепа на референдума в Крим? А защо тъкмо сега? Възможно е да е символичен асиметричен отговор на ученията на Русия и Беларус „Запад 2017”, които се провеждат от 14 септември. Но има известна „украинизация” в изказа, която е тревожна тенденция – на постразум (ако допълним новата мантра за „постистината”).

– Правителственият документ съдържа обвинението в „незачитане териториалната цялост на независими държави, информационна война и масово използване на хибридни стратегии”. България засегната ли е?

– Русия не е заплаха за България, нито за ЕС, заплаха е за еднополюсната хегемония на САЩ, която се пропука в Сирия, но пък се засили в Европа. Североатлантическо и българско не винаги съвпадат. Българските интереси не са засегнати от присъединяването на Крим към Русия, а от незачитането на правата на българското малцинство в Украйна. Българските черноморски интереси не са застрашени от руския черноморски флот, засегнати са североатлантическите интереси на САЩ, която не е черноморска държава. Североатлантическото съвпада с българското, с европейското и с руското, когато става дума за истинската обща заплаха – ислямисткия тероризъм. Друг е въпросът, че е трудно постижимо поради тънките разлики между „умерени”, радикални и легитимни (Саудитска Арабия) главорези и техните покровители. Трудно, но не невъзможно, защото тепърва ще има последствия от ислямисткото присъствие именно в ЕС. Колкото до явлението, което клиширано наричаме „хибридна война”, то е част от асиметрията в международните отношения, възникнала след разпадането на двуполюсния модел в края на Студената война.

– Има ли основания твърдението, че български медии манипулират обществото в полза на изгодни за Русия каузи? Какви са тези каузи според вас и в какво се състои манипулацията?

– Има опасения, че въпреки атлантически правоверния медиен ефир, повтарящ CNN без елементи на разсъждение, нещо като „ТАСС е упълномощена да съобщи”, все още има български медии – маргинални, повечето в интернет с ограничена аудитория, далеч не с масов обхват, но с различна гледна точка. А щом не е атлантическа, значи е проруска – логиката е „украинизирана”, обвинението е „хибридно”, т.е. далеч от рационалното и нямащо нужда от доказателства, достатъчно е клеймото за „антидемократичност”. Впрочем, русофобията в политическия език през медиите не само че не създава усещане, „безпокойство” от „руска заплаха“, но култивира масова русофилия като защитна реакция. Медицински факт.

– Виждате ли връзка между тази изведена на преден план в публичното полезрение тема и предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС? В социалните мрежи зачестиха подозренията, че този акт на враждебност към Русия се извършва под външен диктат поради конюнктурна неизбежност.

– Не виждам пряка връзка на доклада с председателството, все пак няма да председателстваме среща на НАТО, макар да е написан като за такава. Когато един документ е подписан от премиера, той носи неговата отговорност и всякакви намеци за външно въздействие не притежават юридическа сила – последната дума е на подписалия, а сега очакваме и тази на парламента, както и на президента като главнокомандващ, който би могъл да разсее „безпокойството” на правителството от „руската заплаха”. Колкото до външния диктат, той е повече икономически и далеч не „хибриден”, а прагматичен – на срещата на НАТО в Брюксел през май тази година Тръмп постави условията да се намалят американските разходи за сметка на европейските във финансирането на североатлантическия алианс. Какво по-добро оправдание от „руската заплаха”?

– В документа прави впечатление дефицитът на сдържаност във формулировките. Това целенасочено предизвикателство ли е, или неволна дипломатическа непохватност?

– Както видяхте, формулировките са преписани от изявлението на НАТО след срещата на Алианса във Варшава от миналата година, което е дипломатическа сервилност.

– Какви последствия в двустранните отношения между България и Русия можем да очакваме, ако въпросният доклад получи благословията на Народното събрание?

– България няма историческите тежести на балтийските държави към Русия, нито сложната руска връзка на Полша, но пък докладът показва, че имаме идеологическите тежести на най-добрия съюзник на СССР, който все трябва да доказва лоялност към новата идеологическа ориентация – евроатлантическата. Ако погледнем резултатите от борбата с ислямистите, която пряко ни засяга и е проблем за националната ни сигурност, нашите партньори отстъпват видимо от Русия, а оттук би следвало да си сътрудничим с нея, не да я дамгосваме като „заплаха” в ущърб на интересите си. България може да бъде посредник в затоплянето на отношенията между Москва и Брюксел именно в качеството си на председател на ЕС. Ако щете, „хибриден” посредник, защо не? Въпрос на гъвкавост и на осъзнати интереси, не лични, не корпоративни, нито партийни, а държавни. Не бива да се подценява фактът, че идеологическите щрихи за „руската заплаха” в доклада за националната ни сигурност са плод на политическата воля отвън и отвътре, на която са подчинени службите – те са инструмент, отговорността е на политиците, представляващи и двете власти – изпълнителната и законодателната.

– И все пак, каква ще бъде реакцията на Русия, ако не толкова на доклада за националната ни сигурност, колкото на санкциите, от които той произтича? Има ли ясна руска тактика и стратегия за противодействие? Доколко са реални внушенията, че санкциите са насочени към руския елит в очакване той да демонтира режима на Путин?

– Реакцията на Русия е и ще бъде асиметрична и не може да бъде друга, поради незавършения процес на възстановяване след периода на 90-те години. Санкциите имат дългосрочни цели за не едно руско политическо поколение напред. Целят се в мандата след Путин и то не за предстоящите избори от 2018 г., а за времето, когато ще управлява неговият приемник. Оттук и опозицията внимателно се вглежда и се опитва да отгледа младежки скептицизъм към Кремъл, неизбежно разочарование от дискомфорта на санкциите, проявен не само в затрудненото пътуване, но и в стандарта на живот. Младежите не могат да си дадат сметка, че кризата е глобална и Русия далеч не е най-тежкото и безперспективно място за живеене. Обратно, има излаз на Изток и там инвестира активно. Докато картинката на хаотичния руски бит извън мегаполисите навява смут за неукрепнало тийнейджърско съзнание, пристрастено към ласкавата потребителска реклама на лежерен начин на живот, която съжителства с все по-тежката и вече рискуваща да отблъсне пропагандна битка с информационната война. Руският елит още е постсъветски и е свързан със Запада не само икономически и през образованието на наследниците му, но и мирогледно, което е проблем, защото формира поведение, заредено със скрито чуждопоклонничество. Но пък не бива да се подценява руският инстинкт за светкавична реакция в непредсказуема ситуация, когато са нападнати. А те със санкциите са в състояние на обявена икономическа война, което рано или късно ще ги мобилизира и ментално, защото в противен случай ще бъдат изядени от конкуренцията. За момента обаче не можем да говорим за „национализация на елита”, какъвто термин възникна през 2010 г. и все още е теоретичен.

– Нашенската поговорка гласи „Когато атовете се ритат, патят си магаретата”. Виси ли заплахата да се окажем наританото магаре, когато „му дойде времето”? Случвало ни се е неведнъж…

– Боя се, че по-подходящо сравнение със ситуацията е не толкова поговорката, не че тя не отразява случващото се, колкото стиха на Ботев: „смучат го наши и чужди гости”, магаретата – народа. „Кръстът е забит във живо тело”, „…и ние без срам, без укор, броиме време”. Нашият гост Дарина Григорова е завършила история в СУ „Климент Охридски” с втора специалност френски език и литература. През 2002 г. защитава докторат по история. Има над 50 научни публикации. Нейни са книгите „Свобода и самодържавие”, „Руският либерализъм в края на XIX век”, „Евразийството в Русия”, „Империя Феникс”. Преподавателка е в Историческия факултет на Алма матер.