Автор: Александър Симов, Поглед Инфо.
След като Ангела Меркел упорито се опитва да се самоубие зрелищно пред лицето на цяла Европа, човек започва се чуди дали това не е някакъв радикален политически пърформанс, кулминация на самоубийствен инстинкт, доведен до тихо съвършенство.
Защо се стигна дотук?
Нима дори тя, Ангела Меркел, не може да излезе от матрицата, която я е създала и от един момент нататък избра пътя на самоунищожението, вместо пътя на промяната? Но след като германската канцлерка покани всички бежанци в Германия и отвори широко вратите, преди да се наложи след това панически да ги затваря, стана ясно, че Европа дори не е в състояние да назове качествено проблемите си. Европа се намира в един псевдолиберален езиков затвор, окована с медийно бичуващи вериги и всеки, който се опита да излезе извън тези рамки или да постави проблема от различен ъгъл, получава такива крошета, че не му остава нищо друго освен да плюе зъби.
И така, стана ясно, че за бежанците нищо лошо не бива да се говори. Не ме разбирайте погрешно – изобщо не искам някой да говори лошо за бежанците. Една голяма част от тях заслужават подслон и закрила в рамките на възможностите. Но на европейците вече не е позволено дори и да вербализират съмненията си, че част от вълната може би не идва чак с толкова добри мотиви, и че може би не е лоша идеята в ЕС да се върне някакво национално мислене, защото иначе ни заплашва общоевропейска катастрофа.
Това обаче е в забранителния списък. В забранителния списък попаднаха всички мнения, които се опитват наистина да обяснят проблемите, а не просто безпомощно да стържат с нокти по повърхността, без да могат да се доберат до сърцевината. И така, Европа се оказа пленник на своя собствен сбъркан разказ за света.
И все пак, за да не рухне тази крепост на миража, за да не пропадне този летящ в облаците остров, за да не срути тази кула от слонова кост някъде трябва да има клапан за изпускане на парата. И се оказа, че голямата стара Европа си има своя Голям Враг и Бодил в Петата. Открих къде е шибаният гад, враг и чудовище в една статия в българската секция на „Дойче Веле“.
Знам, знам, израз на изключително лош вкус е да четеш „Дойче веле“, които заприличват на „Фолкише Беобахтер“ на стероиди и екстази. Това е садомазохизъм за идиоти. Но все пак го направих. И попаднах на удивително порочен и отвратителен текст на Александър Андреев, наречен „Предизвестеният изстрел“.
Няма смисъл да ви преразказвам тезата му, защото не съм сигурен, че мога да я разбера. Тоя пич смесва удивителен коктейл от своите фобии, блъска с крошета защо България е толкова немодерна страна, че бежанците я заобикалят, и казва нещо, което трябва да съобщи на психиатъра си: „А доколкото русофилството пък е традиционно силно в България, в момента възниква експлозивна смес от враждебност към бежанците и одобрение за руската военна операция в Сирия…“. Тоест – одобряваш ли битката с тероризма, ти си националист и ксенофоб, и това само погерманчен българин може да го измисли.
Но няма смисъл да се занимаваме с този аспект на текста. Друго е по-важното. Вижте какво пише Андреев: „Бедност, изостаналост, пропаднали надежди, неясни страхове и национализъм – това е диагнозата на повечето балкански народи…….След няколко години богатият Запад ще си е решил проблема с бежанците. Но югоизточната периферия на Европа може задълго да остане заплаха за мира и стабилността на Стария континент…“
Ако горните редове бяха посветени на някоя африканска или недай си Боже западноевропейска страна, това щеше да бъде окачестевено като език на омразата, ксенофобия и откровен расизъм. Очевидно е обаче, че Балканите, тъпата югоизточна периферия на Европа вече е легитимна мишена за хейт сред богатия Запад.
Значи за бежанците нищо лошо, за европейските институции – нищо лошо, за Меркел – сакън нищо лошо, но пък за това колко е готино да риташ тъпите балкански селяни, тия расистки дебили, гадните копелета, които са потънали в мрак, ракия и шопска салата. Тия гнусни селяни на ЕС, които не разбират величавата идея на Европа и като пълни лузъри се питат дали случайно евроелитът не изперква колективно?
Не смятам да възприемам мнението на Андреев като израз на някаква лична вътрешна битка с неговата национална идентичност. Това е осъзната политика. Очевидно е, че в Европа се оглеждат за жертва, някой, който да посочат обвинително с пръст за проблемите и това ще е добрата стара „югоизточна периферия“, която ще бъде наритвана, мъчена и щипана, защото старата Европа все повече заприличва на онази хищница от стихотворението на Александър Вутимски – „разглезена, изтънчена и алчна“.