На снимка: Дмитрий Стешин и Александър Коц.

На снимка: Дмитрий Стешин и Александър Коц.

Дмитрий Стешин: Войната в Сирия не е така страшна като тази в Донбас

Публикувано от:

Автор: Даря Андреева, “Руска планета”.

Дмитрий Стешин и Александър Коц, специалните кореспонденти на „Комсомолская правда“ са истински герои на информационната война. Отразявали са множество военни конфликти в целия свят. Месеци наред прекараха в Донбас, а сега пишат ярки репортажи от Сирия, където се провежда руска въздушна операция срещу „Ислямска държава“. В интервю за „Руска планета“ Стешин сравнява войната в Сирия с тази в Донбас, разказва какво остава извън светлините на прожекторите и защо на руските журналисти в Сирия им е по-леко да работят, отколкото на западните.

– В момента сте в Москва. С какво е свързано това прекъсване на работата ви: настъпило е затишие, няма раздвижване на фронта? Какво изобщо се случва в Сирия?

– Месец и половина командировка в зона на бойни действия е пределът, след който човекът там трябва да бъде отзован или сменен. В Сирия започнаха продължителни боеве, буквално за всяка сграда и всеки метър път. Това вече не е така интересно за читателите, както в началото, а ние се ориентираме именно по него.

Мисля, че никой не е планирал тези пробиви на стотици километри от фронта Сирия, огромните военни огнища. С руска помощ започна война за изтощаване на противника. Съвременната война е война на ресурси – който разполага с повече, той ще победи.

Съдейки по това, че в най-горещите фронтови зони, където работехме ние – районите на Салма, Идлиб, Хараста, Джобар – практически нямаше ответни удари, както бе в Донбас, противникът се страхува от излишни рискове. С боеприпасите му нещата също са зле. В това е и главният резултат от руската авиационна помощ за Сирия. Защото само преди два месеца всичко беше на точно 180 градуса.

– Преди Сирия прекарахте много време в Донецк. По какво се различават войните в Сирия и Донбас – най-вече като емоционално възприятие? И какво е общото помежду им?

– В Сирия е силно развит „оленизмът“, това е термин от Донбас. Той събира в себе си много неща – нестабилност в защитата, мудност в настъплението. Показно пренебрегване на смъртта, водещо до безсмислени жертви.

Изобщо войната в Сирия – поне на нас така ни се стори – не е толкова страшна и жестока като тази в Донбас. Това мнение изрази за първи път Семьон Пегов (военният кореспондент на LifeNews – РП). Тогава ние още бяхме в Москва, той замина по-рано за Сирия. Там практически липсва противобатарейна борба от страна на противника.

Сирийската артилерия удря от едни и същи позиции по цяла седмица. В Новорусия това е невъзможно. Част от войната в Сирия се води в планините, на хиляди метри височина.

Конфигурацията на фронта освен от ужасния влажен климат бива провалена от това, че в дълбокия тил има участъци, където се стреля по противника от 500 метра разстояние.

Атаките се осъществяват от малобройни групи щурмоваци доброволци. Няма как едно подразделение да се оттегли и да бъде заменено с друго – затова и резултатите са твърде скромни.

Военната екипировка на сирийските бойци също е много бедна, ужасно бедна. Лично аз не съм виждал никого в бронежилетка. Каските тип „Кевлар“ са рядкост. В бойното им снаряжение липсват каквито и да било атрибути, произведени от водещи световни фирми. Срещат се, но рядко – в рамките на статистическата грешка или в спецчастите. Затова сирийската армия воюва с газови горелки и самоделки. Хранят войниците с арабски фастфуд, който им носят в кутии от фолио. За качество изобщо не говорим.

В останалото впечатленията ми са, че войниците са мотивирани, а след намесата на Русия духът им се повиши, настроени са за победа. Затова няма накъде да отстъпват, осъзнават, че да живеят подчинени на ИД е безумие. И в собственото си безумие „Ислямска държава“ всеки ден доказва това със своите видеа.

 

Донецкото летище. Снимка: Дмитрий Стешин

 

– Ако военните действия в Донбас бъдат възобновени, ще се върнете ли там, или предпочитате да работите в Сирия? Смятате ли, че има политическа договореност за размяна на Сирия с Донбас?

– Разбира се, че ще се върна в Донбас. А в подобни размени, които „съзират“ „караул патриотите“ на кадифените дивани, не вярвам. По-скоро информационният фокус се премести от Украйна в Близкия изток и това ужасно безпокои киевските власти.

Според мен те разбират, че когато сирийската криза приключи положително, не само Донбас, а и цяла Украйна ще настръхне срещу тях. И никакъв американски 6-и флот няма да хвърля десантчици в Одеса, нито пък ще тръгне да блокира нашия Северен флот на входа на Черно море например. Защото сега Средиземно море е вътрешно море. Там е позиционирана огромна база на нашия ВМФ, имаме и авиобаза в Латакия. Ето такава е конфигурацията.

– Побеждаваме ли в информационната война със западната пропаганда?

– Съдейки по това, че водещи световни агенции купиха снимки на двамата скромни руски журналисти Коц и Стешин, нямаха други източници да се снабдят с илюстрации от войната… Министерството на пропагандата много внимателно филтрира журналистите, работещи в Донбас. И правилно.

Защото, като се има предвид примерът на Греъм Филипс (британски журналист, който отказа да сътрудничи на водещи британски медии заради разминаване в оценките на събитията, случващи се в Украйна), е ясно как работят западните средства за масова информация. Глупаво е да се смята, че ако в някоя воюваща страна пратят стотици боклуци с видеокамери и един честен журналист, светът веднага ще повярва на последния, че очите на бюрократите в наднационалните структури моментално ще се отворят, че ще се разклатят правителства…

Честния журналист просто го изключват от ефир. И това се прави само с едно щракване с пръсти. Затова сирийските власти просто спряха информационния кран. В Сирия работеха западняци, но бяха ограничавани в действията си.

За руските журналисти беше по-лесно. Но например в Маалюля, където двамата със Саша отидохме, без някой да ни съпровожда, не ни пуснаха веднага. Поиха ни с кафе, искрено ни благодариха за подкрепата, но ни пропуснаха отвъд укрепленията чак след серия телефонни разговори – след като получиха гаранции за нас.

– Как се отнасят в Сирия към Русия като цяло? Това свързано ли е с руската подкрепа в момента или не само?

– В Сирия отношението към Русия винаги е било много добро. Три са държавите, в които съм се чувствал като у дома си: Сърбия, Сирия и Монголия. Но помощта на Русия отключи всички „спирачки“. Благодаряха ни по улиците, поиха ни с чай, признаваха, че четат акаунтите ни във Фейсбук. Случвало се е в ресторанта да ни пратят бутилка арак с бележка на руски: „Няма да забравим помощта ви“. Не може да се изброи всичко. Много е приятно.

– Интересувате ли се от антикварни вещи? Много ми хареса историята за иконката на Тихвинската Богородица, която намерихте в сирийски антиквариат и я върнахте в родината. Какви исторически, културни и етнографски свидетелства за връзка между Сирия и Русия открихте?

– Между Сиро-яковитската и Руската православни църкви съществуват отдавнашни връзки – още отпреди революцията. И от двете страни винаги е имало огромен поток от поклонници. А след всеки антропоток остават артефакти. И памет. Ние попаднахме случайно на кръщенето на две момичета близначки. Посрещна ни баща им и ни каза дословно следното: „Специално избрах за дъщерите си имена, разпространени в Русия – Анна и Мария. А това, че на кръщенето им дойдоха руски журналисти, за мене е знамение!“.

На повечето свети места, където бяхме, в храмовете иконите са в духа на руската иконопис. На самия вход на манастира „Св. Текла” в Маалюля стои иконата на Дева Мария от Владимир.

– За какво в Сирия, което остава „зад кадър“, бихте искали да разкажете? Какво се изплъзва от вниманието на медиите? В сирийските градове съществува и мирен живот. Как изглежда той?

– Много бих искал да разкажа, а и нещичко да напиша за алауитите, но не знам какви са те, в какво вярват – макар да съм се опитвал да ги разбера чрез достъпни за мен източници. Мирният живот в сирийските градове се отличава с пренаселеност и суетност. И с вълни от аромати с различно качество и произход.

Вървейки по улиците, последователно попадаш на миризмата на овча карантия, после сякаш те заливат с някакъв тежък източен парфюм, след това усещаш аромата на току-що смлян кардамон. И отново – мирисът на останки от заклана овца и мръсна канализация.

Градският живот в Сирия е много светски. Може да се пуши навсякъде. Пълно е с магазинчета за алкохол. Можеш да попаднеш в цял квартал с кина, където въртят някаква лека еротика, а съвсем близо до тях да видиш голяма джамия. И всичко това е разпределено в пространството, без нищо да доминира или да се пресича с останалото, без нещата да се конкурират взаимно. За мен това е велика загадка – как се получава?!

 

Урок по рисуване в сирийско училище за деца сираци от семействата на офицери от сирийската армия, загинали по време на военните действия. Снимка: Валерий Шарифулин

 

– Смятате ли, че катастрофата на руския „Ербъс A321” над Синай бе терористичен акт? Какви последствия да очакваме, ако тази версия се потвърди?

– Да, не се съмнявам, че става дума за терористичен акт, голям и много кървав намек към Русия. Опит за влошаване на отношенията ни с Египет, с който отново сме в „меден месец“. Единственото положително в тази трагедия е – простете за цинизма – че от зоната на военните действия, която по някакво недоразумение се смята за туристическа, започна прехвърлянето на нашите ненормални и уморени граждани в Русия. Съвършено ненужно е Русия да държи 80 хиляди потенциални заложници в страна, където няколко години на власт са били ислямските екстремисти. След преврата те си остават в Египет, милиони са.

– Войната в Сирия част ли е от световна война? Какво ще последва? Ще има ли още пожари?

– Аз искам едно: дори другаде в Близкия изток да се разгори пожар, в Сирия той да бъде потушен. За да стане Сирия остров на сигурността, а Латакия да се превърне в туристически рай за нас.

 

Превод от руски: Елена Дюлгерова, “Гласове”.