Денят на победата е наш общ празник

Денят на победата е наш общ празник

Публикувано от:

Хора, бдете, ултранационализмът надига глава

Юрий Исаков,
посланик на Русия в България

Празникът на Деня на победата ни учи преди всичко на бдителност. Не трябва да мислим, че с победата над хитлеристка Германия във Втората световна война фашизмът е обречен от само себе си на изчезване.

По принцип знаем, че фашизмът е нещо лошо и че след такава кървава война, завършила с огромни жертви и победа над фашизма, това ужасно явление в историята на човечеството ще бъде напълно изкоренено и че нищо повече не трябва да се прави. Но първият урок днес е, че има какво да се прави и трябва да се прави. Защото такова уродливо явление, като фашизма, само няма да се отиде. Вижте какво става в Украйна. Там отново надига глава откровен ултранационализъм, който плътно съвпада с фашизма. Достатъчно е да се каже, че тези “герои”, които

подпалват и изгарят мирни жители

са бандеровски ултраси. Те боготворят нациста Степан Бандера и гордо се наричат последователи на този престъпник. Защото е известно, че на процеса срещу фашистките престъпници в Нюрнберг и по отношение на Бандера са направени съответните съдебни изводи. Не само към Бандера лично, а спрямо всички привърженици на хитлеризма и фашизма, които по време на войната са воювали в състава на есесовска дивизия. Бандеровците са били изключително жестоки включително и към мирни хора. Такъв фашизъм отново надига глава в Украйна и в Балтика.

Затова първият урок за Деня на победата е, че не е достатъчно само да се споменава и празнува победата във Втората световна война като нещо завинаги извършено, изводите от което са влезли в историята.

И днес има сили, които се опитват да ревизират уроците от Втората световна война и да възродят фашизма. Така че подходящо е да си припомним какво е казал в миналото чешкият писател Юлиус Фучик: “Хора, бдете”.
Много се радвам, че тази година много повече хора, представители на различни политически тенденции, присъстват на церемонията за полагане на венци и цветя на Паметника на Съветската армия. Видно е, че те разбират добре значението на победата над хитлерофашизма,

чувстват се съпричастни с нея

Мисля, че е абсолютно закономерно това да е така в България, въпреки че нашите исторически пътища понякога са минавали по много сложна траектория. Всички знаем историята на Първата и Втората световна война. Но на мен ми е много скъпо и с радост в душата си спомням днес, в Деня на победата, че българските войници не са изстреляли нито един изстрел срещу съветските воини. Нито капка кръв не е пролята в сражения в България. Точно обратното. Когато нашите воини са пристигнали тук, още на първите метри на българска земя са били посрещната с хляб и сол, с цветя, с хоро. Те са били приветствани като победители, като братя, като хора, които българският народ е очаквал като съратник в борбата срещу фашизма. Затова празнуваме тук Деня на победата именно като наш общ празник. Мисля, че в това е огромното му значение. Да даде Бог разцвет, благоденствие и щастие на целия български народ, на всички нас!