Г-20: 13 срещу 7

Г-20: 13 срещу 7

Публикувано от:

Срещата на двадесетте страни с най-развити икономики в света (колкото и да е относителна подобна класация) в древния китайски град Ханчжоу консолидира антизападния блок, начело с Русия и Китай, срещу страните, влизащи в групата Г-7 (Г-8, допреди напускането на Москва).

Започна се с публичното унижение на Барак Обама на летището. Това беше само началото – филипинският президент се почувства окрилен от поведението на великия съсед и го нарече „кучи син“. И другите азиатски представители в Ханчжоу не бяха особено любезни с президента на САЩ.

И не само защото е „куцо пиле“. Налице е тотално отстъпление на Вашингтон, в полза на Пекин и частично на Москва. Политическият наблюдател на РЕГНУМ Елена Ханенкова анализира неприятната изненада за американците, очаквали да си върнат Латинска Америка, след края на левия завой там. Вместо това, дошлите на власт дясно-центристки президенти Енрике Пеня Нието в Мексико, Маурисо Макри в Аржентина и Мишел Темер в Бразилия бяха много активни в Ханчжоу, преди всичко в контактите си с домакините. Те се надпреварват да канят китайските бизнесмени да инвестират на юг от Рио Гранде дел Норте. Същото правят и Педро Пабло Кучински в Перу и Хуан Мануел Сантос в Колумбия.

Освен това, никак не бързат да скъсват търговско-икономическите договори с Руската Федерация. Утвърдилият се на президентския пост Мишел Темер още през декември 2014 г. прие руския вице-премиер Дмитрий Рогозин, в качеството си на председател на двустранната Комисия за Търговско-Икономическо и Научно-Техническо Сътрудничество. Очакванията за охладняване на отношенията с Русия и напускане на БРИКС са наивни. Както наивни и спекулативни са твърденията за намеса на САЩ в импийчмънта на Дилма.

Фактът, че Доналд Тръмп вече изпреварва Хилари Клинтън също не може да вдъхнови латиноамериканците за връщане в задния двор на САЩ. Срещата му с мексиканския президент Енрике Пеня Нието не донесе никакво подобрение на отношенията на републиканците с Мексико Сити. Ако той стане президент, сам ще отблъсне южния съсед и ще го тласне в обятията на Пекин.

Германия също не можеше да постигне нищо в Ханчжоу, на фона на изборното поражение на християн-демократите на Ангела Меркел в Мекленбург-Предна Померания. Тя отдавна вече не се ползва с предишния авторитет на световната сцена. Всички я приемат за „куцото пиле“ в Европа.

След Брекзита Великобритания се занимава предимно със собствените си проблеми и се държи на страна от световните. Това не попречи на Тереза Мей да се срещне с Владимир Путин и да обсъди подобряването на отношенията – нещо, което направи и самият Барак Обама.

Японският министър-председател Шиндзо Абе направо клекна пред Путин по въпроса за Курилските Острови: все по – изоставащата японска икономика вече се нуждае повече от партньорство със самодостатъчната Русия (нещо, което разбраха всички след налагането на санкциите), отколкото обратното. И се отказа от претенциите към загубените през войната територии. Които, все едно, никога нямаше да си възвърне. Както заяви Путин – японците преглътнаха, защото без сътрудничество с Русия рискуват и жизнения си стандарт.

В Ханчжоу присъстваше още едно „куцо пиле“ – Франсоа Оланд. Тъй като е ясно, че той няма шанс да повтори мандата си, никой не му обръщаше особено внимание. Все едно, Никола Саркози, или Марин ле Пен ще ревизират всички външно-търговски договори, които не им изнасят. И ще променят кардинално външно-политическите си приоритети. Очаква се затопляне с Кремъл.

Западът все повече отстъпва пред Изтока. Евроатлантическата зона губи съревнованието с азиатско-тихоокеанската. Това е световната тенденция в обозримите десетилетия.

 

Автор: Георги Коларов, д-р по политология, експерт по проблемите на тероризма, латиноамериканист.

Завършил е “Социология на политиката “в СУ “Св. Климент Охридски”, където е преподавал курсовете “Латинска Америка в международните отношения” и “Политически идеологии и течения в Латинска Америка”.

Защитава дисертация по политология. Преподавал е политология във Варненския свободен университет.

Докторант е в Руския университет за дружба между народите “Патрис Лумумба”.

В Москва преподава “История на ляворадикалните движения в Европа и Латинска Америка”.

В периода 1995-1998 година е експерт в направление “Психологическа отбрана” на Аналитичния отдел във военното министерство.

По темата “Латиноамериканската левица” има три издадени книги – “Мистика и тероризъм – кървавата смес на Сендеро Луминосо” с приложение “Наръчник на терориста”, “Латиноамериканската левица в края на 20. век – между сандинизма и сендеризма” и “Левият радикализъм в Латинска Америка: социално-политически аспекти”.

Източник: news.bg