Една година след подписването на Минските споразумения за регулиране на ситуацията в Украйна не всички точки са изпълнени, пише РИА Новости, цитирана от fbr.bg.
Експертите са на мнение, че ситуацията в Донбас може да се развие в три направления – Минските споразумения да се изпълнят тази година, конфликтът да се изостри или да бъде замразен.
Мирното разрешаване на конфликта се проточи
Първоначално се смяташе, че споразуменията „Минкс-2“ трябва да бъдат осъществени в рамките на една година, но тъй като страните не успяха да реализират редица точки от тях, действието на документа бе удължено за 2016 г.
Украинският президент Петро Порошенко изрази надежда, че споразуменията ще бъдат изпълнение през първото половина на тази година. Той свърза реализирането им с това, че Върховната рада планира да приеме на второ четене конституционната реформа за децентрализация, която включва норма за особеностите на местното самоуправление в отделни райони на Донецка и Луганска област, които в момента не са под контрола на Киев. Но в момента във Върховната рада няма достатъчно количество гласове за приемането на тези промени.
В същото време са постигнати определени резултати – от линията на съприкосновение е изтеглено тежкото въоръжение, не се водят активни бойни действия, донякъде се е подобрила ситуацията със сигурността и се проведоха няколко размени на пленници.
Остават нерешени редица въпроси за политическото регулиране, и по-конкретно относно условията за провеждане на избори в неконтролираните от Киев територии в Донбас. Освен това страните в конфликта имат разминавания във вижданията си за това до каква степен са изпълнени Минските споразумения. Киев настоява, че за провеждането на избори в Донбас е нужно пълно прекратяване на огъня, възстановяване на контрола върху границите в Донецка и Луганска област, както и допускане на украински партии до изборите.
Самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни република (ДНР и ЛНР) искат първо да бъдат приети промените в Конституцията на Украйна, които предоставят на региона особен статут и да се обяви амнистия за участниците в събитията в Донбас. При това властите на ДНР и ЛНР смятат, че контролът върху границата може да бъде даден на Киев едва след изборите.
Вариант 1: Реализиране на „Минск-2“
Въпреки че експертите определят Минските споразумения като единствен път за регулиране на конфликта, те не оценяват високо шансовете за реализирането им през текущата година.
В коментар пред РИА Новости директорът на украинския Институт за анализ и мениджмънт на политиката Руслан Бортник споделя, че споразуменията ще бъдат реализирани не по-рано от една-две години.
В същото време редица украински експерти смятат, че Минските споразумения се нуждаят от подобрения. Украинският институт за световна политика в четвъртък публикува отчет, в който специалистите са направили анализ на регулирането на конфликтите по света.
„Минските споразумения не въплъщават най-добрите практики за регулиране на конфликти и не предлагат ефективен алгоритъм, съответно, трябва да бъдат преразгледани“, се казва в отчета нa института.
В началото на годината Роман Бесмертний, представителят на Киев в политическата подгрупа за Донбас, заяви, че в Украйна е започнал процес „Минск-3“. Той смята, че „Минкс-2“ дори на 50% не отговаря на проблематиката, която в момента присъства в Донбас.
Но президентът Пeтро Порошенко заяви, че „Минкс-3“ не съществува и че се надява да не съществува i за в бъдеще. По думите му за реализацията на Минските споразумения е нужно да се разработи „пътна карта“ с конкретни срокове за изпълнение.
Варинат 2: Продължаване на военните действия
И все пак Руслан Бортик смята, че ескалацията на конфликта е възможна. Но тя не е изгодна и за двете страни, посочва експертът.
„Ескалацията на конфликта е възможна, но вероятността за това е най-малка. Защото тя вече не е изгодна за никого. Има по-наболели проблеми, за които трябва да се отпуснат ресурси – и икономически, и политически. Поради това е възможна кратка ескалация, като елемент на подтик към политическо решение“, казва той.
Според директора на военните програми на украинския център „Разумков“ Николай Сунгуровский, ескалацията на конфликта може да се разиграе до есента на тази година. Сунгуровский свързва влошаването на ситуацията с подготвящите се избори в неконтролираните от Киев територии на Донбас.
Вариант 3: Замразен конфликт
Най-вероятният развой на нещата през предстоящата година е замразяване на конфликта и продължаване на преговорите, смятат експертите.
Според Бортник в момента не съществуват условия за изпълняване на Минските споразумения, затова страните в конфликта ще търсят компромис.
„Смятам, че през идната година най-вероятният развой на събитията е замразяване на конфликта. Това няма да бъде очевидно замразяване, а ще е продължение на преговорите без конкретен резултат. Тоест сегашното състояние е ярък пример за замразен конфликт“, смята той.
Сунгуровский също не изключва този вариант, като според него за влизането в тази ситуация би било достатъчно Западът да намали подкрепата си за Киев.
„За замразяването на конфликта е нужна липсата на каквато и да е активност от страна на Запада. Защото Украйна няма да се справи сама с конфликта. Фактът, че усилваме отбранителните си възможности свидетелства за това, че страната не може да постигне резултат чрез военна сила. Ако към това се добави и липсата на активност от Запада, то няма да има за какво да се водят преговори и конфликтът ще бъде замразен“, смята военният експерт.
Според него този сценарий е неприемлив за Киев, също както и ескалацията на конфликта.