Главните тайни на династията Романови

Главните тайни на династията Романови

Публикувано от:

За династията Романови говорят днес все повече и повече. Историята й може да се чете като детективски роман. И произходът й, и историята на герба, и обстоятелствата около възкачването на трона: до ден днешен всичко това има нееднозначни трактовки.

1 Пруският произход на династията

За родоначалник на династията Романови е прието да се смята боляринът Андрей Кобила от двора на Иван Калита и сина му Симеон Горди. Нищо не знаем за живота и произхода му. Летописите го споменават само веднъж: когато през 1347 година е изпратен в Твер за годеницата на великия княз Симеон Горди, дъщерята на тверския княз Александър Михайлович.

Оказвайки се по време на обединението на руската държава с нов център Москва на служба при московския клон на княжеската династия, изтегля за себе си и рода си «златния билет». В родословните книги се споменават много негови потомци, които станали родоначалници на много знатни руски родове: Семьон Жеребец (Лодигини, Коновницини), Александър Йолка (Количеви), Гавриил Гавша (Бобрикини), бездетният Василий Вантей и Фьодор Кошка – прародител на Романови, Шереметеви, Яковлеви, Голтяеви и Беззубцеви. Но произходът на самия Кобили си остава загадка. Според семейната легенда на Романови, неговото родословие идва от пруските крале.

Когато в генеалогията има пробив, има възможност за фалшификации. В при знатните родове това се прави или за да се легитимира властта, или за да се получат допълнителни привилегии. Както е и в случая. Бялото петно в генеалогията на Романови е запълнено през XVII век при Петър I от първия руски главен херолд Степан Андреевич Количов. Новата история съответства на модерната още от времето на Рюриковичи «пруска легенда», която била насочена към потвърждаване положението на Москва като приемник на Византия. Тъй като варяжкият произход на Рюрик не се вписва в тази идеология, основател на княжеската династия става 14-ти потомък на някой си Прус, владетел на древна Прусия, роднина на самия император Август. След тях «пренаписват» историята си и Романови.

Семейното предание, зафиксирано впоследствие в «Общия гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя», гласи, че през 305 г.н.е. пруският крал Прутено дава кралството на брат си Вейдевут, а самият той става върховен жрец на езическото племе в град Романов, където расте вечнозелен свещен дъб.

Преди смъртта си Вейдевут разделя кралството между дванадесетте си сина. Едни от тях е Недрон, чийто род управлява част от съвременна Литва. Негови потомци са братята Русинген и Гланда Камбила, които се покръстват през 1280 година, а през 1283 година Камбила идва в Рус да служи на московския княз Даниил Александрович. След покръстването започва да се казва Кобила.

2 Кой е отгледал Лъже-Димитър?

dr3

Личността на Лъже-Димитър е една от най-големите загадки в руската история. Освен неразрешимият въпрос за личността на самозванеца, проблем са и неговите единомишленици «в сянка». Според една от версиите, в заговора на Лъже-Димитър имат участие Романови, които са в немилост при Годунов, а най-възрастният потомък на Романови – Фьодор, претендентът за трона, е изпратен в манастир.

Поддръжниците на тази версия смятат, че Романови, Шуйски и Галицини, мечтаещи за «шапката на Мономах», организират заговор срещу Годунов, възползвайки се от загадъчната смърт на младия царски син Димитър. Подготвят своя претендент за царския трон, който ни е известен като Лъже-Димитър и застават на чело на преврата на 10 юни 1605 година. След като се справят с основния си съперник, самите те влизат в битката за престола. Впоследствие, след възцаряването на Романови, техните историци правят всичко възможно, за да свържат кървавата разправа със семейството на Годунов с личността на Лъже-Димитър, а ръцете на Романови да останат чисти.

3 Тайната на Земския събор през 1613

dr4

Избирането на Михаил Фьодорович Романов за цар било обречено да се покрие с дебел слой от митове. Как така става, че в раздираната от вълнения страна избират за цар млад неопитен юноша, който на 16 години не се отличава нито с военен талант, нито с остър политически ум? Разбира се, бъдещият цар има влиятелен баща – патриарх Филарет, който също някого се е целил в трона. Но по време на Земския събор той е в плен при поляците и едва ли може да повлияе по някакъв начин на процеса. Според общопризнатата версия, решаваща е ролята на казаците, които по това време са мощна сила, с която трябва да се съобразяват. Първо, при Лъже-Димитър те и Романови са в «един лагер», второ, тях ги устройва младият и неопитен цар, който не представлява опасност за волностите им по това време.

Войнствените викове на казаците принуждават поддръжниците на Пожарски да предложат да се направи почивка за две седмици. През това време се разгръща широка кампания в полза на Михаил. Той е идеалната кандидатура и за много боляри, която ще им позволи да държат властта в ръцете си. Основният аргумент бил, че уж покойният цар Фьодор Иванович искал преди смъртта си да предаде трона на своя роднина Фьодор Романов (патриарх Филарет). Тъй като той е в полски плен, короната отива при единствения му син Михаил. Както пише впоследствие историкът Ключевски, «искаха да изберат не най-способния, а най-удобния».

4 Несъществуващият герб

dr5

В историята на династичния герб на Романови белите петна не са по-малко, отколкото в историята на самата династия. По някаква причина Романови дълго време нямат свой герб, използват държавния герб, с изображението на двуглавия орел, като личен. Родовият им герб е създаден при Александър II. По това време хералдиката на руското дворянство е почти оформена и само управляващата династия няма собствен герб. Ще е неуместно да се говори, че династията не изпитвала особен интерес към хералдиката: още при Алексей Михайлович излиза «Царският титулярник» – ръкопис, съдържащ портретите на руските монарси с гербовете на руските земи.

 dr5-2

Може би такава вярност на двуглавия орел идва от необходимостта Романови да покажат законната си приемственост от Рюриковичи и, което е най-важно, от византийските императори. Както е известно, започвайки с Иван III, за Русия започват да говорят като за приемник на Византия. Още повече, че царят взима за жена София Палеолог, внучката на последния византийски император Константин. Те взимат символа на византийския двуглав орел за свой фамилен герб.

Това е една от многото версии. Не е ясно, защо управляващият клон на огромна империя, който има роднински връзки с най-знатните домове на Европа, толкова упорито игнорира хералдичните порядки, създавали се с векове.

Дългоочакваната поява на собствен герб на Романови по времето на Александър II само провокира още въпроси. С изработването на императорската поръчка се занимава тогавашният главен херолд барон Б.В. Кене. За основа е взето знамето на воеводата Никита Иванович Романов, някога главен противник на Алексей Михайлович. По-точно неговото описание, защото самото знаме по това време е изгубено. На него е изобразен грифон на сребърен фон с малък черен орел с вдигнати криле и с лъвски глави на опашката. Може Никита Романов да го е заимствал в Лифляндия по време на Ливонската война.

 dr5-3

Новият герб на Романови е червен грифон на сребърен фон, държащ златни меч и щит, увенчан с малък орел, върху черен кенар има осем откъснати лъвски глави, четири златни и четири сребърни. Първо, бие на очи смененият цвят на грифона. Смята се, че Кене не иска да нарушава правилата, които по това време забраняват да се слага златна фигура на сребърен фон, с изключение на гербовете на такива височайши особи, като Папа Римски. Така, като променя цвета на грифона, той понижава статута на родовия герб. Или е изиграла роля “лифляндската версия”, според която Кене прави акцент върху ливонския произход на герба, тъй като в Лифляндия през XVI век има обратното съчетание на гербовите цветове: сребърен грифон на червен фон.

За символиката на романовия герб спорят и до днес. Защо се отделя такова голямо внимание на лъвските глави, а не на фигурата на орела, която трябва да е в центъра на композицията? Защо той е със спуснати криле и, каква е, в края на краищата, историческата истина за романовия герб?

5 Петър III – последният Романов?

dr6

Както е известно, родът Романови свършва със семейството на Николай II. Въпреки това, някои смятат, че последният от династията Романови е Петър III. На младия император не му вървяло в отношенията със съпругата. Екатерина разказва в дневниците си, че трепетно очаквала мъжа си през първата брачна нощ, а той дошъл и заспал. Така продължава и по-нататък – Петър III не изпитва никакви чувства към жена си. Но все пак се ражда син – Павел, много години след сключването на брака.

Не са редки слуховете за незаконнородени наследници в историята на световните династии, особено в старите времена. Така се появява въпросът, син ли е Павел на Петър III? Или на първия фаворит на Екатерина, Сергей Салтиков.

Съществен аргумент в полза на тези слухове е фактът, че съпружеската двойка дълги години няма деца. Затова много смятали, че този съюз е безплоден, за което намеква и самата императрица, споменавайки в мемоарите си, че мъжът й страдал от фимоза.

Сведения за това, че Сергей Салтиков може да е бащата на Павел има и в дневниците на Екатерина: «Сергей Салтиков ми даде да разбера причината за честите му посещения… продължих да го слушам, той беше прекрасен, като ден, и, разбира се, никой от двора не можеше да се сравни с него… Беше на 25 години… беше изключителен кавалер… Не се поддавах цяла пролет и част от лятото». Не се налага дълго да се чака резултатът. На 20 септември 1754 година Екатерина ражда син. Но от кого: от мъжа си Романов, или от Салтиков?

Съществува версия, че инициатор на “интригата” е Елизавета Петровна, след като се отчаяла да получи внук от племенника си. След «изпълнение на волята й» Салтиков е изпратен като посланик в Швеция.

До ден днешен произходът на Павел е неразрешима загадка, която вълнува и следващите поколения Романови. Не е чудно, защото в противен случай излиза, че династията Романови прекъсва с Петър III, а следващите монарси не са нищо повече от узурпатори. И все пак, за оправдание на Екатерина Велика трябва да се каже, че е налице прилика между портретите на Павел и Петър III.

6 Загадката на Екатерининския именослов

dr7

Изборът на имена на членовете на управляващата династия винаги е играл важна роля в политическия живот на страната. Първо, с помощта на имената често подчертавали вътрешнодинастичните отношения. Например, имената на децата на Алексей Михайлович трябвало да подчертаят връзката на Романови с династията Рюриковичи. При Петър и дъщерите му те показвали близките отношения вътре в управляващия клон (въпреки че това не отговаряло на действителната ситуация в императорското семейство). А при Екатерина Велика бил въведен нов ред при имената. Родовата принадлежност отстъпила място на други фактори, като политическия. Изборът й се основавал на семантиката на имената, произлизащи от гръцките думи «народ» и «победа».

Да започнем с Александър. Името на големия син на Павел е дадено в чест на Александър Невски, въпреки че може да се подразбира и друг непобедим пълководец – Александър Македонски. За избора си тя пише следното: «Казвате: пише Екатерина на барон Ф. М. Грим, — че му предстои да избере, на кого да подражава: на героя (Александър Македонски) или на светеца (Александър Невски). Вие, явно не знаете, че нашият светец е бил герой. Той е бил мъжествен воин, твърд владетел и ловък политик и е превъзхождал всички останали феодални князе, своите съвременници… И така, съгласна съм, че господин Александър има само един избор, и от неговите лични качества зависи, по кой път ще тръгне – святост или героизъм».

Причините да се избере несвойственото за руските царе име Константин са още по-интересни. Свързани са с идеята за «гръцкия проект» на Екатерина, в който се подразбира разгром на Османската империя и възстановяване на Византийската държава начело с втория й внук.

Не е ясно, обаче, защо третият син на Павел получава името Николай. Очевидно е наречен в чест на най-почитания светец в Русия – Николай Чудотворец. Но това е само версия, т.к. в източниците няма никакво обяснение за този избор.

Екатерина няма отношение само към избора на името на най-малкия син на Павел – Михаил, който се ражда след смъртта й. Тук си изиграва ролята отдавнашното увлечение на бащата по рицарството. Михаил Павлович е наречен в чест на архангел Михаил, предводител на небесното воинство, покровител на императора-рицар. Четири имена: Александър, Константин, Николай и Михаил са в основата на новите императорски имена на Романови.

Алиса Муранова

Источник: Главные тайны династии Романовых

© Русская Семерка russian7.ru