Генерал-майор Димитрий Григориевич Столетов – участник в Руско-турската война 1877-1878

Генерал-майор Димитрий Григориевич Столетов – участник в Руско-турската война 1877-1878

Публикувано от:

В семейство Столетови Димитрий е пето дете, той е роден на 21 февруари (5 март) 1845г. Митя Столетов имал радостно детство, пронизано с доброта, детство с интересни книги, празници, изненади, безкрайни подаръци. На деветгодишна възраст Митя Столетов постъпва в гимназия, а във втори клас през март 1856 г. името му вече било записано на златната плоча, предназначена “за най-отличилите се ученици по успех в науката и поведението”. През 1861 г. Дмитрий Столетов завършва гимназия. Следвайки примера на по-големите братя, Дмитрий постъпва на факултета по физика и математика на Московския императорски университет, а след завършването, му решава да се посвети на военна служба. “По същество”, казвал Димитрий Г. Столетов – увлече ме по този път братът ми Николай; ние живеем много дружно в семейството , но Николай е особено обичан от всички и от мен. ” През 1865 г. Дмитрий Столетов постъпва в Михайловското артилерийско училище. След завършването му , е произведен в подпоручик и назначен в 1-ва Гренадирска артилерийска бригада. След две години в армията, Дмитрий Григоревич е изпратен в Санкт Петербург да държи изпити за приемане в Михайловската артилерийска академия. В края на 60-те и началото на 70те Артилерийската академия обучавала офицери от ново поколение. Димитрий Столетов завършва Академията през 1871 и бил сред “достойните офицери, упражнили при превъоръжаването огромни услуги.”

През лятото на 1876 г. капитан Димитрий Столетов отива като доброволец в Сръбско-турската война. Събитията от тази война не били много успешни за сръбската армия… Разбитите сръбски войски бягали в безпорядък от бойното поле. Артилерията до последния момент не спирала огъня, устоявайки на натиска на десет пъти по-силния враг и прикривала отстъплението на войските. Очевидец и участник в тези събития, подполковник Ф. М.,Депрерадович, командир на 1-ва руско-българска доброволна бригада по-късно си спомнял, че заедно с капитана Столетов те “едва не попаднали в ръцете на турците..” През декември 1876 г., Д. Г. Столетов се завърнал в родината си. За военни заслуги бил награден от Сръбския княз Милан с орден “Такова” и медал «За храброст».

С избухването на Руско-турската война, Дмитрий Г. Столетов – отново е в театъра на войната. По нареждане на главнокомандващия на действащата армия той е командирован към обсадната артилерия в Турно-Магурелския отряд. През юни 1877 г. Дмитрий Григориевич активно участва в щурма при Никопол. “За отличие при действията срещу турските монитори и обстрелване на батареите на Никопол”, той получава орден Св. Владимир IV степен с мечове и ленти.

На 16 септември, 1877 щабс-капитан Столетов е командирован да оглавява транспортирането на доставки на снаряди на Шипка за минохвъргачки. Тук той се среща със своя брат генерал Николай Г. Столетов – командир на българското опълчение. Те пренощували в Габрово при полковник Лвов – командир на 9-та дружина на Българското опълчение, а на сутринта на 26 септември, Дмитрий Столетов посетил “другаря по нещастие при Джунис,” командира на 1-ва бригада на българските опълченци Фьодор Михайлович Депрерадович, който намерил в лицето на генерала “голяма семейна прилика с по-младия брат Дмитрий. “

Ф.М. Депрерадович по-късно си спомнял, че Дмитрий Г. Столетов, въпреки молбите на по-големия си брат, отново тръгнал към върха Свети Никола, за да може да наблюдава действията на минохвъргачната батарея .

През октомври 1877 г. Дмитрий Г. Столетов, във връзка с укрепването на отряда на обсадната артилерия при Плевен, получава назначение да командва батарея No 7 . “За точна стрелба по неприятелските редути и лагери, за мъжеството и старанието във всички обстоятелства на командването на батареята” щабс-капитан Столетов е награден с орден Станислав II степен с мечове.

Дмитрий Григориевич също успял да вземе участие в сражението при Шипка- Шейново. В неговия дневник е отбелязано, че той “бил изпратен на Шипка през декември, където останал до 28 декември по време на сраженията при прохода Шипка”. Участието на Дмитрий Г. Столетов в сраженията на Шипка се потвърждава и от полковник Ф. М. Депрерадович. На 21 декември той случайно се е срещнал в Габрово с “артилериста Дмитрий Столетов”. Дмитрий се бил отправил “към брат си, с надеждата да се присъедини по някакъв начин към опълчението”. На 22 декември, към обяд , Дмитрий Столетов и Ф.М. Депрерадович пристигнали на Шипка. “Николай Григориевич не очаквал брат си и не бил особено доволен от това посещение; той се досещал за намеренията на брат си. По време на обяда пристигнал граф Толстой…. “

DmStПрез февруари 1878 г. Дмитрий Столетов е изпратен на разпореждане на Началника на парковете на армията, на 16 април 1878 е произведен в чин капитан, а през януари 1879 г. е награден с бронзов медал на лента “в памет на последната кампания.”

В края на годината той е прехвърлен в управлението на командира на артилерията на новосъздаваната българска земска войска, където в началото почти на всички командни длъжности се намирали руски офицери.

Един от тези офицери- инструктори е станал Дмитрий Г. Столетов, който допринася за обучението на български новобранци по основи на военната служба и методите за стрелба с артилерийски оръдия. Той е трябвало да се занимава не само с подготовката на бъдещи български артилеристи. Заедно с полковник И.М. Лесов, който става началник на артилерията на българската земска войска, Дмитрий Григориевич се занимавал с организирането на събиране и предаване на българите, по-специално на командира на Плевенската дружина № 16, трофейни оръжия, боеприпаси и военно имущество. “За отлична- усърдна служба и работа по сформирането и обучението на българските войски” Д.Г. Столетов е награден с орден “Св. Анна” 2-ра степен. Година по-късно получава Железен кръст с лента, учреден от княз Карл Румънски, в памет на прехода на войските през река Дунав.

През юни 1879 г., Дмитрий Столетов се завръща в Родината си, на бившето си място по служба – в комисията за проверка в патронния завод в Санкт Петербург. През 1885 г., Дмитрий Григориевич е повишен в полковник и е назначен за командир на батарея в 36-та артилерийска бригада. През ноември 1894 г. той е произведен в чин генерал-майор.

Dm-StoletovaAna-Stoletova

Анна Василиевна (Гладина) Столетова –
съпруга на  Дмитрий Григориевич Столетов

За последните години на Анна В. Столетова е написал краеведът  М.В.  Косаткин: “Случваше  ми се да срещна  във Владимир много мила, невисока дама… Тя живееше в дървена къща, до мемориалния  каменен дом  на Столетови. Тя остави у мен много приятен спомен със своята  дълбоко интелигентна  простота и приветливост.   Къщата й вътре беше чисто аристократична,  с тежки мебели и донякъде студен уют. Очевидно тя живееше  сама”.

Дмитрий Григориевич умира на 18  август 1899 г. Той е погребан с подобаващи воински почести, в присъствието на два гренадирски полка. Прахът на Дмитрий Григориевич Столетов почива на Княз-Владимирското гробище, до гробовете на неговите родители и братя.

Памятник ДГСтолетову

Източници:

Столетовы

Автор текста – О.Н. Суслина

http://history.milportal.ru/tag/stoletov-dmitrij-grigorevich/

 СУСЛИНА Ольга Николаевна — старший научный сотрудник Владимиро-Суздальского музея-заповедника, ответственный хранитель Мемориального дома-музея Столетовых