В сърцето на Русия

В сърцето на Русия

Публикувано от:

Терминал 2. Следобедна суетня на летището. Посока – североизток. И ние полетяхме за Москва.

 На Шереметиево ни посрещна усмихната руса жена – Лена. Лена се беше погрижила всеки ден от нашия престой в руската столица да бъде интересен. Като допълнение в тази първа вечер успяхме да се запознаем, макар и бегло, с прочутите задръствания по московските улици. Затова пък през следващите дни в метрото бяхме впечатлени от виртуозния начин, по който нашият гид ни отвеждаше до  набелязаните забележителности.

Москва винаги изненадва с размерите си и монументалната си архитектура. Точно толкова импозантен беше и хотелът ни – „Алфа“ в Измайлово. Вежлив, услужлив и усмихнат персонал, без да натрапва присъствието си. Още на сутринта бяхме впечатлени от разнообразието на гостите в хотела и блюдата на шведската маса.

На следващия ден се запознахме с нашия гид – търпеливата и усмихната Анна. Обзорната екскурзия по Москва ме убеди, че в този град винаги нещо ново ще ти направи впечатление. Първата ни спирка – катедралният храм на Христос Спасителя.

Храмът е построен през ХІХ век. Посветен е на победата в Отечествената война 1812г. През 1931г. го разрушават във връзка със сталинската реконструкция на Москва и на негово място построяват басейн. В края на 80 – те години на миналия век се появява идеята светинята да бъде възстановена. Волните пожертвования на стотици хиляди руснаци и толерантното отношение на управляващите осъществяват тази инициатива. На 31 декември 1999 година храмът е открит за посещения.

Поклонная гора е огромен и добре устроен парк за всички, които искат да си отдъхнат от напрегнатия ритъм на столицата и да се запознаят, макар и отчасти, с историята на града. За разлика от Наполеон, нас ни посрещнаха топло и гостоприемно, а паметникът на Свети Георги безкомпромисно ни говореше, че е добре в Москва да дойдеш като гост.

Известната наблюдателна площадка на Воробьова гора вече е с отлично уредено движение на колите, което е комплимент към потоците чужди туристи, дошли да се любуват на гледката, която предлага.

След обяда ни предстоеше, поне за мене, най-вълнуващата среща – Третяковската галерия.

Времето със сигурност не стига да се разгледа този музей на руското изкуство. За да успееш да разгледаш всичко за един следобед трябва да препускаш из залите. В учебника по руски език има урок за Третяковка. Но след като я разгледах, си дадох сметка, че трябва в сърцето си да имаш безгранична любов към народа си, за да се заемеш с такава задача. От една страна – даваш увереност на твореца в личната му художествена концепция, а от друга – даваш възможност на зрителя, независимо от неговото потекло, да види и почувства идеята на автора. Павел Третяков завещава на Москва собствения си дом и над 1800 творби на руски и европейски художници и скулптори с единственото условие да бъде достъпно за всички.

Петък –  Московският Кремъл.

 

На входа – разноезична реч и групи, групи от туристи. Между тях и български, с които се разпознахме и разговорихме. Само част от съкровищата на Кремъл успяхме да разгледаме, основно – Съборния площад. Кремъл и Червеният площад се готвеха за празника на Москва, който се провежда всяка година в първата събота на септември.

И отново величествени храмове, пищно украсени в източноправославен стил, всеки със своята любопитна история. Научихме, че мащабното строителство в Кремъл започва от времето на Иван ІІІ Василиевич – бащата на първия цар на Русия Иван Грозни.

Покрай Александровската градина се отправихме към новопостроения парк „Заряде“. Дълго време правителството на Москва и управляващите се колебаят какво да бъде построено на мястото на съборения хотел „Русия“ в центъра на Москва. Самите московчани подемат инициативата „Москва – град за хората“ и отстояват идеята на това място да бъде построен парк. Сега там се разпростира градски културно-просветен център със зони за отдих, концертна зала и висяща над Москва-река наблюдателна площадка.

Разходката с корабче по Москва- река позволи на уморените ни крака да отморят, а на очите да  се любуват на крайбрежната панорама.

 Съботният предиобед беше посветен отново на парк – ВДНХ. До входа – Музеят на авиацията и космонавтиката. Дори и нищо да не си чувал за полети в Космоса, тук можеш да  проследиш цялата история на желанието на човек да опознае Вселената – философията на Циолковски, търсенията на инженер Корольов, първите спътници на Земята, създадени от човек, дори и най-дребни детайли, свързани с пътуването извън планетата.

Излизаш от музея и се опитваш да подредиш в главата си цялата информация – трудно е.

 

 

 

 

 

Групата ни се включи в потока на разхождащи се из парка. Успяхме да наблюдаваме дефилето на фестивалните духови оркестри, да си направим снимки пред Фонтана на народите и павилионите на съюзните страни.

След кратък престой в метрото – московският зоопарк.

 

Повечето от животните бяха предпочели следобедна дрямка, далече от любопитните погледи и лъчите на слънцето.

                                                                   Всъщност зоопаркът е място за отдих с много зеленина, кътове за игра на децата и местенца, на които семейството да похапне. Този път ми направи впечатление, че московчани активно използват възможността за отдих – семейно или на приятелски групи.

В последния ден от нашето пътуване стъпихме на известната улица „Арбат“. Застинали в своите си мисли и време,  тук ни посрещнаха статуите на Булат Окуджава, Александър Пушкин и Наталия Гончарова и принцеса Турандот. Романтичният и творчески дух на култовата улица и днес живее в живите статуи, художниците, изпълненията на китаристи и танцьори, носталгичния привкус на 19 век в елегантната архитектура на сградите.

И накрая от сърце благодаря на нашите домакини – фонд „Русский мир“ за нас в лицето на Лена, Анна и Андрей. Благодаря и на представителите на сдружение „Русофили“ Росица Младенова и Кристина Иванова, които поеха цялата административна организация по това пътуване. Техните усилия създадоха неповторима възможност за всички нас да се потопим в атмосферата на руската столица.

                                                                                  Мирослава Иванова