В манастира на Донските казаци

В манастира на Донските казаци

Публикувано от:

Божиите храмове в Русия са пълни не само през християнските празници, а всеки ден – особено в събота и в неделя. Истински вярващите се молят, а не просто присъстват – мъже със свалени шапки, жените с шалове върху главата (ако нямате, ви дават на входа на църквата, връщате я на излизане), и деца, почитащи религията си, вярващи в Спасителя Исус Христос. На определени молитви всички коленичат, не мислейки за това с какво са облечени и дали ще изцапат лъскавия си костюм или рокля. Пеят заедно в хор – с много чувство, дори се просълзяват. По стара руска традиция още пред вратата всеки се прекръства три пъти и прави нисък поклон до земята, докосвайки я с ръка – за да се случи контактът между нея и небето.

Всъщност църквите, джамиите, синагогите, базиликите – всички те са израз на едно и също: Вярата в Единният Бог, тоест – във Вечността.

Съдбата ме отведе съвсем случайно в два невероятно красиви и напълно различни манастира – Донския мъжки и Николо-Угрешския в покрайнините на Москва. Безспорно всички са чували за смелите Донски казаци, към които принадлежи и моят прадядо Иван, генерал от царската армия в Ростов на Дон. Манастирът на Донските казаци е разположен в историческата югозападна част на столицата – на Донския площад,

до станция “Шабловская” на метрото

Там имах среща с Наташа – приятелка от детството, сега елитен гинеколог. В тяхното семейство никой не сяда на масата, преди да е прочетена молитвата “Отче наш” и да са благословени даровете на трапезата. Тя изведнъж предложи да отидем в най-близкия манастир, където има прекрасна столова с домашно приготвени гозби. Така попаднах в Донския манастир, основан през 1591-ва на мястото на някогашния руски гуляй-град, където е разгромен силният кримски хан Газа II Гирея. Оттогава това място се смята за свято, тъй като победата на превъзхождащата армия на хана е била истинско чудо. Цар Фьодор Иванович издига миниатюрен едноглав събор на Донската Света Богородица, който днес се нарича Малкия храм. По време на битките с татарите по тези места е имало походна, подвижна църква на преподобния Серий Радонежский – именно в нея се е съхранявала удивителната чудотворна икона на Донската Божия Майка, която се смята за закрилница в битки. Когато руснаците са тръгвали на война, тя ги е съпровождала винаги – за да ги съхрани и да ги дари с победа. Легендата гласи, че тя е съпътствала и княз Димитрий Иоанович Донской при великата му победа в историческата Куликовска битка през 1380 г. Църквата пък е построена на пътя, по който минават царските богомолци. Тогава решават там да бъде издигнат манастир – за да им дава подслон. Манастирът се разраства и в края на XVII век със средства на Екатерина Алексеевна е започната мащабната реконструкция. Величественият храм, посветен на чудотворната Донска икона, е бил заобиколен от каменна стена с дванадесет кули. После издигат още няколко по-малки църкви в същия стил – съхранени до днес. Между тях е и тази на благоверния княз Александър Невски. В Тихвинската църква на почит е иконата на Тихвинската Богородица, която е закрилница на пътуващите и пътешествениците. Ако често пътувате, е добре да носите малко копие в чантата си. През 1780 г. стените на основния храм са били изографисани с великолепни фрески от великия италиански зограф Клаудио.

На територията на манастира има и некропол, където са могилите на донските казаци. През XIX век в манастира основават духовно училище и

работилница по иконопис

за обучение на художниците, работили по поръчка. Донският манастир се превръща в духовен център на изкуствата и вероизповеданието. През 1929-а болшевиките затварят всички божи храмове и забраняват службите. Възстановяването става едва през 1991-а, когато манастирът минава под попечителството на Московския патриарх. Отново освещават Големия събор.

Сега вече напълно е възстановена основната част на манастирския ансамбъл, издигнат през XVI-XVIII век. Най-голямо впечатление прави факта, че всички куполи са черни. Попитах един от монасите какво означава това, а той ми отговори: “Те са предвестници на самотата. Знаците на отшелничеството и строгото монашество”. Жените не могат да влязат с панталони – трябва задължително да облекат пола на ластик, която ще им извадят от дълбокия сандък до входа. Всяка година на 19 август е празникът на чудотворната икона на Донската Света Богородица. А нашата обиколка с Наташа приключи с домашните вкуснотии и топла супа в манастирската столова за гости.

Войници на Наполеон завземат Николо-Угрешката обител, Дзерджински я превръща в комуна

 

В неделя, когато московчаните се изнасят извън столицата и задръстванията в мегаполиса стават непоносими, приятели ме заведоха в Николо-Угрешския манастир, който на пръв поглед прилича на огромно красиво царско имение с езера, в които плуват бели и черни лебеди като в приказките. Основан е през 1380-а от княз Дмитрий Донской – на място, на което е имало безкрайно поле. Легендата гласи, че войските на великия владетел са спрели за почивка преди историческата Куликовска битка. На Дмитрий Донской му се явил ликът от иконата на Свети Николай Чудотворец. “Сия вся угреша сердце мое” – “Това явление стопли моето сърце”, казал князът. Оттогава мястото носи старославянското наименование Угреша, а самият манастир е наречен Николо-Угрешски. През 1521-а манастирът

гори до основи

подпален от войската на кримския хан Мехмед I Гирея, който напада Москва. Но възкръсва като Феникс от пепелта. Николо-Угрешският манастир е любим на династията Романови – те влагат доста средства за неговото благосъстояние. На 11 юли 1668-а в Угрешския манастир влизат трима патриарси – Александрийският Паисий, Антиохийският Макарий III и Московският Иоасаф. През 1680-а редовен посетител е младият цар Петър Първи. През 1812-а манастирът е нападнат от французите, като един от отрядите на Наполеон дори се заселва в килиите. През 1917-а го преобразуват в пансион за сираци, за самотни майки с деца, институт за благородни девици и пансион за момчета. По инициативна на Дзержински е превърнат в трудова комуна. И така до 1925-а, когато го закриват напълно. Портата се затваря за всички. През 1940-а е унищожен най-древният храм на манастирската обител – Николският събор от XVI в. През 80-те територията на манастира се използва като общежитие и спортна база по джудо на отбора “Съюз”. По време на Перестройката на Горбачов храмовете напълно възстановява своята дейност. Сега в това прекрасно място могат да се видят великолепните Николският и Спасо-Преображенският събор, “Успение на Пресвета Богородица”, църквата на Апостол Матвей и Параскева-Петка, “Свети Свети Петър и Павел”, храмът на Пимен Угрешски, църквата на иконата на Богородица “Скърбящите за радост”, храмът на Отсичането на главата на Свети Йоан Предтеча и камбанарията към него, строена през 1859 г. В двора ще се насладите на още архитектурни шедьоври като часовниковата кула с явлението на образа на Николай Чудотворец, построена през 1893-а. От новите постройки впечатляващи са втората кула с часовник с иконата на Света Богородица и храмът “Страстите Господни”. Манастирът разполага с великолепна градина.

Всеки може да си откъсне ябълка или праскова

без никой да му се скара. Монасите имат ферма, конюшня и множество животинки. Цените в църковните “трапезни” са напълно символични – няколко ястия, чай с плодов пай или пирожки за десерт струват само 250-300 рубли, което е приблизително 3 евро и половина. За най-малките е построена специална площадка за хранене на гълъби. Най-голямата атракция в манастирския парк са многобройните “смесени бракове” между черни и бели лебеди.

Автор: Оля Ал-Ахмед, в. Стандарт

Снимки: Оля Ал-Ахмед