В ЕС няма солидарност по въпроса с бежанците

В ЕС няма солидарност по въпроса с бежанците

Публикувано от:

През последните пет години са избухнали 15 нови конфликти, което увеличава броя на търсещите убежище, бежанците и мигрантите, посочи в Брюксел Софи Магенис, шеф политика и правна поддръжка, Бюро на Агенцията по бежанските въпроси на ООН в Европа.

Нейните думи прозвучаха пред около 200 журналисти от цяла Европа, събрали се на семинар под надслов „Миграция и убежище: предизвикателство за Европа“, предаде специалният пратеник на БГНЕС от белгийската столица Пламен Йотински. Според Магенис 9 от всеки 10 бежанци бягат в съседните страни, което в голяма степен важи за развиващите се държави по света. Тя смята, че са необходими действия за подпомагане на страните, в които бежанската вълна от Сирия и Ирак бележи най-голям наплив – Ливан, Йордания и Турция. Решаването на въпроса с осигуряването на средства за най-належащите нужди на изселниците не е достатъчно.

От голямо значение е например създаването на възможностите за децата да получават образование. Като процент 80% от бежанците са принудени да напуснат родните си места поради конфликти, а в момента 50% от напиращите към Стария континент идват от Сирия. Още тук се проявява отсъствието на единомислие в ЕС. Например според премиера на Словакия 90% от мигрантите са икономически емигранти, а не бежанци и търсещи убежище хора. Магенис отбеляза редица въпроси, които са в период на търсене на решение. Например много малко са мигрантите, които биват връщани обратно в страните им, тъй като няма основание да им бъде давано убежище.

Едно от тесните места на действие по европейските външни граници са т. нар. горещи точки, на които биват обработвани за първи път пристигналите в Европа чужденци. Проблемът е, че става дума основно за две места – Италия и Гърция. Особено Гърция не изпълнява процедурите, не биват взимани отпечатъци на пристигащите, т.е. ни биват регистрирани както се изисква. Като вероятно решение на този висящ въпрос е създаването на горещи точки по-близо до конфликта – например в Турция и Ливан. Всъщност макар че бъркотията в Северна Африка и Близкия изток започна преди 4 г., ЕС откри, че има проблеми с мигранти и бежанци едва през есента на 2014 г. Продължава обсъждането на множество правни мерки, водят се заседания и работни срещи в безсънни нощи, но резултатът засега не е обнадеждаващ. Просто липсват отговори от страна на правителствата.

Евродепутатката Силви Гийом се спря на постановката за разграничаване на сигурните от опасните страни. Но и тук в ЕС има разногласия. Страните от общността имат собствени списъци, в които разграничават двата типа държави. За някои и Гана е сигурна страна, за други това важи само по отношение на мъжкото население там. Всъщност с неналичието на единен списък на сигурните страни се ражда проблем. Споразумението от Дъблин не работи, констатира в думите си пред аудиторията евродепутатката Сесилия Уикстрьом. Според нея проблемът не е в бежанския поток, а в липсата на солидарност вътре в ЕС.

Времето е изпреварило безвъзвратно Дъблинското споразумение и то трябва да бъде променено из основи. Защото ако например сега то се прилага стриктно, би трябвало още в Гърция и Италия да бъдат обработвани молбите за убежище или подслон. Само че това не е възможно. Малстрьом сравни Дъблинското споразумение с швейцарското сирене – поради дупките, направени от различните правителства в изпълнението на споразумението, документът колабира. Евродепутатката изрази надежда през март месец да има раздвижване по въпроса.

Друга област, в която ЕС „бърза“ бавно е преразпределянето на вече влезлите в съюза мигранти и бежанци. Големият проблем се ражда от натрупаните много и малки проблеми. За решаването на всеки проблем са необходими средства. И по този въпрос Брюксел е в сферата на добрите идеи, но не и на реализирането им. Такъв извод може да бъде направено от изложението на Жозе Фернандеш, евродепутат от Португалия 1 съдокладчик за бюджета за 2016 г.

Едно от най-изразителните разминавания между думи и дела е отсъствието на средства за обещания пакет на Турция в размер на 3 млрд. евро. Всички участници в обсъждането бяха единодушни, че Шенген трябва да продължи да съществува. И не става дума за мини Шенген или изгонване на страни от пространството за свободно движение, а за оптимизиране охраната на външните граници на ЕС. Ска Келер от германската Партия на зелените изрази недоумение защо България и Румъния все още не са включени в Шенген, но подчерта особено, че я учудва отсъствието на страната ни от това пространство. В крайна сметка се оказва, че в ЕС има отсъствие на ясна единна стратегия, с чието изпълнение ще се заемат всички страни членки на Евросъюза.

Източник: БГНЕС.