В Европа, но никога срещу Русия

В Европа, но никога срещу Русия

Публикувано от:

 Автор: Проф. Иван АНГЕЛОВ, член-кор. на БАН , в. Дума 

Никоя велика държава не е помогнала на България толкова, колкото е направила руската страна

Отношенията между България и Русия ме занимават отдавна и съм ги споделял многократно през последните 20-25 години. Тревогите обаче се засилиха с украинската трагедия от февруари 2014 г., режисирана във Вашингтон и подпомагана от някои европейски политици. Тревогите нараснаха през последните години, и особено през настоящата, с обявяването на Русия от НАТО за главен враг на Европа и Америка, по-опасен дори от международния тероризъм.
Тревожи ме все по-агресивната американска политика срещу Русия и войнствените изказвания на сервилните български русофоби, които тръбят, че Русия е главна заплаха за България. Бойко Борисов наскоро заяви, че ако има война между НАТО и Русия, ние ще сме на страната на НАТО, защото сме негов член. През Втората световна война България беше член на Тристранния пакт (Германия, Италия, Япония) с договор, подписан на 1 март 1941 г. от българския министър-председател Богдан филов в двореца Белведере във Виена, но цар Борис не изпрати български войски на Източния фронт, въпреки натиска на Хитлер. Това показва какви политически нищожества управляват България сега и пред какви опасности ни изправят. Това е класическо слугинско поведение на безотговорни хора.
И то се прави по адрес не на коя да е държава, а на Русия, благодарение на която съществува съвременната българска държава. Ако не беше освободителната Руско-турска война от 1887-1888 г., и сега може би щяхме да сме турски вилает. Защото никоя западноевропейска държава не би рискувала добрите си отношения с далеч по-голямата и по-важна държава Турция и да воюва срещу нея за нашето освобождение. Западът, воден от своите интереси, винаги е бил на страната на Турция. Това важи също за възстановяването на Гърция, Сърбия и другите балкански държави през XIX-XX в.
Би било връх на наивността да разчитаме за освобождението си от турско робство на собствени сили. Колкото и да се гордеем с приноса на нашите опълченци на Шипка, няколкото хиляди военно необучени и слабо въоръжени доброволци щяха да бъдат разгромени за няколко дни от многохилядната турска армия. Щеше да ги сполети трагичната съдба на участниците в Априлското въстание и на многобройните чети, изпращани в поробена България през десетилетията преди войната.
Неоценима е ролята на Съветския съюз и за разгрома на фашистка Германия. Без него дори Европа нямаше да е същата днес. Руският принос сега се пренебрегва от русофобите, като Празникът на победата 9 май се подменя с Ден на Европа. В омразата си към Русия те забравят, че без Деня на победата нямаше да има Ден на Европа
България предава лекомислено своя икономически, политически и военен суверенитет като член на НАТО и ЕС. Други страни членки на тези организации провеждат по-достойна национална политика в защита на своите интереси. Напоследък това пролича особено тревожно в отношението на НАТО и ЕС
към Русия. Българските правителства се подчиняват сервилно на тези организации, като пренебрегват фундаменталните причини за сегашния конфликт и обвиняват Русия в агресия, позовавайки се на връщането на Крим към майката Русия чрез напълно демократичен референдум и в съответствие с общопризнатите принципи на ООН за самоопределение на народите.
Темата за Крим като вековна изконна руска територия е безспорна. С нея се злоупотребява сега тенденциозно чрез позоваване на произволното й вътрешнодържавно (в рамките на Съветския съюз) административно прехвърляне към съветската република Украйна през 1954 г. по времето на Хрушчов, без да се допитат до живеещите там. Това е само формалното основание за заблуда на наивниците. Истинската причина е, че бяха провалени плановете на САЩ за създаване на военноморска база в Севастопол на мястото на съществуващата там от 1783 г. руска военноморска база. Това беше предвидено да стане след овладяването на Украйна от НАТО с въоръжения преврат през февруари 2014 г. и предварително замисленото последващо предсрочно едностранно прекратяване от украинска страна на договора с Русия за използване на базата до 2030 г.
Овладяването на базата в Севастопол от американците би било зашеметяващ политически, военен и психологически удар върху Русия като държава, създала и използвала тази морска база преди 233 години, в чието укрепване през началните години и десетилетия са участвали Александър Суворов, Григорий Потьомкин, фьодор Ушаков и много други видни руски военачалници. Да напомням ли за Кримската война
през 1854-1855 г. и многобройните руско-турски войни за Крим. Севастопол винаги е бил свещен символ за Русия.
Това щеше да бъде много силен удар и върху самочувствието на руското общество, имайки предвид историята на базата и на целия полуостров, а също и доказаните големи петролни богатства на Черно море. Като наблюдавам необузданото реваншистко анти-руско поведение на новите украински власти през изтеклите години, това сигурно щеше да се случи веднага след преврата през 2014 г. Тези планове бяха пресечени с блестящия ход на руското ръководство по връщането на Крим към Русия при огромното одобрение на проведения референдум. Американските власти, естествено, много съжаляват за пропуснатия златен военно-политически шанс.
През последните години сме свидетели на цинична злоупотреба с понятието „агресия“
Американските власти пристъпиха след 1990 г. към светкавично разширение на НАТО на изток до самите граници на сегашна Русия, без да се допитват до народите на източноевропейските страни. Така постъпиха и с България. Въпреки дадените през 1990 г. обещания от държавния секретар на САЩ пред Горбачов, че това няма да се прави, като едно от условията за изтегляне на съветските войски от Източна Германия и за обединението на страната. От американска страна беше заявено тогава, че „границата на НАТО няма да се премести нито на инч на изток“. НАТО се разшири и премести на изток не на инч, а на 1500-2000 км, до самата граница на Русия. След разпадането на Съветския съюз безпомощна тогава Русия не можеше да го предотврати и направи под натиск много отстъпки на Америка по времето на Елцин. Затова те с умиление си спомнят за него като „голям демократ“. Затова мразят Путин и им се иска в Русия да има нов Елцин.
Връх на политическия цинизъм е Русия да бъде обвинявана в агресия, както твърдят американските и западноевропейските политици и медии. Пригласят им сервилните български русофоби. Накъде още можеше да отстъпва Русия, за да не бъде обвинена в агресия? По-нататък беше Москва – на около 500 км от границата с Украйна в района на Харков. При р. Нарва в Естония войските на НАТО са на 100-120 км от Санкт Петербург. Оставаше да им се предоставят на тепсия и тези два свещени руски града. Нима и това трябваше да се допусне! Има ли руски ръководител, който би могъл да го направи?
Кой подготви, организира и финансира въоръжения преврат в Киев на 22 февруари 2014 г.? На тази дата вечерта в резиденцията на тогавашния президент Янукович и в присъствието на външните министри на Германия, франция и Полша беше подписано споразумението за прекратяване на въоръжения бунт на киевския Майдан. На другия ден сутринта беше извършен въоръженият преврат, подготвен преди това. За него знаеха и министрите на споменатите три държави. Досега не съм чул осъдителна дума от правителствата на споменатите три страни по адрес на превратаджиите. И как да я чуем, след като те самите участваха в неговата подготовка и изпълнение!
Кой си затваря очите и дори насърчава агресивните и фашизоидни действия на превратаджиите в Киев, в т.ч. и първия им закон след преврата за отнемане правото на рускоезичните украинци да използват майчиния си руски език? Кой продължава да мълчи по организираните от превратаджиите престъпления на снайперисти с убийствата на над 100 души на Майдана в Киев през февруари 2014 г., малко преди преврата? Кой мълчи за изгарянето на над 100 живи хора в профсъюзния дом в Одеса на 2 май 2014 г.? Кой организира подозрителното бавене на изясняването на причините за свалянето на малоазийския самолет над Източна Украйна през лятото на 2014 г.? Представяте ли си колко бързо щеше да бъде обявен резултатът, ако той показваше вина на опълченците и на руската страна. Кой мълчи за кървавите изстъпления в Мариопол по същото време? Кой премълчава системните артилерийски обстрели от украинските военни на граждански квартали в Донецк, Луганск и други градове и села в Югоизточна Украйна, като използва и забранените фосфорни и касетъчни бомби?
Кой лишава възрастните хора в Донецката и Луганската народна република от пенсии, след като те през целия си трудов живот са правели осигурителни вноски в Украинската пенсионно-осигурителна система? Кой премълчава и оставя без реакция налудничавите изказвания на Яценюк за агресията на Съветския съюз срещу Украйна и Германия през последната фаза на Втората световна война и на полския министър на външните работи по освобождаването на концлагера в Освиенцим от „украинските“ (а не от съветските) войски? Кой мълчи за саботирането на Минските споразумения от украинските власти и стоварва цялата вина върху Русия?
Кой прилага масираните икономически санкции срещу Русия, пренебрегвайки Съвета за сигурност на ООН и фундаменталните правила за свободна световна търговия?
Кой струпва сега бойна техника и войски за „бързо реагиране“ до самите граници на Русия на много хиляди километри от Америка и обявява шест граничещи с Русия страни за фронтови държави, включително и нашата?
Кой отрича законното право на Русия да се интересува какво става до нейните граници в съседните й държави от т.нар. близко зарубежие, както правят всички държави по света, особено големите, и най-вече САЩ?
Правят го САЩ с НАТО, а не Русия. Представяте ли си как би реагирала Америка, ако Русия струпваше войски на нейните граници например с Мексико или Канада? Впрочем не е нужно да си представяте. Достатъчно е да си спомните, че светът беше на прага на атомна война през октомври 1962 г., когато Съветският съюз по времето на Хрушчов инсталира балистични ракети в Куба. След като американското разузнаване информира президента Ке-неди, реакцията му беше светкавична заплаха за война, като разпореди откриването на силозите за американските стратегически ракети с атомни заряди, за да са готови за изстрелване. Напрежението спадна едва след като Хрушчов обеща незабавното демонтиране на руските ракети. За Русия е забранено всичко, което за Америка е позволено!
Според западните политици и световните медии Русия наистина е виновна за всичко: за студената зима, за сушите, за наводненията, за земетресенията, за избухването на вулканите, за това, че се грижи за собствената си отбрана на собствените си граници, за провеждането на военни учения на своя територия, за предаванията на своите медии в защита на националните й интереси, за своята териториална огромност и неограничени природни богатства. Опитват се дори да оспорват суверенитета й над северните арктически територии. Русия е виновна, че я има и че се грижи да я има във вековете. На Америка е позволено да обявява всеки ъгъл на света за зона на националните й интереси, а Русия няма право да се интересува какво става до нейните граници. Америка има стотици военни бази по всички ъгли на света, а Русия е виновна, че има само 4 бази в бивши съветски републики и две в Сирия.
Ако трябва да сме точни, агресорът е САЩ, а не Русия. Само болни мозъци или хора, мразещи Русия до умопомрачение, могат да твърдят обратното. Русия е жертва на масирана агресия и е принудена да се отбранява.
Всяка нормална държава би постъпила така. Руското ръководство нямаше друг избор. Защото Русия беше притисната до стената през 2014 г. и следващите години. Ако президентът Путин не беше предприел известните контрамерки за възстановяване мощта на руската армия, щеше да бъде линчуван от руските граждани като национален предател. Неслучайно той има сега най-високия рейтинг (около 77-80%) от всички световни лидери, въпреки трудните условия в които живеят руските хора. А те са трудни, между другото и защото трябва да отделят от скромния си залък, за да поддържат респектираща потенциалните агресори военна мощ.
Животът на руските граждани е затруднен още повече от сриналите се цени на петрола и природния газ, обезценката на рублата, масовия неограничен износ на капитали (около един трилион щатски долара), икономическите санкции и новата натрапена им надпревара за въоръжаване, за да се поддържа жизненоважният военен баланс. Русия е принудена да прави това, въпреки далеч по-слабия си икономически потенциал.
Годишният БВП на Русия е около 3 трилиона щатски долара, при 18 трилиона за САЩ и около 25 трилиона долара общо за страните от НАТО. Това се е случвало на Русия многократно през вековете. И въпреки всичко тя продължава да съществува.
Стратегическата политика на Запада от векове е унищожаването или раздробяването на Русия. Такива планове за раздробяването й до 10-15 малки държавици има и сега. И това не се крие от американските военни стратези. Огромността на Русия с нейната територия и неограничени природни богатства ги плаши от векове. Така беше през столетията на царизма, през десетилетията на т.нар. социализъм и строящия се комунизъм и сега – след разпадането на Съветския съюз и превръщането на Русия в по-консервативна и икономически по-либерална капиталистическа държава от най-капиталистическите, каквито съвременният свят познава. По времето на Елцин руските олигарси са били дори освободени от данъци. Сега положението се променя, но това става много бавно и нерешително по много причини.

(Следва продължение в утрешния брой на в. Дума)