В дня на 70-ата годишнина от освобождението на Украйна от фашизма, Порошенко напомня за подвига на УПА

В дня на 70-ата годишнина от освобождението на Украйна от фашизма, Порошенко напомня за подвига на УПА

Публикувано от:

В деня на 70-ата от освобождението на Украйна от хитлеристката окупация, украинският президент Петро Порошенко напомни за подвига на украинците в състава на УПА и Червената Армия в борбата с немските войски, предаде obozrevatel.com, позовавайки се на съобщението на президента, публикувано на сайта на президентството.

«Още през март на 1939 година, половин година преди началото на Втората световна война, нашата страна е една от първите държави, която е усетила дъха на кървавата трагедия. Тогава защитниците от Карпатска Украйна геройски се сражавали в неравни битки с окупационните войски. От тогава в продължение на 6 дълги и трудни години Украйна е била арена за реализиране на игри на два тоталитарни режима, превърнали се в последствие в крайно ожесточени и мащабни военни действия», се казва в обръщението на украинския президент. Той подчертава, че в онзи период именно на украинската земя се е решавала съдбата на целия свят.

«На тази земя са били разгромени над 60% от сухопътните сили на вермахта. Над 9 милиона украинци са застанали в редиците на Червената армия, за да се сражават с врага. Милиони други украинци са воювали с нацистите и техните съюзници в състава на УПА, в редиците на съветските партизани, в редиците на Войската на Полша, американската, австралийската, британската, канадската армия, както и в отрядите на френската, югославската и словашката съпротива», отбелязва Петро Порошенко.

Също така той подчерта, че дялът на украинците в делото на народите на Европа за освобождението й от нацизма и общата победа във Втората световна война, е безспорен.

«Дори и без да бъде независима държава, Украйна де факто стана ценен член на Антихитлеристката коалиция и заслужено се превърна в страна съучредител на ООН», отбелязва още украинският президент.

На ветераните Порошенко изрази «сърдечна синовна благодарност за мъжеството в сраженията и тежкия труд в следвоенния период, за силата и саможертвата им».

Напомняме, УПА – Украинска въстаническа армия (на украински: Українська Повстанська Армія (УПА)) – мащабна военна сила на Организацията на украинските националисти, по-късно – Национална партизанска армия на Украйна.

Извършвала е въоръжена съпротива през 40-те 50-те години на 20 век срещу войската на Нацистка Германия, СССР, Чехословакия, Румъния, Армия Крайова (Полша) и Комунистическа Полша. Организирана през пролетта на 1943 година на Волин (северозападна Украйна). УПА е участвала в колаборация с нацистите по време на Втората световна война и е извършвала етническо прочистване на полското население във Волин и Галиция през 1943 г. УПА е най-голямата партизанска сила (в различни периоди е била между 20 000 и 60 000 войника) на нация без държава в Европа по време на Втората световна война.

Официалният ден на УПА е 14 октомври, Покров Богородичен. Главният командир на УПА – генерал Роман Шухевич (1943-1950); полковник Васил Кук (1950-1953).

Порошенко УПА

Ветерани на УПА

Етническо прочистване във Волин и Източна Галиция

Идеята за етническо прочистване на областите Волин и Източна Галиция е дело на Степан Бандера, един от водачите на въстаническата армия, краен националист. Целта е основаването на независима интегрална държава с етнически чисто население. Първата атака е извършена на 9 февруари 1943 г. в окръг Сарни. 11 юли се смята за най-кървавият ден, като тогава са атакувани и унищожени 167 селища, а тяхното население е избито. През август 1943 г. полското население в Източна Галиция е предупредено да напусне областта до 48 часа при заплаха от неизбежна смърт. Кампанията на терор включва ужасяващи мъчения. Избивани са жени, деца и стари хора, изгаряни са църкви, свещеници са разпъвани на кръст, както отбелязва историкът Норман Дейвис. Освен местното полско население, обект на атаки стават и други етнически групи: арменци, евреи, руснаци, а също украински комунисти и колаборатори на НКВД.

убиват

Боец от УПА в момент на екзекуция. Достатъчни са думите на Галан за зверствата на УПА: „Те са надминали със своите зверства дори германските садисти от СС. Бандеровците подлагат на жестоки мъчения нашите хора, нашите селяни… Ние знаем, че те колят малки деца, разбиват главите им в каменни стени, бесят и разчленяват. Ужасни зверски убийства, ето това са действията на тези бесни вълци“, е казал тогава Ярослав Галан (известен украински писател антифашист).

През месец юли полската Армия Крайова организира съпротива в отговор на терора, провеждайки акции за отмъщение.
Приетият от историците в Полша и в Западна Европа брой на убитите във Волин е между 35 000 и 60 000 души. В източна Галиция, в резултат на така наречените етнически чистки на украинските националисти, са били убити между 20 000 и 25 000 души. На 15 юли 2009 г. Сеймът приема декларация относно “трагичната съдба на поляците в Източните територии”.

Баби яр Киев 1941

Киев, септември 1941 г. Баби яр.

Майка секунди преди смъртта си прегръща детето си. Човекът в униформа на СС, който ще убие нея и детето й след секунди не е немец. Той е украинец, а по-точно родом от Западна Украйна, Житомир. Служил  дивизията „Галичина”, а от 1943 година участвал в aynzatts-груп. Откъде такива подробности? Практически от самия него. Тази снимка са иззели от него партизаните заедно с документите, докато претърсвали тялото му. Най-поразителното, че тази снимка е била сред личните вещи на убития бандеровец – снимка за спомен…

Причините за въоръжената съпротива на УПА

Военните действия на УПА са били част от украинския въпрос през периода между двете световни войни и следвоенна Европа. От военна гледна точка, това е продължение на украинско-полската война през 1918-1919 и украинско-руската война през 1918-1921 с цел възстановяване на суверенитета на Украйна на всичките етнически територии, контролирани от Украинската Народна Република и Западно-Украинската Народна Република. Областите Волин и Източна Галиция попадат на територията на Полша в периода между двете световни войни. В двете области живеят около 300 000 поляци, включително заселниците от 30-те години.

Официалната полска политика е провеждане на колонизация, украинският национализъм е потискан и често проявите му са наказвани, което засилва напрежението между поляци и украинци.

Бандера

Паметник на Степан Бандера в някогашния полски град Лвов. Култът към УПА и Бандера в Западна Украйна е изключително силен от край време.

Поляците днес

Днес в  интернет поляците изразяват страх от потенциално завземане на властта от страна на крайнодесните украинци, като например неонацистката партия „Свобода” и движението „Десен сектор”. Има защо да ги е страх поляцине, та нали наскоро „Десен сектор” официално обяви пред полската преса, че Украйна има териториални претенции към разположения близо до границата град Пшемишл, както и областта около него.  Познавайки психологията на бандеровците и техните принципи, това означава – проливане на невинна кръв и нови зверства. Официално становище на полското правителство по този въпрос засега няма, но в полските медии категорично се подчертава, че една европейска Украйна би следвало да се откаже от почитането и идеологията на Степан Бандера и неговата УПА, отговорна за етническото клане през 1943 година в областта Волин, че е крайно време да спре да издига техни паметници и да вее червено-черните им знамена, нещо, което е недопустимо за XXI век.

Украйна днес

UKRAINE-HISTORY-NATIONALIST-MARCHукраински националисти днес

Активисти на “Десен сектор”

десен сектор

Недопустимо е за всички народи, дали стотици хиляди и милиони жертви в борбата с фашизма във Втората световна война, да допуснат днес съществуването на фашизма под каквато и да било форма…