Възкръсването на Лазар: 7 световни шедьоври в живопистта на библейски сюжет

Възкръсването на Лазар: 7 световни шедьоври в живопистта на библейски сюжет

Публикувано от:

Ден преди Цветница християните от целия свят отбелязват още един светъл празник – Лазарева събота . Съгласно Евангелието, Исус Христос възкресил Лазар след като е бил мъртъв 4 дни – именно след това много хора започнали да вярват в Исус, а фарисеите от страх, решили да убият Спасителя.

Фреска на Джото «Възкръсването на Лазар» (1304-1306)

Съгласно пресмятанията на изкуствоведите, Джото ди Бондоне (Джото) е работил над фреската 852 дни . Всеки персонаж е драматичен герой: Исус излъчва божествена сила, Лазар напомня парцалена кукла, неговите благодарни сестри Марта и Мария се хвърлят в краката на Чудотвореца, а останалите герои или са изумени от станалото, или си закриват лицето от вонята, излизаща от тялото на Лазар. Произведението се намира в  Капела дел Арена (Падуа).

http://rusofili.bg/wp-content/uploads/2014/04/Djoto.jpg

Фрагмент от фреската на Джото «Възкръсването на Лазар». Нарисувана през 1304-1306 години.

Картина на Алберт ван Оуватер «Възкръсването на Лазар» (около 1450)

Живописецът е „разположил“ героите не в тъмна пещера, а в просторно помещение с висок сводест таван, колони и прозорци, от които струи светлина.

http://rusofili.bg/wp-content/uploads/2014/04/Ouvater.jpg

Фрагмент от картината «Възкръсването на Лазар» на Алберт ван Оуватер. Нарисувана около 1450 година.

Караваджо «Възкръсването на Лазар» (1608-1609)

Своят шедьовър художникът завършил година преди смъртта си.По мнението на някои изкуствоведи, Караваджо е бързал и затова фонът не е отработен толкова щателно, както персонажите – те са изобразени на фона на тъмна пещера. Към неговия Лазар постепенно се връщат жизнените сили- капка след капка. Съгласно легендата, за достоверност Караваджо е рисувал своя герой не от жив натуршчик, а от ексхумирано тяло.

http://rusofili.bg/wp-content/uploads/2014/04/Karavadjo.jpg

Караваджо «Възкръсването на Лазар», нарисувана през 1608-1609 година.

Картина на Гверчино «Възкръсването на Лазар» (1619)

Италианският живописец Гверчино принадлежи към  Болонската школа. Съгласно принципите на това течение, библейските сюжети не трябва да се изобразяват грубо, лишени от красота, затова, създавайки своя шедьовър, авторът поканил само красиви натуршчици , а неговият Лазар се «пръсва» от здраве. Гверчино използвал тъмни краски, обаче неговите герои са като «извадени» от  мрака.

http://rusofili.bg/wp-content/uploads/2014/04/Gverchino.jpg

Фрагмент от картината на  Гверчино «Възкръсването на Лазар». 1619 г.

Картината на Рембранд Харменс ван Рейн «Възкръсването на Лазар» (около 1630)

Холандският художник изобразил на преден план на своята картина възкръсващия Лазар — не пълния със сила мъж, както при Гверчино, а действително напомнящ покойник — увит в саван и мъртвешки бледен. Сумрака на пещерата Рембранд го «осветил» с фенер , сиянието на който акцентира вниманието на повдигнатата нагоре ръка на Исус и показва лицата на поразените от чудото роднини.

http://rusofili.bg/wp-content/uploads/2014/04/Rembrand.jpg

Рембранд Харменс ван Рейн «Възкръсването на Лазар». 1630 г.

Картина на Винсент Ван Гог «Възкръсването на Лазар» (1890)

«Възкръсването на Лазар» на Ван Гог наричат подражание на Рембранд, обаче художникът не е  копирал, а отново е преосмислил картината на холандския майстор. На своето платно Ван Гог е «пренесъл» главните персонажи на Рембранд— увития в саван Лазар и двете му сестри – Марта и Мария. Обаче, централната фигура – самия Исус- художникът е поставил „зад кадър“. По този начин Ван Гог е представил чудото на Исус, «прибирайки» самия Спасител — вместо Него авторът е изобразил сияещо слънце.

http://rusofili.bg/wp-content/uploads/2014/04/Van-Gog.jpg

Винсент Ван Гог. «Възкръсването на Лазар». 1890 г.

Картини и рисунки на Михаил Нестеров «Възкръсването на Лазар»

Към евангелския сюжет съветският художник, който над 20 години е  рисувал храмове и икони, се е обръщал няколко пъти: сред неговите работи има и скици към стенописите на църквите (1899), и картина с маслени бои върху платно (1900), изобразяваща чудото на възкресението. Авторът малко се отклонява от каноните на руската иконопис: своите персонажи той изобразява не като светии, апостоли или други библейски герои, а като обикновени хора, които търсят своя път към Бога. Както е казвал самият Несторов: „Аз избягвах да изобразявам така наречените силни страсти, предпочитайки пред тях нашия тих пейзаж, човека, имащ вътрешен живот“.

http://rusofili.bg/wp-content/uploads/2014/04/Nesterov.jpg

Една от работите на Михаил Нестеров. «Възкръсването на Лазар».

http://www.aif.ru/lent_easter/leclassic/1148174