Вход Господен в Ерусалим: евангелският мотив в живописта и поезията

Вход Господен в Ерусалим: евангелският мотив в живописта и поезията

Публикувано от:

Едно от най-важните библейски събития за  християните е Влизането на Христос в Ерусалим. Според всичките четирима евангелисти, в този ден Исус Христос е влязъл в свещения град яздейки магаре, което символизира пожелание за мир, а  юдеите са посрещнали Христос като Спасител и са постилали  Неговия път с палмови клонки ( Сюжетът е „адаптиран: и палмата е заменена с върбови клончета). Много художници и поети са посветили на светлия сюжет своите произведения.

Картина на Вячеслав Шварц «Вербное воскресение в Москве при царе Алексее Михайловиче. Шествие патриарха на осляти» (1865)

Древните юдеи са имали обичай: Управникът не влизал пеша в града, а яздейки. Ако царят е на кон, това означавало желание, а  на магаре гостите пристигали само с благи пожелания.   Жителите на Ерусалим като правило, приветствали Управника с палмови клончета. Тези традиции са намерили отражение в живописта на Шварц: неговият Патриарх язди магаре, покрито с бял чул, а участниците в шествието носят палмови клончета.
http://rusofili.bg/wp-content/uploads/2014/04/vlizane.jpg

Вячеслав Шварц. «Вербное воскресение в Москве при царе Алексее Михайловиче. Шествие патриарха на осляти». 1865 год.

Картина на Константин Савицкий «Инок» („Монах) (1897)

Сериозен и замислен свещеник, седнал до прозореца, е главният герой на платното на художника. Върбовите клончета във вазата символизират свещения празник.

Константин Савицкий, "Инок". 1897 г.: Russian Artists, Savitsky Russian, 1897 Monk, Russian Painting, Art Portraits

Константин Савицкий. «Инок». 1897год.

Стихотворение на Константин Балмонт «Вербы» (1903)

За поета Влизането на Христа в Ерусалим се асоциира преди всичко с върбови клончета – както при болшинството християни.

Вербы овеяны
Ветром нагретым,
Нежно взлелеяны
Утренним светом.

Ветви пасхальные,
Нежно-печальные,
Смотрят весёлыми,
Шепчутся с пчёлами.

Кладбище мирное
Млеет цветами,
Пение клирное
Льётся волнами.

Светло-печальные
Песни пасхальные,
Сердцем взлелеяны,
Вечным овеяны.

Стихотворение на Сергей Есенин «Сохнет стаявшая глина…» (1914)

В стиховете на „певеца на руската природа“ описанието на родните пейзажи се преплита с евангелски мотиви – например, боровете и елите приветстват човека върху магарето: «Осанна!» — с такова възклицание някога юдеите са приветствали Христа («Осанна» — хвалебен възглас и едновременно кратка молитва).

Сохнет стаявшая глина,
На сугорьях гниль опёнок.
Пляшет ветер по равнинам,
Рыжий ласковый ослёнок.

Пахнет вербой и смолою,
Синь то дремлет, то вздыхает.
У лесного аналоя
Воробей псалтырь читает.

Прошлогодний лист в овраге
Средь кустов, как ворох меди.
Кто-то в солнечной сермяге
На ослёнке рыжем едет.

Прядь волос нежней кудели,
Но лицо его туманно.
Никнут сосны, никнут ели
И кричат ему: «Осанна!»

Картина на Михаил Нестеров «Вход Господень в Иерусалим»

Михаил Нестеров като православен художник също се обръща към библейския сюжет: неговите юдеи приветстват Спасителя, разстилайки под краката на Неговото магаре своите дрехи и „посипвайки“ пътя със зелени клончета.

http://rusofili.bg/wp-content/uploads/2014/04/ec15e3d287296173498d672b577a5acc.jpg

Михаил Нестеров. «Вход Господень в Иерусалим».

Картина на Борис Кустодиев «Вербный торг у Спасских ворот на Красной площади в Москве» (1917)

За живописеца Цветница е не само църковен празник, но и народно веселие: на неговото платно нагоре излита ято птици и стотици балони, а празнично облечените хора купуват клончета върба и лакомства за празника ( в този ден вярващите си позволяват малко неспазване на постите – например хайвер).

Вербный торг у Спасских ворот

Стихотворение на Иван Бунин «Вход в Иерусалим» (1922)

Руският класик, пътешествайки из Близкия Изток, посещава Ерусалим. Своите впечатления е предал чрез поезията :

«Осанна! Осанна! Гряди
Во имя Господне!»
И с яростным хрипом в груди,
С огнём преисподней
В сверкающих гнойных глазах,
Вздувая все жилы на шее,
Вопя всё грознее,
Калека кидается в прах
На колени,
Пробившись сквозь шумный народ,
Ощеривши рот,
Щербатый и в пене,
И руки раскинув с мольбой —
О мщенье, о мщенье,
О пире кровавом для всех обойдённых судьбой —
И Ты, Всеблагой, Свете тихий вечерний,
Ты грядёшь посреди обманувшейся черни,
Преклоняя свой горестный взор,
Ты вступаешь на кротком осляти
В роковые врата — на позор,
На пропятье!

http://www.aif.ru/lent_easter/leclassic/1148492

http://www.aif.ru/lent_easter/aboutlent-easter/1147399

http://kustodiev-art.ru/?page=ac7a8fea-e6fd-4c11-8338-33c33928fc69&item=ee8120c1-8343-429d-b36b-e367e3e8122b&type=page