Автор: А.Коничев
Време е да определим кой с кой е
Уважаеми приятели, публикуваме мнение на един наш читател:
Пилците се броят на есен.
Време е да определим кой подкрепя проевропейската и проамериканска милитаристична политика на България и кой е за проруската алтернатива на отечеството ни.Какво ни предлагат американците? Да загърбим собствените си интереси. Да пляскаме с ръце и да крещим в хор колко страшна е руската заплаха и колко жестоки за страната ни ще са всякакви проруски постъпления. Това не е в наш интерес. Това е в интерес на американските ястреби и техните лобита. А за тях все едно-ние сме просто инструмент за прокарване на техните интереси.Точно в такава ситуация в момента е и Украйна. Тя, както и българското правителство сега, са като кон с капаци- не виждат истинската опасност, а виждат хипотетичната такава в лицето на руското правителство. Но ако украинските управници не могат да видят кой е реалната угроза за страната им, това би трябвало това да сторят българските.Защото бъдещите поколения няма да ни простят още една национална катастрофа. Бъдещето е на тези,които подкрепят изконните морални ценности, които Мойсей предлага на човечеството като десетте божи заповеди. Сега те са оплюти от западния свят. Но все още са издигнати в култ от славянството, в частност от нашия патрон-руската общност.
Да изберем про-руски, ама къде ги, кои са? Атака явно има русофилска платформа, ама на Волен малко му хлопа дъската май-май. БСП? БСП остана тяло без душа, няма вече нито идеал, нито идея…. Друга сериозна пария с про-руска програма в България аз не знам да има, всичките са маскари. Ама точно сега трябва ли ни да се определяме европейска провинция, щатска колония или руска губерния да сме? Да намерим про-българска партия, страната да си по-стегнем, пък после ще имаме политическа единност да изберем лагер (ако няма сериозни промени избора би бил ясен, според мен, – Русия, нали…) Но в моето виждане, моята утопия, България може да бъде посредник на една истински обединена Европа. Европата не може без Русия, камо ли срещу Русия. А България седи на една уникална позиция за потенциален посредник за една истински обединена Европа, една Европа от Лондон до Восток. Историческата и културната ни близост с Русия и факта, че сме част от “Европата” означава, че сме на точната позиция за медиатор. Ама я няма политическата воля, няма го единството, няма суверенитета, явно социалното развитие на България още не е стигнало до там, но може, с качествени хора и малко време, може.
Моето мнение съвсем малко се различава от по-горе публикуваното. Аз съм убедена, че украинските политици много добре знаят какво вършат, защото като начало Майданът е “спонсориран” от американските ястреби и това спонсорство наброява около 5 млд фалшиви зелени хартийки, напълнили обилно задграничните банкови сметки на тези фашистки изверги. А не ви ли напомня “Кто не скачет, тот москаль” на нашенското “Кой не скача е червен”? Все повече ситуацията на Майдана в съзнанието ми се свързва с българския погром над народното събрание, “нежната революция” … Всичко, уважаеми приятели, се развива по един и същи сценарий, написан знаем къде и изпълняващ се с швейцарска точност до запетайката. Въпросът, който ми се иска да задам е към целокупни ни български народ: Народе, докога ще те водят за носа?!За мен не съществува такова нещо като гражданско общество. Какво значи това словосъчетание? НИЩО! Или сме народ, или не сме! И ако сме народ, то на предстоящите избори наш дълг е да поставим голям кръст на цялата тази бандеровско-фашистка предателска сволочь и да им гласуваме масов вот на недоверие. Да напишем по бюлетините си думите на Капитан Петко войвода: “ТЕЗИ ПОГРЕБАХА БЪЛГАРИЯ!”
“Кръвта вода не става”
(Българска народна мъдрост)
Мъдрец народен нявга завещал е
да помним, че „кръвта вода не става“.
Вълк в овча кожа все ни убеждава,
че братя родни трябва да забравим.
От нас се иска вече да не помним
как в черната тъма на робска бездна
от север, знаехме, ще дойде помощ –
Дядо Иван очаквахме с надежда.
Как с упование казашка шапка
притискахме до болка към сърцата:
–Братушките са Дунава пресякли,
и, значи, наближава Свободата!
Те в битки титанични кръв проляха,
на Шипка бели кости разпиляха
и възкресиха нашата държава!
Народът песни пее им в прослава.
Но злата орисия на войните
Отечеството мое не подмина.
В разруха, смърт, почерняли му дните,
все вярата в Русия го крепила.
Щом станало пак страшно на Земята,
кафява смърт развявала косата,
гласът на Левитан взривил ефира:
–Народът за война да се събира!
Альоша в битките кръвопролитни
се хвърлил срещу напаст хитлеристка,
самоотвержен, под блокади, бомби
той върнал ни Родината свободна!
Днес над България е ръст издигнал
и не напуска своя пост войникът.
Той шмайзер е в ръката мъжка стиснал
и с поглед във сърцата ни прониква.
Говорят днес за тези богатири,
че нас да окупират са целили
и искат да потъне във забрава
Альоша и победната му слава.
Прострели са ръцете си нечисти
потомци на онези зли фашисти.
Без капка срам от миналото свое
посягат да се гаврят над героя.
Те „День победы“ със замах изтриха
и на Лукавия се поклониха.
Надраскаха набързо за народа
история продажна и безродна.
Но да забравим днес е невъзможно
по волята на ментори безбожни
една любов, и вяра, и азбука,
и братска кръв, че ляла се е тука.
Мъдрецът стар, споминал се отдавна,
през векове на подвизи преславни,
завет за поколения оставил,
да помним, че „кръвта вода не става“!
Антонина Димитрова