Вината на Запада

Вината на Запада

Публикувано от:

Едно твърде странно оплакване се разнася през последната седмица от страна на Западния свят: „Ама защо тези отвратителни терористи ни нападат – недоумяват западняците – ние сме си толкова готини, пием си по заведенията, ходим на мачове и концерти, наслаждаваме се максимално на живота, просто не разбираме как е възможно такива прекрасни хора като нас да предизвикват омраза!?” След това недоумение все пак идва и обяснението на терористичните актове, което звучи така: „Отвратителните терористи ни нападат, именно защото сме красиви, умни и богати. Удрят ни, защото ни мразят и ни завиждат”. Подобни обяснения звучат силно себеласкателно, те издигат Запада в собствените му очи, но в същото време пречат да се разберат истинските причини на зверства като това в Париж преди седмица. А истинските причини се коренят в политиката на същия този Запад по отношение на останалия свят, в опита му да наложи своя модел навсякъде, без да се интересува дали това се харесва на местните хора или не. През 19-ти и 20-ти век желанието на Запада да властва по целия свят се нарича колониализъм и империализъм. Днес този стремеж се изразява най-пълно в неоконсервативната американска доктрина, но същината си остава. А тя най-общо може да се изрази така – ние знаем най-добре как трябва да се живее, защото сме най-умни и ще ви накараме и вас да живеете така, защото пък вие не сте достатъчно умни и не можете да се досетите сами.

Това оправдаване за неоконсервативната, експанзионистична политика на Запада не просто е обидно-снизходителна по отношение на държавите, които не принадлежат към тази общност. Тя е и дълбоко лицемерна. А пък и в обяснението, че Западът води войни, за да направи живота на хората в арабския и мюсюлманския свят по-добър, не вярват дори местните американски марионетки. Пределно ясно е, че зад тези дрънчащи като празна консерва фрази се крият съвсем реални интереси на транснационалния капитал и на свързаните с него правителства. Вече и децата знаят, че зад американското нахлуване в Ирак през 2003 г. стоят интересите на мултинационалния бизнес, който искаше да завладее иракския петрол. Забравете лигавите обяснения от сорта на „защита на човещките права”  и „борба за демокрация”. Търсете парите. Да вземем случващото се в Сирия. Така наречената „борба за демокрация” там избухва веднага след като сирийското правителство подписва меморандум заедно с Ирак и Иран за строителството на т.нар. шиитски газопровод , чиято цел е да доставя газ в Европа. Този газопровод нямаше да бъде под западен контрол и затова Западът с помощта на Саудитска Арабия и Катар решава да се разправи с Башар Асад. Ах, извинете, исках да кажа, че Западът решава, че е крайно време в Сирия да бъде установена демокрацията и спазването на човешките права.

В резултат на тази „високоморална” западна политика стотици хиляди хора в арабския свят губят живота си, а милиони се превръщат в бежанци. Е, какво изненадващо има тогава във факта, че т.нар. „свръхразвити” държави не се радват на особена популярност, меко казано, сред тези, на които, уж, помагат. Всеки пореден опит за установяване на демокрацията с помощта на оръжието води до засилване на ислямския екстремизъм. „Велики” политици като Джордж Буш, Тони Блеър, Никола Саркози, Барак Обама правят много повече за увеличаването броя на терористите ислямисти и за възхода на организации като ИДИЛ, отколкото всички проповеди на всички радикални имами. С безпардонната си и високомерна политика, ориентирана основно към все по-големи  печалби, Западът отдавна копае собствения си гроб.

Хубаво, ще кажете вие, това е политиката на висшите европейски и американски елити. Ние, обикновените хора, какво общо имаме с това? Ние сме напълно невинни. За жалост, имаме общо. Не сме невинни, защото в продължение на десетилетия с бездействие или незаинтересованост подкрепяме същите тези елити. Отдали сме се на един елементарен хедонизъм, на перманентно обикаляне на кръчми, концертни зали и стадиони и сме убедени, че така сме постигнали върховното щастие. На практика, признаваме това или не, ние също сме отговорни за престъпленията, извършвани от тези, които ни управляват. Вместо да се борим за ограничаване на безконтролната  власт, практикувана от бизнес и политическите елити, ние сме потънали безнадеждно във фалшивия рай на консуматорството. Така че, да, колкото и да е тъжно, трябва да го признаем – ние също сме виновни.

Автор: Петър Волгин, “Деконструкция”, БНР

 Източник: Поглед Инфо