Василий Кандински .Теория на цветовете.

Василий Кандински .Теория на цветовете.

Публикувано от:

Продължение.

Завръщане в Русия

Една година след началото на Втората световна война Кандински излага своята творба “Импровизация №27” на “Арсеналската изложба” в Ню Йорк и на “Първият немски есенен салон”в Берлин. От 1914 година не може да пребивава в Германия и избягва с Габриеле Мюнтер на 3. август в Швейцария. От там продължава сам през Цюрих за Русия, където ноември месец на същата година се устройва в Москва.

Кандински получава различни професора тури и основава собствена “Академия на художествените науки” На 11. февруари 1917 се жени за втората си жена Нина Андреевска след като още 1911 се е развел от първата си жена и е скъсал с Габриеле Мюнтер при последната им среща в Стокхолм през 1916 година.

В януари 1918 година Кандински става член на “Отдела по изобразителни изкуства” в просветния комисарят на СССР “Наркомпрос” (на рускиНародный комиссариат просвещения). Най-висшата си функционерска позиция заема през 1920 година като ръководител на института по художествена култура в Москва, където се среща с водещите художници на руския авангард като Малевич, Татлин и Родченко.[След Руската революция загубва наследеното от чичо му богатство. 1920 година почива тригодишният му син Всеволод.

Кандински все по-трудно се примирява с обстановката в новооснования Съветски съюз – най-вече с орязването на свободата на изкуството. Заедно с жена си се изселва през Рига в Берлин в декември 1921 и от юни 1922 година приема съвета на Валтер Гропиус и започва с преподавателска дейност в работилницата по стенно рисуване във ваймарската школа Баухаус. Отпътуването му от Съветския съюз е легално и Кандински взима със себе си 12 картини. Останалата част от творчеството му се запазва в хранилищата на Московския музей.

image-15041-0-0-eskizut-ot-2013

Учител в Баухаус

До закриването на Баухаус през 1933 година от националсоциалистите Кандински преподава във Ваймар, Десау и Берлин, където се запознава с руския конструктивизъм. По това време геометричните фигури окончателно придобиват превес в изкуството му. В Десау заедно с Паул Клее обитава една от т.нар. “къщи на майсторите” на Баухауса. 1924 година основава с Лионел Файнингер, Паул Клее и Алексей Явленски художествената група “Синята четворка” .1926 излиза теоретичната му писмена творба “Точка и линия към плоскост”.1928 става немски гражданин. 1929 излага за пръв път самостоятелно акварели и рисунки в галерията Зак в Париж.

През 1930 година се среща със Соломон Р. Гугенхайм в Десау. Срещата е инициирана от Хила фон Ребай, която успява да убеди заможния Гугенхайм да състави колекция от абстрактно, съвременно изкуство. Гугенхайм купува първоначално само няколко картини, но последователно събира над 150 творби на Кандински. Днес това е най-богата колекция на този художник и е част от музеят Гугенхайм в Ню Йорк.

x-01

Ново начало във Франция

След окончателното закрива на Баухаус семейство Кандински се мести в Париж.  Там се оказва относително изолиран поради обстоятелството, че абстрактното и най-вече геометричното изкуство не са на почит. Вместо това импресионизмът и кубизмът са популярните течения на времето. Живее и работи в малък апартамент, където преустройва хола в ателие. В творчеството му се появяват биоморфични, не-геометрични форми с меки контури. Форми напомнящи микроорганизми, но винаги изобразяващи вътрешният живот на художника. Използва необикновени цветови композиции имитиращи славянското народно творчество. Също така примесва пясък в боите си за да предаде грапавост на цветовете.

Този период се откроява чрез синтеза на дотогавашното му творчество. През 1936 и 1939 рисува последните си две големи композиции. Огромни, добре обмислени пана каквито не е рисувал от години. “Композиция IX” е картина със силно контрастиращи диагонали, чиито основен мотив напомня ембрион в утробата на майка си.  Малките цветни квадрати и ленти в “Композиция X” изпъкват на черния фон като звезди докато енигматични, пастелни йероглифи покриват кафявата маса, която като че ли плува в горния, ляв ъгъл на платното.

Василий Кандински продължава да рисува до юли месец на 1944 година и умира няколко месеца по-късно на 13 декември в Ньой сюр Сен.

Следва.