Българо-руските отношения през погледа на туроператора

Българо-руските отношения през погледа на туроператора

Публикувано от:

През последната година наблюдаваме явление, което сякаш досега никога не се е случвало и което не почива на здрав разум, а единствено на задкулисни сделки, лицемерие и, разбира се най-основното – на жажда за пари и власт. Това явление е противопоставянето на Русия.

Днес слушах изказване на така наречения „президент на Република България”, в което той отново се прехласна пред евроатлантическите „ценности” и пред НАТО като „гарант за независимостта на България”. Разбира се, не стана ясно нито кои са тези ценности, нито как налаганите ни от НАТО и ЕС решения, които се взимат извън България и въпреки и независимо от волята на народа ѝ, укрепват нашия суверенитет, но това е хронично заболяване, от което страдат всички речи на господин Плевнелиев. В тях не се обосновава провежданата и покровителствана от него антируска политика, не се изтъкват аргументи защо това е правилно от гледна точка на справедливостта и доброто, а само се сочи целесъобразност, която в случая си е чисто нагаждане към интересите на САЩ и ЕС. С други думи, както винаги президентът успя да покаже на „избралия го” народ, че и той, и правителството нямат свои позиции и че нямат намерение да защитават интересите на другиго освен на външния фактор. Изказванията на министър-председателя Бойко Борисов с повод и без повод се движат в същото русло. В тази статия обаче нямам намерение да обсъждам абсурдността на външнополитическото поведение на управляващите. Всеки ден излизат повече статии по въпроса, отколкото мога да прочета. Тук се интересувам от един специфичен аспект на русофобската политика, провеждана от президент и правителство, както и от парламентарното мнозинство, а именно – отражението на тази политика върху туризма. Естествено, ще става дума за въздействието върху руските туристи в България.

Специално за читателите на електронното издание „Поглед” интервю даде Екатерина Викторовна Федулова, заемаща длъжността „Мениджър по детски туризъм” в престижна туристическа фирма в Санкт Петербург. Госпожица Федулова изчерпателно отговори на всичките ми въпроси относно изменението в нагласите на руските туристи, до което новата политическа линия на управляващите ни е довела. Резултатите, разбира се, не будят учудване, но е винаги интересно да се чуе (или прочете) другата страна, да се вземе предвид още една гледна точка. Вече бях чул коментари на служители и управители на български туристически фирми, но някак си ми липсваше руската гледна точка. Благодарение на това интервю тази празнота беше запълнена.

„Госпожице Федулова, моля, разкажете как се отнасяха руснаците към България и към българите до тази година. Какви туристически пакети закупуваха, за по колко дни, в кои периоди на годината, в кои курорти и какви категории туристи ги закупуваха?” – бяха първите въпроси, които зададох. Дадох си сметка, че съм поискал твърде много информация наведнъж, с което може би щях да натоваря събеседницата си. Понякога силният интерес към дадена тема води до не съвсем изпипани решения и сигурно щеше да ми се наложи да разбия въпросите си на по-малки. Опасенията ми се оказаха неоснователни.

„Руснаците винаги са се отнасяли към почивката в България положително заради достъпните цени, разнообразието от хотели, от екскурзии и заради комфортния климат” – започна тя и след кратка пауза продължи. – „Но към настоящия момент ситуацията е такава, че търсенето за това лято е значително занижено заради политически „игри”, (явна)незаинтересованост от страна на приемащата държава (България) от нашите туристи, която се изразяваше и в нелоялната ценова политика по отношение на популярни сред нашите граждани курорти като Златни пясъци, Кранево, Слънчев бряг, Св. Константин и Елена и др. Като се има предвид, че през зимата доларът в нашата страна струваше повече, от когато и да било по-рано, а почивките за деца се продават от първите месеци на годината – да се изпращат групи или индивидуално деца не беше изгодно нито за родителите нито за туристическите фирми.”

Става ми интересно да продължа разговора по посока на децата и любопитствам за разликата между пакетите, които се закупуват от възрастните само за тях самите и пакетите, които биват закупувани за децата им. Все пак събеседницата ми е специалист в отдиха на деца, но може да ми даде ценна информация и за предпочитанията на възрастните в качеството им на родители.

„Възрастните пътуват единствено заради курса на долара и еврото, но все по-рядко, а децата си се стараят да не изпращат на лагер, както и не наемат хотели за изпращане на лагер със своя програма, тъй като ги безпокои непосредствената близост на русофобски чужденци. Сега са популярни лагерите в страната ни.”

Колкото и неприятен да е отговорът, то той е съвсем логичен. Благодарение на „новата политика“ на нашия управляващ елит за все повече руски граждани ние се превръщаме в точно това – „русофобски чужденци“. И после защо намалявал напливът на руски туристи у нас! Лошото е, че туристите са само един индикатор за много по-мащабното явление, което се наблюдава. България къса многовековния си съюз с Русия по най-дълбокия и непоправим начин – като загубва доверието и симпатиите на народа на Руската Федерация. И то за какво?! За някакви временни политически (а вероятно и материални, но само за „избраните“) придобивки, които не обслужват интереса на българския народ, а на външния фактор и олигархичния вътрешен елит. В политическите схеми на последните няма място за дружба, за човешки отношения, за справедливост. Не. Тези отношения се градят на основата на изгодата и прагматизма. И макар че Иван Вазов е казал, че „не се гаси туй, що не гасне“, а това за вековната дружба между българския и руския народи би било напълно вярно, то политическият ни елит дава мило и драго да угаси именно този огън на приятелството.

„А какви изменения настъпиха и кога настъпиха?“ – продължавам с въпросите си.

„Измененията станаха очевидни веднага (още с началото на прилагането на нелоялната ценова политика) – с популярност се ползват плажните дестинации вътре в страната – в Крим, в Краснодарския край, в чужбина остават лоялните варианти като Турция и Египет, които въведоха максимално приемливи цени за нашите туристи. Търсенето на пакети за България е от страна на тези, които преди са почивали и у които са останали положителни емоции и спомени. Към настоящия момент, с оглед цените и конкурентоспособността на другите страни – повечето туристи се ориентират към други, по-изгодни предложения.“

Очевидно обаче не само цените мотивират туристите при избора им на туристическа дестинация, а и изказването на Екатерина Викторовна за възприемането на българите като русофобски чужденци ме провокира да задам следващия си въпрос:

„Моля, разкажете ни какви са причините, поради които са настъпили тези изменения според Вас!“ – като имах предвид измененията, настъпили в България според руските граждани, а не само ценовата политика. Трябваше да бъде по-конкретен, но госпожица Федулова разбра смисъла на въпроса ми.

„По мое мнение в България се случи сериозна преоценка на ценностите. Въпреки дългите години на взаимоотношения руските туристи вече не са така желани, както европейските гости на страната. Това се забелязва нееднократно, а руснаците са проницателни хора и ако някъде не се радват да ги видят, то те няма да се върнат там“ – отвръща ми тя.

Да, „преоценка на ценностите“! Доста дипломатично казано. Аз лично бих го формулирал като загуба на ценности или морална деградация, защото какво иначе е това да се отнасяш зле с някого, който не ти е сторил нищо лошо, да се отнасяш несправедливо, да заплюеш вековната дружба, която впрочем е и икономически изгодна за народа ти?! И с право руснаците няма да искат да се върнат в нашите курорти, щом там се чувстват нежелани. Какво стана с традиционното българско гостоприемство, какво стана с образа ни на грижовни домакини? Този образ беше и още бива, а навярно и ще бъде, заличаван с всяка реч на президента или на някой министър, с всяко ново действие по изпълнение на агресивните планове на НАТО на наша територия. Образът на добрия гостоприемен домакин отстъпва пред този на агресора!

Сякаш отгатнала мислите ми, Екатерина Викторовна, споделя своите собствени по отношение на политиката. И толкова добре ги формулира, че сигурно щеше да ми отнеме доста време да задам правилните въпроси, за да получа отговор в същия смисъл. Но когато човек е вдъхновен, той често намира и правилните думи.

„Искам да кажа, че каквато и да е властта, каквато и да е политиката, главното са хората и техният интерес към случващото се, желанието да знаят истината, а не да плават по течението на информацията, с която биват заливани. Това, което не те устройва, трябва да се казва на глас, защото колкото повече хора са съгласни с провежданата политика или с цените, или със социалните служби, или с която и да е друга сфера, толкова по-малко внимание ще им бъде обръщано и толкова повече някой друг ще си позволява да решава вместо тях. Аз самата не съм била в България, но съм чувала от свои приятели, че там има приветливи и усмихнати хора, които не са безразлични един към друг и към всички останали“ – завършва тя.

С това чудесно заключение приключва краткото ми интервю с Екатерина Викторовна Федулова.

Именно манипулациите на общественото съзнание, постигнати с помощта на удобни за НАТО и ЕС материали, с които ни заливат средствата за масова информация, са в основата на разделението между нашите два братски народа – българския и руския. Но ако си мълчим, ако оставяме нещата такива, каквито някой друг иска да бъдат, ако се държим като послушни овчици, чакащи да бъдат издоени и остригани, то винаги ще се намери някой, който да ни дои и стриже, някой, който да решава вместо нас. За 25 години т.нар. „преход“ още не сме се научили да защитаваме своето мнение, да защитаваме своите интереси, да се застъпваме за „пътя на България“, който път, който каквото иска да твърди, е неразривно свързан с Русия.

Позволявам си да завърша тази статия с два цитата от Петричката ясновидка баба Ванга, които се надявам да послужат като съвет и призив към българския политически елит.

„Не си затваряйте вратата към Русия! Русия е входната и изходната врата на България.“

„Животът в България ще се подобри, когато се опрем на Русия. Този държавник, който стопли отношенията с Русия, той ще изведе България.“  

Автор: Владислав Дацов, бакалавър по “Международни отношения”, завършил с отличие СУ . В момента учи магистратура по “Право” и “История и съвременно развитие на страните от Източна Азия” в СУ. Пише статии по политически и правни въпроси, а също така поезия и къси разкази. Превежда от английски и руски.