Джон Сноу: “Русия ще получи онова, което иска  и ще сме свидетели на една по-малка Украйна”

Джон Сноу: “Русия ще получи онова, което иска и ще сме свидетели на една по-малка Украйна”

Публикувано от:

“Проклетите банкери фалираха света! А ние се опитваме да се възстановим от кризите, в които те ни хвърлиха. Колко време още ще ни трябва? Поне десетилетие” – това каза пред Лияна Панделиева известният телевизионен журналист Джон Сноу в голямо интервю, дадено за „Гласове”. В него журналистът коментира както важни събития от световната политика, така и любопитни истории от професията „Отидох първо в Израел и там питах: „Как се чувствате, когато бомбардирате деца?“. Отговориха ми, че „Хамас” са виновни. Попитах „Децата от „Хамас” ли?“. И после отидох в Газа. Не ми е за първи път да съм на бойната линия, но това, което видях, ме… смрази. Градът беше напълно унищожен, пред очите си видях въздушни бомбардировки с интензитет, какъвто не съм предполагал, че може да съществува в урбанизирана зона, и то без да се води световна война. И видях страшно много мъртви, най-вече деца. И се чудех за каква демокрация изобщо можем да говорим и ако тя съществува, защо виждам навсякъде разкъсани детски трупове?!”

 Джон Сноу е най-дългогодишният водещ на новини в британския тв канал ITV. Channel 4 News е вече част от името на легендарния журналист.

Роден на 28 септември 1947 г., от младеж той е с неукротим дух. Не успява да завърши университет, защото е изключен заради протести срещу апартейда. Работи като доброволец в Уганда. Вече като млад журналист, по време на полет от Уганда се оказва седнал редом с президента на страната Ади Амин, известен с терора, наложил над народа си. Джон се чуди дали да не издърпа пистолета му, да го застреля на седалката и да отърве цяла Уганда от мъките й. Не посмял обаче, защото се боял, че ще пробие и корпуса на самолета. През 1976 г. журналистът отказва да бъде доносник на британското разузнаване за колеги с леви убеждения въпреки добрата финансова оферта за „услугите“ му.

Джон отказва категорично да носи в ефир знаци в подкрепа на каквато и да е кауза. Той нарича носенето на червения мак, знак за Деня на паметта за загиналите в Първата световна война „Маков фашизъм“: „Не подценявам паметта, но в живота ни се случват много по-важни неща от това дали по време на ефир съм с цвете на ревера. Не демонстрирам никакви убеждения чрез знаци, марки или каквото и да било външно изражение“, заявява журналистът.

През годините той не се страхува да навлиза в болезнените теми – от измъчването на задържаните в Гуантанамо до пътуване до Хаити, където снима репортажи сред заболелите от холера.

През 2012 г. той носи факлата за старта на параолимпийските игри в Лондон.

През 2014 г. Джон Сноу отива в Израел по време на бомбардировките в Газа, където пита висшите израелски политици какво мислят за избиването на невинни палестински деца, дори такива, които са си играли на плажа. Недоволен от получените отговори, той се прехвърля на бойните линии в Газа, за да покаже какво се случва с хората там.

За срещата ни на ранна закуска Джон избира заведение, собственост на екологично стопанство, направено само с естествени материали. В предната му част се продават продуктите и печивата, собствено производство, а на светлия полуетаж прииждат хора за качествена закуска.

Както винаги, той пристига с велосипеда си, сложил светлоотразителна жилетка върху якето, а крачолите на панталона от тъмносиния костюм са набутани в яркооранжевите му чорапи.

Когато сядаме на масата, виждам, че те са в тон с вратовръзката.

Джон се придвижва само с колело из Лондон повече от 40 години и няма метеорологични условия, които да му попречат. „Ако вали, слагам непромокаем екип отгоре, вече са много качествени, нищо не пропускат. А ако е студено, карам с ръкавици. Дори не мога да си представя да вися с часове в задръствания в кола, не мога да си губя времето!“

– Джон, Ричард Брансън загуби совалката, с която възнамеряваше да изведе първите космически туристи, и три дни по-късно ти даде интервю. Как го постигна? Защо на теб, а не на CNN?

– Защото работя за по-авторитетната медия, предполагам… Истината е, че точно сега Ричард Брансън много се нуждаеше да даде интервю, а ние много искахме да му го вземем. Това в журналистиката се нарича „идеална ситуация“. Той седна в собственото си телевизионно студио в дома си и оттам отговаряше на въпросите ми.

– Но Брансън не остана доволен. В един момент напълно загуби самообладание и каза, че въпреки гигантското си уважение към теб в този момент изпитва дълбоко неуважение за спекулативния начин по който водиш интервюто. С какво го разтрепери?
– С въпроси, на които никак не му се иска да отговаря. Очаквал е да го попитам „Какво стана?“, а той да ме успокои, че проблеми могат да се случат, но да обещае, че следващият му проект ще е по-сигурен и че той дава дума. А аз го попитах защо крие своите технологии, защо използва системи, които са морално остарели. Бил е предупреден от специалисти, че технологиите му не са адекватни на проекта, който разработва.
– И той много се ядоса.
– И още повече се ядоса, когато го попитах каква степен са сигурност е постигнал до този момент – при НАСА гаранциите за успешни мисии извън земната атмосфера са 97%. Отговорът му, че той е достигнал с космическия си проект нивото като на авиационна сигурност от средата на 20-те години на миналия век, на мен ми прозвуча неприятно и притеснително. Ние сме в ХI век и не е редно да се съгласяваме някой да праща в космоса туристи с нещо подобно на метален дилижанс. Да, несъмнено Брансън ми се ядоса.
– Години минават вече, откак кандидат-туристите за извънпланетарно пътуване платиха по около 250 хил. долара всеки за пътешествието. Защо не го попита дали ще им върне парите?
– Тези ентусиасти са толкова изключително богати, че според мен дори не си спомнят, че са му дали някакви пари. Те са толкова безумно богати, че дори да си спомнят за дадената сума, ще им коства повече проблеми да си поискат сумата обратно, отколкото да се успокоят с някоя покупка за четири пъти повече пари.
– Какво е личното ти мнение за Брансън? Хладен и пресметлив бизнесмен, който знае как да печели, или авантюрист, на когото е потръгнало в предприемачеството и е неуморим да пробва нови неща?
– И двете неща е. Категорично не е хладен, но достатъчно добре разбира силата на изградената търговска марка. Марката „Върджин“ е много умно разработена и той печели парите си от името й, а не от това, което се разработва под нейната шапка. Не знам дали с авиокомпанията печели нещо, но пари му носят запазената марка и шумът, който умее да вдига край нея.
– Ти си пряк свидетел на някои от най-важните събития в световната политика. Присъства и на инаугурацията на Обама и тъй като лично го харесваш, донесе в телевизията цял набор от негови картонени фигури в естествен ръст. Сега, когато той е във времето на втория си мандат, все още ли одобряваш управлението му?
– О, да, много. Мисля, че той е честен и добър човек, добър за Америка. Страната минава през период на изолация в момента. В същото време много голяма част от американците са открити расисти, те продължават да не го приемат, защото е чернокож.
– Още преди избирането му първия път Обама обеща да наложи контрол над оръжията. Нищо не направи. И преди преизбирането си пак пое такъв ангажимент и отново нищо не последва. А в Америка дори деца се стрелят помежду си. Добрият президент не трябваше ли да удържи на поетия ангажимент?
– Как би могъл? Срещу себе си той има огромна армия от изключително богати и влиятелни хора, които искат оръжията да бъдат свободно продаваема стока. Лобито на поддръжниците на притежанието на оръжие подкрепят и много политици. Политици, които също обичат оръжията. Американските политици в същността си са много корумпирани, там парите говорят.

– Да не ставам дребнава, но това лоби не е изненада. А обещанието се оказа предизборна говорилня.

– Не ми е работа да защитавам който и да е политик. Много от ангажиментите на политиците са изразяване на тяхната принципна позиция, но добрите намерения са осъществими само с ясна подкрепа от страна на икономическите кръгове, които са в основата на процесите, инициирани от политиците. В името на доброто днешните политици могат да вършат само благотворителност – да садят дървета и да дават лицето си на фондонабирателни кампании, но не и да обръщат интересите на цели индустрии заради голата справедливост. Хората с лекота обвиняват държавниците, че не сбъдват утопични цели.
– Докъде може да се разпростре новата война, която започва срещу „Ислямска държава”? Мислехме, че като го няма Осама, опасността ще спадне, а сега тя сякаш се възроди и мощта й стана в пъти по-голяма…
– Ти ми кажи накъде вървят нещата! Аз не знам. И не мисля, че някой знае. Нито една война не е спечелена само с пускане на бомби тук и там. Засега ударите приличат повече на упражнение за военната авиация.
– Какво предстои тогава да се случи в Сирия?
– По всяка вероятност Асад ще контролира едно малко парченце от страната, в останалата част ще цари пълно беззаконие.
– И каква е опасността от това беззаконие за останалата част от света?
– Голяма! Държава в която властва анархията, винаги представлява неуправляема опасност.

44052_oMlA5mmTqJfzDFs9GCol1Mv1WHdziL
– И така стигаме до горещата тема на Европа и в териториално отношение: Русия и Украйна.
– В крайна сметка Русия ще получи онова, което иска, и просто ще сме свидетели на една по-малка Украйна. Въпреки много тежките санкции, наложени в момента над Русия, които измъчват и държавниците, и населението й, Русия притежава газа и в момента така се нуждае от пари, че доставките на газ няма да спират. Затова всички военни действия, където се случват по тези земи, ще си останат локални. Договорка и съгласие ще бъдат постигнати, защото всички се нуждаят от тях.
– А какво ще бъде бъдещето на Украйна? Ще се присъедини ли към ЕС?
– Не, не мисля, че това ще стане. Ще поддържат добри отношения със съюза, ще получават подкрепа в някакви сфери, но ще останат по-близо до Русия. Те бяха част от СССР и това е в основата на гигантската разлика с държави като България, които са били сателити, но все пак независими и самостоятелни държави. Бившите съветски републики, макар и вече отделени като държави, не могат да скъсат напълно пъпната връв. Оттам обаче не идва опасност за стабилността нито на Европа, нито за световния мир.
– Глобално погледнато е вярно, но сваленият малайзийски самолет е частното доказателство, че е достатъчно едно на брой силно оръжие да попадне в ръцете на некадърни и самозабравили се терористи, и трагедията е факт. А дали ще е само една? Ако сваленият самолет беше А380 например, тогава жертвите щяха да са два пъти вече, щяхме да сравняваме този атентат със събитията от 11 септември. Не съм сигурна, че линията на мира не е много по-тънка, отколкото предполагаме.
– Важното е, че няма да започнат операции на западните военни сили или на руските войски. Иначе терористични актове с много жертви вече не могат да бъдат изключени в коя да е точка на света. Нормално е вниманието ни да е много по-изострено, когато събитията са на прага ни. Години наред сме подминавали такива теми, когато подобни неща са се случвали в Африка. В Европа, в Америка говорим за опасност, в отдалечените и непознати за нас места по света същите събития са някакви редове в новините.
Не омаловажавам нито една трагедия, не подценявам страданието на хората, които са на пътя на локалните конфликти, дълбоко съчувствам на близките на загиналите от малайзийския самолет. Но това остават локални украински конфликти. Там работа имат дипломатите и местните политици, които да намерят разрешение.
– Продължава да стои въпросът кой свали малайзийския самолет. Часове след трагедията политици от световна величина обвиниха Путин, посочвайки го с пръст като човека, който подкрепя финансирането и въоръжаването на сепаратистите.
– Не мисля, че вече съществува въпросителна – украинците с руско оръжие свалиха самолета. Естествено, акцията си е тяхна, некадърността им доведе до смъртта на 300 невинни човека и това ужаси целия свят. Хората се запитаха на колко места още по света притежатели на далекобойни ракети гледат към небето и си търсят цел. Теорията за свалянето на малайзийския самолет е, че украинците са мислели, че това е самолет, натоварен с руски военни.
– Ако приемем, че от тук насетне на картата ще виждаме една по-малка Украйна, съществуваше ли риск и Великобритания да стане по-малка след вота за независимост на Шотландия? Робърт Брус е обезглавен през ХІV в. в борбата си за независимост на хората от Високата земя, Елизабет I обезглавява братовчедка си Мери Стюарт, кралица на Шотландия, която май е готвела заговор за английския трон… Може ли при следващ вот кралството да се разцепи?
– Не, не може.
– Колко категорично!
– Всъщност – логично.
– Референдумът беше сериозен, не навсякъде резултатите бяха полярно категорични, а на много места тези, които бяха за отделяне, бяха наравно с другите.
– Да. И резултатът доказа, че здравомислещите хора са повече. Какво ще се случи, ако Шотландия се отдели? Не става дума за препечатване на учебниците по география и преразход на хартия за нови карти.
Шотландците приеха сериозно своята роля в това решение и 85 на сто от тях се включиха в референдума. Над 55 процента от гласувалите са против независимостта. Това според мен е категоричен резултат.
Исторически може да се разкажат много неща, но решенията днес трябва да се взимат с мисъл за икономиката, за цялостните процеси, които текат в света. Темата за отделянето е решена за векове напред. Още повече че от 1999 г., отново след референдум за децентрализация, там работи собствен независим парламент, чиито права са ограничени само в областта на данъчното облагане.
– За отделяне говорят и в Испания.
– Достижението на ЕС е в обединението, а не в разкъсването на парченца. Мисля, че хората са наясно с това. Работа на политиците е да показват перспективите, да обясняват как може да се случи правилното движение напред. Никой не спира и водачите на сепаратистки движения да представят идеите си, но онези, които би трябвало да гласуват, не са глупави.
– Мислиш ли, че скоро ще бъде намерено разрешение за Кипър и неговото междунационално разделение?
– Не съм експерт, но мисля, че беше грешка ЕС да присъедини Кипър към Евросъюза, без да бъде разрешен проблемът със Севернокипърската турска република. Трябваше условието за приемане да бъде поставянето на точка на този 50-годишен конфликт. А сега Кипър е приет като Кипър, но дипломатически отношения с ЕС имат само от гръцка страна. В същото време бившият председател на Камарата на лордовете във Великобритания, политици, бизнесмени от най-високите нива във Великобритания притежават своите прекрасни ваканционни къщи именно в Севернокипърската република. Не е незаконно, на тях им е изгодно…
– Излиза, че като действащи политици те са били гърбом към Северен Кипър, но като пенсионери се чувстват комфортно на територията на дипломатически непризнатата част от острова?
– Да, точно така е. Мисля, че въпреки етапите на повишаващо се напрежение по различни поводи накрая двете части на Кипър ще намерят приемливо решение. След 50 години е време да бъде сложена точка. Отношенията между хората, както обикновено се случва, вече не са натоварени с противоречията на политиците. Никой не пренебрегва преживяното от гръцкото население и съдбата на бежанците, но това вече се е случило. Важни са новите пътища, които ще бъдат изградени.
Факт е, че по т.нар. зелена линия, която разделя Кипър, нещата са спокойни.
Аз съм достатъчно възрастен, за да помня, когато тази линия бе висока ограда с бодлива тел, за преминаване човек можеше да бъде застрелян, сили на ООН бяха разположени там. Сега това е минало.
– Турция наистина ли цели приемане в ЕС?
– Не. Те пропуснаха възможността си. Те вече нямат нужда да се присъединяват към ЕС – заради Азербайджан, заради други държави, с които поддържат тесни икономически връзки. А говоренето е част от интересните дебати, които се водят, добра причина за международни срещи, конференции в хубави градове.
– Една от запазените ти марки репортажи са тези, които разказват отново историята на твои герои години по-късно. Помня историята на шестима съученици и най-близки приятели. В деня на абитуриентския им бал кралица Елизабет ІІ посетила училището им и пожела на децата на добър път в живота. Като младежи те били вдъхновени и окрилени, а после само един от тях бе постигнал нещо близко до мечтите си, другите бяха крайно недоволни от живота. Кой тип последващи истории вълнуват най-много?
– За да се получи такъв репортаж, не е достатъчно само да потърсим отново хората, които в някакъв момент са споделили момент от живота си. Продължението трябва да е обвързано с по-мащабно събитие в момента на заснемането. В онзи репортаж кралица Елизабет бе повод да ги изберем за история. Хората са склонни да вярват в знаци, но животът е нещо съвсем друго. Концепцията на серийните репортажи е всеки да може да направи за себе си подобно сравнение.
Не всяка интересна случка може да получи продължение, защото понякога е сама за себе си. А в случая е лесно: преди 15 години кралицата им пожелава на добър път. С по едно изречение се припомнят мечтите им и хоп – ето ги хората в реалността. Какво се е случило с тях, а междувременно загина принцеса Даяна, принц Чарлз се ожени отново, големият му син също е баща… Всеки може да сравни историите.
Иначе се вълнувам и се радвам, когато моите герои са достигнали целта си, когато се усмихват и казват: „Въпреки всичко успях!“. Повече разбиране и повече емоция обаче носят доразказаните случки, в които преобладава драмата. Затова и сапунените опери са толкова успешни – те не продават щастие, а мъки от всякакъв калибър.

– Пръв взе интервю от Моника Люински. Би ли я потърсил отново?

– А, вярно, така беше! Какво ли стана с тази жена? Идея нямам. Нещо да се чува?
– Е, аз питам човека, който си говори с нея пръв. Не би ли я потърсил?При нея са налице и известна фигура, и драма – включително с килограмите.
– Не, не, тя не е никаква фигура – освен в обемно отношение! Защо бих направил подобно нещо? Нямаше никакво значение коя е тя, важно беше кой е той. В някакъв момент тя допринесе за неговия образ, но Люински е никоя и си остава такава. Как изобщо може да изглежда такъв репортаж? „Моника, знаем какво правихте с президента Клинтън. А сега какви ги вършите?“ Не, не!
– Последният силен последващ репортаж?
– От войната на ивицата Газа. Не беше типичен последващ репортаж. По-скоро – репортаж за последствията. Аз съм бил много пъти в Газа. Тръгнах от Израел и там питах: „Как се чувствате, когато бомбардирате деца?“. Отговориха ми, че „Хамас” са виновни. Попитах „Децата от „Хамас” ли?“. И после отидох в Газа. Не ми е за първи път да съм на бойната линия, но това, което видях, ме… замрази. Градът беше напълно унищожен, пред очите си видях въздушни бомбардировки с интензитет, какъвто не съм предполагал, че може да съществува в урбанизирана зона, и то без да се води световна война. И видях страшно много мъртви, най-вече деца. И се чудех за каква демокрация изобщо можем да говорим и ако тя съществува, защо виждам навсякъде разкъсани детски трупове?!
– Коя е твоята лична кауза като обществена личност?
От 22-годишната ми възраст се грижа за бездомни деца. Създадох център за тях, като в началото бях негов директор, а сега съм председател. Вече 45 години се занимавам с тази кауза. Ангажиран съм с набиране на средства, осигурявам консултации за децата, защита, когато възникне такава ситуация. Срещам се лично с младите хора, опитвам се да ги мотивирам, изслушвам ги, съветвам ги, доколкото е възможно. Правя това на всеки две седмици. И така – от 45 години.
– Ти си също председател на организация, наречена „Амбициозно за аутистите“. Какво правиш в подкрепа на хората с това заболяване?
– На обществени срещи от всякакъв калибър – и неформални, и официални, говоря за заболяването, правя репортажи, разказвам случки, набирам средства, участвам в конференции. Но всичко това правя в свободното си време. Медията е само един удобен канал да намирам по-широка аудитория и така да увеличавам грамотността по тези въпроси.
– Докога според теб британските политици ще свирят на струната за страшните имигранти? Българи и румънци не ви заляха, но рестрикциите и предубежденията към хора от тези държави остават. Меркел размаха пръст към премиера Камерън с предупреждението, че ако не се спазват еврорегулациите за свободно придвижване, Великобритания може да изпадне от ЕС.
– Предстоят ни избори през следващата година, темите, свързани с ЕС, са ежедневие и всичко е, както казваш ти – говорилня. Нищо няма да се случи като действия по отношение на имигрантите преди постигане на всеобщо съгласие. И когато тези преговори се водят, и Германия, и България, и Румъния – всички ще участват. Но ще ти кажа едно нещо: ако се върнеш тук след 10 години, пак ще сме си държава членка на Европейския съюз. Ако го има съюза. Но аз си мисля, че той ще оцелее.
– Мислиш ли, че ЕС ще продължи да се разширява?
– Надявам се, че не. Като начало това, което е създадено досега, трябва да заработи ефективно. И сега държавите в него са твърде много, разликата в тяхното развитие, финансово състояние, дори нагласите на обществото са толкова различни, че в някои случаи са дори полярни. Хармонизацията може да се извършва на хартия в много области, но зад документите стоят хора с техните национални особености и дори само по този признак те допринасят по съвсем различен начин за постигането на обявените общи цели на общността.
– България е най-бедна сред 27-те.
– Да, но е в по-добра позиция от Гърция.
– Гърците живеят по-богато от българите и българите търсят работа при тях.
– Гърците вече загубиха 25% от богатствата си само за 6 години. А България е по-богата, отколкото е била преди 6 години.
– Българите няма да се съгласят, че са се замогнали, дори в глобален аспект да е така.
– Важна е посоката на движение. България се развива възходящо, но тъй като не се случва толкова бързо, колкото искате, това ви кара да се сравнявате с гърците, които, движейки се надолу, все още са на по-високо ниво от вас – в битов план.
България получава възможности, които никога преди това не е имала, и младото поколение няма да издържи още дълго да е постоянно бедно.
– Ако младото поколение може да чете, да пише и да говори сносно поне един чужд език, то вече е избягало извън страната. Демографската криза ни тресе здраво, притесненията ни са реални.
– Аз обаче съм оптимист. Не наличните пари, а добрите перспективи ще настанят в България работещите хора – били те българи, завърнали се отнякъде, или умни чужди инвеститори. Каквито и да са административните пречки, каквито и проблеми да срещат сега хората, движението ви е напред поради простия факт, че всички възможности ви се предлагат. Дори корупцията не може да спре този процес. Не го гледай от ден за ден, не си гледай пред носа – с всички социални сътресения нещата са раздвижват. Нямате избор, освен да започнете да разрешавате проблемите си стъпка по стъпка.
– България се люлее от политическа несигурност. Минаха избори за парламент, сформирането на правителство се точи месец…
– Не сте сами! Повечето европейски държави преживяват някаква правителствена криза. Изобщо не се впечатлявам от България. Накъдето и да погледнем в света в момента, там се случва криза. Ето Япония. Преди дни се наложи държавата да изкупи огромни дългове на индустрията, за да я поддържат работеща. Просто и вие сте в затруднено положение. Как да стане тази работа: целият свят се тресе от икономически проблеми, а България да е оазис на процъфтяваща икономика?
– Къде Британия се сблъсква най-остро с имигрантския проблем?
– Със сигурност не става дума за Лондон, който се развива само във възходяща посока. Лондон е може би най-успешният град в света. Градът се разраства и просперира с изключително темпо, безработица почти не съществува, но в страната се срещат високи нива на безработица сред младите хора. Градовете с проблеми са Бирмингам, Манчестър, някои от градовете на север. Но не става дума за голям проблем. И Британия бележи успехи в много голяма степен заради приноса на образовани и трудолюбиви емигранти. Европейската трудова сила само допринася – така да го кажа. Проблемите идват от неевропейски пришълци.
– И в тази връзка – вредят ли българите, или допринасят за растежа на британската икономика?
– Икономическо проучване, което е само отпреди няколко дни доказва, че именно имигрантите от България и Румъния са дали на бюджета много повече, отколкото са взели. Не помня наизуст числата, но изследването е категорично.
И защо точно българите да са трън в очите на някого? Само французите с типичния си акцент са повече от 400 хиляди. Над 200 хиляди са италианците. Около 600 хиляди са поляците и те са хора с професия – водопроводчици, строители, електротехници. Тук постоянно се появяват нови и модерни сгради и те са построени от квалифицирани източноевропейски работници.
– Една от идеите на британски политици е, че имигрантите могат да се възползват от социалната система едва след като са допринесли с труда си към икономиката на страната. На мен ми звучи логично и справедливо.
– Това е напълно справедливо и мисля, че никой не би оспорил подобно правило. Всъщност количеството на хора, които идват тук, за да търсят социални помощи, е пренебрежимо малко. Тук някои политици си правиха реклама, като с пълно гърло предупреждаваха, че вълна от българи ще дойде, вълна от румънци ще дойде. Е, не дойдоха. Аз изпратих тв екип от Channel 4 News да ги намери в България, заедно с Найджъл Фарадж ги пратих. И наместо да намерят мераклии за емиграция във Великобритания, те откриха много вкусна бира, която са пили в големи, големи количества. Твърде големи… А Найджъл е видял и много хубави жени и това също го е зарадвало. Лично му доказахме, че приказките му са само пропаганден балон. Той не призна поражение след репортажа, заплаши, че предвижданията му ще се случат. Засега обаче такова нещо няма.
– За социалната система на Острова не са ли по-голям проблем поколенческите безработни, които раждат деца заради социалните помощи и нямат друг начин да се издържат?
– Категорично те са сред най-големите ни проблеми. Те живеят в неуредени райони на страната – на североизток и на северозапад, където бедността е много голяма. Те представляват около 10 процента от трудоспособното население.
– Имиджът на британците в България е вече през лицата на младежите, които пият почти до смърт на нашето Черноморие. Други падат през балконите или се мушкат с ножове. Аз дори написах статия за поданиците на Великопияния. Защо при нас идва точно тази група?
– Защото е евтино, защото никой не ги спира да правят каквото си искат. Комбинация между слънце и ниски цени привлича съответната социална група. Сменете предложението, правилата, реда и ще се отървете от такива гости. Вие решавате.
– От британска гледна точка кои са водещите ви новини?
– Дефицитът, най-големият в Европа – 100 млрд. евро, „Ислямска държава”, ебола.
– Настъпва ли паника по темата за заразата?
– Ако говорим за паника, да погледнем Америка. Либерийците, работещи в Ню Йорк, са уволнени заради националната си принадлежност. Повечето от тях с десетки години не са се връщали в страната си. Но възрастните са помолени да освободят работните си места, децата ги връщат от училище. Миналата седмица се прочу още един случай оттам на медицинска сестра, за която лекарите са категорични, че не е носител на ебола. Но местните власти я сложиха под домашен арест в дома й, без право да излезе дори да си напазарува. Пълна дивотия!
Аз изпратих кореспондент в Сиера Леоне преди две седмици, там облече предпазно облекло, свърши си работата, прибра се и на другия ден дойде на работа. Нито един човек, бил в досег с болен от ебола, не е проблем до момента, в който не развие болестта. И дори тогава трябва да започне да плюе по хората, да се отърква в тях или да ги напикае, за да бъде заразен. Ако не докоснеш човека, няма да се заразиш. Като журналисти сме задължени да обясняваме подобни неща, да разсейваме неоснователните страхове. Параноята и незнанието по темата са твърде големи и отключват ръцете на безотговорни хора да спекулират с несъществуваща опасност. Много държа това да е ясно.
– Ти направи ли предаване, посветено на тази тема?
– Да, разбира се. И показахме, че и репортерът ни е жив и здрав. Но в Англия сме нормални хора, параноя не настъпи. Имахме няколко случая на ебола, но тези хора вече се върнаха в Сиера Леоне, защото след боледуването са с изграден имунитет срещу болестта. Който оживее, със сигурност няма да си иде точно от тази зараза.
– Въпреки това една епидемия от ебола би била много по-страшен удар от птичия или свинския грип, а лудата крава изглежда като миролюбиво теле.
– Като се върнем назад, през няколко години се случва някаква глобална зараза, която паникьосва света. Но в ежедневието си повечето хора са устойчиви и срещу паниката. Не предвиждам нищо по-драматично да се случи. Дано и американците се сетят, че националността не е източник на зараза.
– От коя криза трябва да се боим най-много на този етап – военна, ръст на тероризма, от икономическа нестабилност?
– Глобалната финансова система се разви по много неудачен начин и проблемите в резултат на лошото управление на финансите продължават да създават трусове. Тези, които ни докараха най-големите беди, са банкерите.
– Банкерите?
– Банкерите! Проклетите банкери фалираха света! А ние се опитваме да се възстановим от кризите, в които те ни хвърлиха. Колко време още ще ни трябва? Още десетилетие може би…
– В България една от най-успешните банки, толерирана и от няколко правителства, умря за ден.
– И тук се случва! Не си мисли, че нещо изключително се случва при вас.
Беше направена проверка – т.нар. стрес тест на 28 водещи европейски банки, и бе установено, че 24 от тях са със сериозни проблеми. За наша искрена изненада нито една от тях не е във Великобритания, макар една да беше на ръба – „Лойдс”.
Горчивата истина е, че банкерите превзеха същинската власт. И който си мисли, че управлението на държавите става без активното участие на силните банкерски кръгове, е в ужасна грешка.
– Тоест кръгове от икономически интереси ръководят политиката по целия свят?
– По-скоро политиката се нагажда според възможностите на най-силните индустрии и чрез тях осъществява голяма част от своите програми. Но това е логичен процес, без обаче да оправдаваме случаите на корупция. Всъщност страшното идва, когато корупцията взима превес над правилната пазарна логика.
Самите икономически гиганти, независимо в коя сфера, все повече работят с инструментариума на политиката и планират дейността си така, че тя да е в съглашателство с общите цели на държавата. Развитието на науката и на военнопромишлените комплекси са източници на нови технологии, които, приложени в ежедневието, създават нови възможности за растеж в икономиката.
– Бизнесът ли притежава политиците и техните решения?
– Въпрос на добра политика е да се подкрепя този бизнес, който движи напред науката, прогреса като цяло. Дори исторически тези процеси са неотделими.
– Но банкерите са фалирали света, нали така каза. Кога те създадоха този над-свят, който разклати икономическите устои на всички?
– Те са в основата на цялата икономическа криза, прераснала в глобална политическа каша, те са и най-алчни и се доказаха като най-безразсъдни в работата с капиталите.
– А политиците?
– Те не ги спряха.
– При свободен пазар и свободно предприемачество?
– Не говоря за политически наложена регулация на пазарната дейност, а за баланс между икономическата политика и нивото на риск, което може да бъде допуснато.
– Кажи ми какво знаят хората на Острова за България?
– Много малко, много, много малко. Те не знаят дори най-общи неща за историята ви, не са чували за последния ви цар, нито за това, че като наследник на монарх се съгласи да бъде министър-председател на република. Именно това огромно непознаване бе причина те така лесно да бъдат уплашени, че българите идват на орди и ще превземат Острова. Ако знаеха нещичко за българите, за културата на България, за нейната вековна история, британците просто нямаше да се страхуват.
– А някога попадал ли си на някакъв рекламен материал от какъвто и да източник за България?
– Реклама? За България? Никога.

Автор: Текст и снимки: Лияна Панделиева