Безпътиците на блуждаещия свят

Безпътиците на блуждаещия свят

Публикувано от:

Западът най-после трябва да поеме отговорността за катастрофата в Сирия

С всеки изминал ден войната в Сирия става все по-мрачна. Десетки хиляди цивилни край Алепо поемат по пътя на бягството, а когато градът е атакуван още стотици хиляди, които ги последват. Въпреки намесата на Путин, разрушената страна е все толкова далеч от вземането на политичеко решение, колкото и преди.

Докато Русия бомбардира, Западът е абсолютно безсилен. След години на нерешителност, САЩ се оказват напълно парализирани. Ставаме свидетели на един огромен провал на международната политика. Двамата най-силни мъже в света, Барак Обама и Владимир Путин не могат да се погледнат в очите.

Най-опасните моменти в световната история са тези, в които цари мълчание. Според много наблюдатели, броят на нерешените конфликти по света засилва още повече песимизма в международната политика. Какво друго остава освен отчаяние, когато дипломацията се проваля?

Точно в това време на безпомощност, Навид Кермани, германският писател и хабилитиран ориенталист, който само преди две седмици получи наградата за мир на германските книгоиздатели, произнесе едно голямо и въздействащо слово във Франкфурт. В тази реч става дума за възможните пътища за Сирия. „Тази война не може да бъде приключена само в Сирия или Ирак“, казва Кермани и уточнява, че големите световни сили трябва да я приключат. „Войната трябва да се реши от глобални и регионални сили, като Иран, Турция, страните от Персийския залив, Русия и Западът“, казва писателят Навид Кермани.

Тази реч е по-скоро един морален апел към всички действащи лица в световната политика. Те заедно трябва да спрат циничната надпревара в премерването на силите, която стоварва тежестта си върху раменете на сирийските цивилни. „Ако занапред не направим нищо или прекалено малко срещу масовите убийства пред прага на нашите европейски порти, то трябва самият Запад да поеме отговорността, че извършва огромна грешка“. Интересно е, че Кермани назовава едновременно режима на Асад, и „Ислямска държава“, като основни заплахи за мира в сирийската държава. Според него „Ислямска държава“ разпространява основно ужас към Запада, а режимът пък убива цивилни в страната.

Речите на интелектуалците обаче не могат да спомогнат за приключването на конфликта. Но интелектуалецът може да каже чия задача е излизането от тази тежка криза. Рядко можем да попаднем на интелектуалци, които публично откровено призовават към действия, дори при необходимост, с военни средства. От доста време насам в Германия не сме чували да се говори с такава острота за конфликта в Сирия.

Възгледите на Кермани за ставащото се оказват и доста по-мъдри, отколкото тези на германските политици, които кротко се надяват, че с намесата на Владимир Путин в Сирия конфликтът ще бъде погасен, а „Ислямска държава“ унищожена. Звучи прекрасно, но и малко наивно. Смисълът на речта на Кермани е апелът към световната общност: „повече не трябва да се заблуждаваме“. Напълно в духа на Кермани, германският външен министър Щайнмайер отиде на посещение в Близкия Изток, в Иран и Саудитска Арабия, за да проведе разговори, как може да се промени ситуацията в Сирия. Крайно безуспешно и безрезултатно пътуване. Дипломацията, както е известно, не функционира така, че просто да изговориш някаква реч, а живее от упоритост, твърдост, от малките крачки и научените уроци.

Военно решение на конфликта с „Ислямска държава“ може да има тогава, когато се появи политическо решение между сирийския режим и сунитската опозиция. Ключът към това решение е в ръцете на Русия и Иран. Но за да го направят, ще трябва да се откажат от подкрепата си за режима на Башар ал-Асад. Или просто никога няма да се стигне до  преговори. Бихме могли да приемем, че ситуацията може да се задържи точно така, тъй като подкрепяйки Асад, двете държави получават влияние в Сирия. Тук би трябвало да се появи и някаква минимална стъпка от дипломатически характер и от Запада. Но я няма. Западът мълчаливо посреща хилядите бежанци, без да има какво друго да каже. Без да апелира към спиране на битките, убийствата и причините за тях.

Дошло е времето, когато Западът може поне да се опита най-накрая да призове за  голяма конференция за мир в Сирия. Липсата на дипломация е най-видима в колапса на изоставения свят.

 

Източник: “Der Spiegel”/Превод от немски език: Юлия Владимирова, a-specto.bg/.