Безпризорни деца на бежанци може да станат джихадисти

Безпризорни деца на бежанци може да станат джихадисти

Публикувано от:

От Гавраил Драганов, “Стандарт”.

– Г-жо Йотова, в петък, часове преди трагедията в Париж на конференцията, организирана от вас и посветена на проблемите на децата бежанци, пътуващи без придружител, казахте – избягваме да говорим по тази тема, а събитията ни притискат неумолимо. Сега след атентатите във френската столица думите ви звучат особено актуално? Къде сбърка Европа?

– И в най-големите си кошмари не сме предполагали колко болезнено актуално ще звучи конференцията само няколко часа по-късно. След първоначалния шок, след силата на емоциите, с още по-голяма острота се поставят въпросите за сигурността в Европа, за справянето с огромните бежански потоци, които карат мнозина наблюдатели да говорят за “Велико преселение на народите”. Все още не сме намерили отговорите на въпросите, кой и защо влиза в Европа, кой и защо има право да получи бежански статут, какво ще стане с емигрантите, които ще останат в България. За миналата 2014 година броят на децата без родители, които са пристигнали нелегално у нас, е няколко десетки. От началото на 2015 година досега по официални данни те са вече над 1400. Имаме спешна нужда от информация и обяснение защо това е така, защо зачести влизането на младежи около 18 години, действително ли са жертви на войни и конфликти или идват с други цели. Атентатите в Париж са извършени от френски и белгийски граждани със средна възраст около 26-27 години, самите те емигранти или от емигрантски семейства. Това е жестоката истина и е престъпление да се затваряме очите пред нея.

– А сега накъде? Как да се справим с радикализираните младежи, отглеждани в самото сърце на Европа?

– Трудна задача. Преди години се заговори за опасностите, които крие изолацията на мигрантите, капсулирането в гета, оттеглянето на държавата от крайните квартали на големите европейски градове. Говори се за “изпуснати поколения”, които нито ходят на училище, нито работят, нито имат перспектива. Животът в тези квартали се развива по свой начин, по свой правила. Отчуждение, бедност и мизерия, които лесно хвърлят младите хора в ръцете на радикални групи. Преди време един от френските тв канали излъчи потресаващ репортаж- свидетелство на християнски семейства, които дори не знаят защо техните деца посещават джамии, където ги прихващат джихадистки мрежи. Питате ме как може да се предотврати това? Очевидно е, че трябва повече сигурност. Например за т.нар. чуждестранни бойци, които са европейски граждани, отиващи в Сирия най-вече за да се бият на страната на Ислямска държава. Една част от тях безпрепятствено се връща в Европа. Това е недопустимо, необходими са извънредни мерки. Политиката за сигурност трябва да бъде преосмислена в международен план, никой не е застрахован.

– Като франкофон кое най-много ви натъжи в атаката срещу Париж? Иде ли краят на европейската цивилизация, ще трябва ли да се примирим със загубата на свобода за сметка на сигурността?

– Лицата на жертвите. Зад всяко едно от тях стои човешка биография, предимно млади хора, със своята житейска история, мечти, надежди. Ще Ви кажа само за една от тях.

Наши колеги, журналистка и фотограф, изоставят преди няколко години своите професии и посвещават живота си на грижата за децата от емигрантски семейства в Париж. В трагичната нощ на 13 ноември те намериха смъртта си от ръцете точно на такива деца. Зловеща ирония на съдбата. И от друга страна, никога няма да забравя излизащите хора от стадиона, които пееха Марсилезата под заплахите от бомби и разстрел. Това е силата и величието на една нация. Няма как да забравя и препълнената зала на Версайския дворец, когато френският президент Оланд произнесе своята реч пред всички депутати и сенатори, които се изправиха на крака, отхвърлили партийните и политическите си различия.

Това е нашата цивилизация не само на европейци, това е човешката цивилизация. Аз не приемам, че има война между цивилизации. За мен мюсюлманин не означава терорист. Нещо повече, в тази ситуация трябва да потърсим точно тях и заедно да унищожим убийците и онези, които отричат нашия свят. Ще трябва да се разделим с илюзиите. Не можем да бъдем само наблюдатели, а да се борим за своята сигурност. Не може да има такава дилема – толерантност или сигурност. ЕС трябва да засили охраната на външните си граници. Повтарям го една година. Всички държави, включително и България, от външната граница трябва да получат допълнително помощ и ресурс от ЕК. Ние сме първият пропускателен пункт и трябва да бъдем изключително стриктни за всеки, който влиза както на наша територия, така и на територията на Европа. България трябва да даде силен отпор срещу всякакви опити да се изолира шенгенското пространство и да се оставят страните отвън не само да приемат целия емигрантски поток, но и да бъдат единствено отговорни за сигурността на европейските граждани. Едно от решенията на срещата с африканските лидери в Лавалета трябваше да бъде създаването на “горещи точки” и в тези държави, не само в Европа. Едно от решенията на срещата на Западните Балкани, трябваше да бъде помощта от ЕК за управление на огромния миграционен натиск, а остана усещането, че трябва да се справяме сами.

– Да се върнем в България. На конференцията бяха изнесени изключително тревожни данни за децата бежанци без придружител. Те не посещават училища, нещо повече – зачестяват случаите на злоупотреба с тях. Адекватно ли действа България?

– В данните, които чух от Държавната агенция за бежанците, има много притеснителни факти, защото една голяма част от децата, които влизат, се регистрират и след това просто изчезват. Но има и немалък брой, които изобщо не влизат в регистрите. Случаят във Франция показва нещо много важно – ако тези деца не бъдат обхванати от органите на съответната държава, ако те не бъдат принудени да отидат на училище, ако за тях не се грижат възпитатели, ако за тях не се положат усилия сега, утре те могат да са бъдещите джихадисти.

Защото, когато цивилизованото общество не се погрижи за тях, ние ги оставяме много лесна плячка на радикалните ислямисти. А те само това чакат. Да не забравяме, че в България също имаше такива клетки. Колкото и да се правим, че това не съществува и че няма почва за прояви на радикален ислям, винаги трябва да имаме едно наум и да бъдем безкомпромисни. Затова е важно да канализираме кой и как се грижи за тези деца, за да не страдаме един ден, ако не дай, Боже, едно такова дете има български паспорт и ще се върне в България, за да я унищожава.

– Заради високото ниво на тази конференция – присъстваха вицепрезидентът Маргарита Попова, евродепутати от различни политически семейства, г-жа Сесил Киенге – един от докладчиците по въпросите на миграцията, представители на всички компетентни институции оптимист ли сте, че ще настъпи качествена промяна в начина, по който се контролира и случва процесът на миграция?

– След тази конференция съм доста по-спокойна, защото, когато човек получава откъслечна информация от различните институции, трудно може да сглоби мозайката. Представителите на основните институции на страната не дойдоха, за да говорят общо по проблема. Те дойдоха да говорят по същество, с конкретни мерки и предложения, с желанието да се създаде един държавен координационен механизъм, който да се грижи за децата без родители, които идват у нас. До голяма степен този механизъм вече е напреднал, просто трябва да се намерят най-добрите текстове, да се предложат най-работещите решения. Мисля, че този ангажимент няма да остане само в зала “Запад” на НС. Не случайно искам още веднъж да благодаря на всички тях, защото показахме, че по такива въпроси националният интерес е по-силен от нашите политически различия.

– В началото на 2016-та ЕП трябва да гласува новата политика по миграция. Какви са основните моменти в стратегията на Европа? И взела ли си е поука от драмата в Париж?

– Още в сряда (на сесията в Страсбург) ще поискаме конкретните мерки на ЕК и сроковете за тях за засилване на сигурността в Европа. Всеки момент трябва да получим стратегията за Общите гранични патрули и общата охрана на европейските граници. В новата политика е предвидено и затягане на контрола в Средиземно море, строги мерки за борба с каналджийството и трафика на хора. Все още не са постигнати споразуменията с държавите, от които идват мигрантите за първоначалната им регистрация и идентификация още там, както и изграждане на система за легални пътища към Европа. Не отдавна ЕК предложи специални фондове за Африка и страните около Сирия. Набирането на тези средства е с много нисък резултат. Трябва да се разпишат и точни правила, за какво отиват тези пари. Разбира се, голяма част от тях са за хуманитарна помощ, но с тях трябва да се изграждат и механизми за управление на мигрантските потоци още преди да дойдат на европейска земя. Не можем на този етап да приемем и бежанци, и икономически емигранти. Имаме нужда от допълнителни ресурси за връщане на тези, които не отговарят на статута “бежанец”.