Атентатите като скуош

Атентатите като скуош

Публикувано от:

Автор: адв. Георги Богданов.

Твърди се, че докато Шопенхауер пишел, на масата му трябвало да има гнили плодове – мирисът им стимулирал мисленето му. Последните събития показаха, че има нещо гнило във Франция. Например – ябълки. От които иначе те традиционно правят калвадос и ние сме чели за това в романите на Ерих-Мария Ремарк. Или пък, които дипломатите на тази страна иносказателно ползват като термин, с който атакуват съдебните системи на приятелските им страни.

Събитията по последните терористични атаки са много положителни за развитието на Европа. Трябваше да умрат невинни хора за да можем да си кажем редица истини, които иначе упорито премълчавахме, правехме се, че не ги виждаме, и завоалирахме всичко зад едни словоблудства за благородни идеи за мултикултурата, политическата коректност и прочее приказки, които имаха една цел – да осигурят спокойствието на еврочиновника, който не прави нищо, който не познава Европа, когото не го е еня за нищо друго освен за високата му заплата, бонусите в края на годината и служебните привилегии.

Ситуацията от петък вечер показа пълната импотентност на специалните служби на Франция, които вместо да работят, гледат да съберат разузнавателната си информация от Фейсбук или Туитър. То какво да очакваш от едни спецчасти, които нашите пъдари ги пребиват по нивите на Плевенско. Впрочем показа и идейната импотентност на политиците им, което би трябвало да ни подейства успокояващо, щото ще рече, че не само у нас имаме такива. Президентът социалист бързо избяга от стадиона и каза, че е обявена… война.

Оланд явно не знае какво е война. И не е виждал разрушени села и разпръснати разкъсани трупове на деца, старци, жени – резултат от полетите на „Мираж“-ите или от умните бомби на „Тексас инструментс”.

Всъщност от времето на Наполеон и Grande Armee Франция не е излъчила нищо особено на политическата и военната сцена. Нито по време на Първата, нито по време на Втората световна война. Правителството на Виши, поради профашисткия си характер, запази свой флот, запази и колониалната си армия и самите колонии. Това остави историческо наследство на омраза у колонизираните народи. И докато другите нации воюваха, легендарният Де Гол от Лондон организираше някаква съпротива и четеше речи по радиото. Тук отварям една скоба: легендата твърди, че когато Кайтел седнал на масата да подпише капитулацията на Германия в Берлин-Карлсхорст, посочил на Жуков наредените срещу него представили на Великобритания и Франция (Делатер дьо Тасини) и попитал учудено: „Г-н маршал, те също ли ни победиха?“.

А последните им президенти предизвикват по-скоро смях, отколкото уважение.

Ако целта на атентатите е била да обоснове липсата на недосегаемост за когото и да е било и в отговор на това християнски войски да навлязат в Близкия изток, то тази цел е на път да се постигне. За съжаление, защото по определение на съвременна Европа нови кръстоносни походи не са й необходими. Но няма друг избор. Видно е, че насилието не се преборва с мирни демонстрации. И така ще се подчиним на волята на терористите – ще живеем в непрекъснат страх, от един атентат до друг, а между тях в акции на отмъщение. Това колело няма край… И колкото по-силно удряш топката в стената, с толкова по-голяма сила тя се връща към теб. Дори и да спрем бежанския поток сега, това няма да има значение. Защото население с тази религия и с такъв етнически произход има достатъчно във всяка една страна от Европа. Преди столетия те не успяха да превземат с армиите си Средна и Западна Европа. Затова сега не идват с армии, а с деца на ръце. По-лесно е. Големите играчи на шахматната дъска отдавна подготвят това – кой да спре бежанския поток, идващ от Близкия изток, при положение че от Босфора до Виена няма нито една силна държава. От Истанбул виждам Виена – твърди се, че думите са на Ердоган. Не знам дали се вживява като Сюлейман Великолепни, но наистина няма християнска сила, която може да спре похода на исляма, ако той насочи армиите си към Виена или към мечтаната червена ябълка – Рим – за да превърне (след „Св. София“) в джамия и другия велик храм на християнството – катедралата „Св. Петър“. Не ние направихме това. И не Путин.

Франция има опит с атентатите. Само допреди петдесетина години самите французи полагаха огромни усилия да убият собствения си президент в серия от атентати, защото изтегли колониалните войски от това, което тогава наричаха Магреб.

Ударът се стоварва върху Франция за втори път и това не е случайно. Новоимперските амбиции на тази страна, преследвани чрез мулти-култи разбирания за развитието на цивилизацията и коректното политическо говорене, се провалиха тотално. Западът вече не може да завладява чрез армии, култура или технологии. Просто защото не само той разполага с такива.

Сега този либерален, демократичен, хуманен, толерантен, цивилизован и мулти-култи свят има само една реална възможност: Да се облече спретнато и да отиде да моли за помощ нелибералния, недемократичния, нехуманния, нетолерантния и нецивилизован (според собствените им оценки) руски император.

На това хоро сме наредени и ние. В изминалите два дни знайни и незнайни специалисти по разузнаване, вътрешна сигурност, външна сигурност и пр., но все хора, дето не са виждали агент на живо, дадоха акъл какво да се прави с оглед на нашата ни сигурност. Това не е лошо – рационално зърно може да бъде извадено от всяко едно мнение, колкото и непрофесионално да е то. Не бива обаче да говорят хора като Бриго Аспарухов – защото те прибраха от света нелегалните ни разузнавачи. Не били особено ефективни, рече ми наскоро мой приятел, бивш шеф на разузнаването. Разузнавателната информация обаче не е зарзават да го мериш на кило и така да определяш ефективността му. Разузнаването винаги е дейност в дълбочина. Повечето от тях имаха за крайно назначение страните от ислямския свят, откъдето днес вероятно щяхме да получаваме разузнавателна информация от първа ръка. Рихард Зорге съвсем не е бил велик. Дал е обаче една кратка информация, която няма цена: Япония няма да нападне СССР. И стотици хиляди воини от далекоизточните дивизии маршируваха на La Place Rouge за деня на Revolution d’Octobre и от площада отиваха на фронта да се бият. Оттам отиваха право в историята. Така Хитлер загуби битката за Москва, а сетне и войната.

По това време Де Гол четеше прокламации от Лондон.

В събота бях в Харманли. Бежанците в лагера, организиран там, карат собствени мерцедеси и извършват засилен трафик на хора – други бежанци – от границата незнайно накъде. Жените в лагера родиха по едно-две деца… Които утре ще са български граждани.

Ние не може да останем изолирани – членове сме и на ЕС, и на НАТО. Доказателство за това, че сме мишена, е атентатът на летище Бургас, а там не загинаха само евреи от Израел. Какво друго трябва да се случи, за да проумеем няколко прости истини.

Прибрах се от Харманли и отново с любов отворих Албер Камю – „Чужденецът“, а после и „Митът за Сизиф“.

Това е една друга Франция. Която никой не може да разстреля и която не мога да спра да обичам.

 

Източник: “Гласове”.