Артур Надосян: Ереван е там, където ти е офисът

Артур Надосян: Ереван е там, където ти е офисът

Публикувано от:

Мароканската звезда Никол и невероятната Ира Васкез от Куба ще записват при мен, заявява с гордост Златния глас на Армения в интервю пред Оля Ал-Ахмед, в. Стандарт.

Артур Надосян е роден на 07.08.1978 г. в Армения, където завършва музикалното си образование. Той е композитор, пианист и певец. На четири годишна възраст вече е на сцената. По-късно идва да живее в България. Има успешно сътрудничество с голяма част от известните български изпълнители от всички жанрове. През 2004 г. получава българско гражданство за особени заслуги към българската култура като млад талант – композитор.

С лекота изпълнява арменски и руски произведения, градски песни, старинни руски и цигански романси, поп и народна музика, пък дори и ориенталски хитове.  Участвал е в редица фестивали и музикални събития в страната и в чужбина: САЩ, Русия, Австрия, Франция, Германия, Холандия, Кипър, Сирия и Ливан. Надосян е член на “Mузикаутор”, където е регистрирано творчество му.

– Артур, всички у нас ви знаят като Златния глас на Армения. Откъде тръгна това прозвище?
– За мен е голяма чест да ме наричат така. Бях поласкан, когато чух за първи път така да ме наричат. Прозвището е знак на благодарност, признателност и обич от моите сънародници и почитатели на песните ми, които радвам  от години.

– Какво всъщност ви доведе тук? Арменците са по цял свят, защо решихте точно България?
– Да, арменците сме по целия свят и дори се шегуваме, че Ереван ни е “офисът”. В България се озовах съвсем случайно и не знаех, че ще ми стане втора родина. Може би топлината на хората, гостоприемството и истинските приятели ме накараха да остана тук. Бил съм в много страни, но ви уверявам, че българите имат много общо с арменците, а и в исторически план сме имали сходни съдби.
Армения е много красива страна, какво ви харесва в България?
– Тук природата е уникална. Обичам Българското Черноморие, българският фолклор е известен по цял свят, също и българската кухня. Дори напоследък се улавям, че
хапвам повече български гозби, отколкото   арменски.
– Разкажете ми нещо за родния ви край. Липсва ли ви нещо от там?
– Имам много хубави спомени от детството ми. Обичам родината си и се гордея, че съм арменец. Ние сме много изстрадал народ, но страданието ни е дало кураж да продължим напред. А хората на изкуството виждат в своето призвание чрез творчеството да продължават Армения навсякъде по света. Не допускам да ми липсва нещо от там, тъй като непрекъснато поддържам връзка и комуникация с страната, със семейството и приятелите ми там. Армения е неразделна част от мен, от моето творчество, тя е крилете на моята Муза.
На колко години пропяхте? Кой забеляза таланта ви?
– На 3 годинки вече пеех професионално и съчинявах песни на пиано. Най-големият ми фен беше дядо ми, който пръв забеляза музикалните ми влечения. Той беше моята постоянна публика, критик и рецензент, дясна ръка, дори и мениджър за пред приятели и родата.
На кой език изпяхте първата си песен?
– На детски-арменски език. Звучеше много мило. Тогава за пръв път истински трогнах първата си публика – семейството.
Като дете палав ли бяхте? Коя е най-голямата беля, за която са ви наказвали?
– Белите ми бяха наистина без чет. Най- голямото наказание обаче за мен беше да ми забранят достъпа до пианото. В момента, в който запеех – наказанието автоматично отпадаше. Това ми беше силния коз,  с който държах в ръцете си родата.
Къде е най-добрата публика?
– Няма лоша публика, ако успееш да я грабнеш.
Какво композирате?
– Композирам  предимно балади. Въпреки че и другите мелодични жанрове не са ми чужди. Важното е в мелодията да влееш душата си, което ние, арменците, умеем. Когато един композитор може да покаже повече музика и душа, тогава произведението е завършено.
Освен на голямата сцена и изискани партита, пеете и в пиано барове. Това притеснява ли ви?
– Нищо не ме притеснява, когато пея за публиката си, независимо къде сме. А в пиано-баровете пеят и най-големите имена като Лили Иванова, Васил Найденов, Васил Петров и много други… Важно е да докоснеш сърцата на хората без значение от мястото.
Когато ни се пее, нищо не е в състояние
да ни спре!
Наскоро открихте супер модерно запис-студио. Как така решихте да се заемете и с тази дейност?
– Аз много години пиша музика, дори през 2004 г. Получих българско гражданство за особени заслуги като млад талант и композитор, а студиото е нормално продължение на това което правя от години, а и освен моите проекти, имам възможността и удоволствието да работя с много различни български колеги и изпълнители.
Кой от бг звездите вече записа при вас?
– Работя с повечето имена в българската музика, от различни жанрове. Току-що певицата Анелия записа новия си хит при нас. Да види студиото дойде и Устата. Софи Маринова и Гринго записаха “Парола: Любов”. Известни цигулари от Лондон предпочетоха моето студио. С мароканската звезда Никол Ал-Коисми правим съвместен албум – уникален микс от арменски и арабски балади. С Георги Величков записахме доста нови песни. Предстои ми да изпея заедно дует с уникалната звезда от далечна Куба Ира Васкез с която ще запишем любимо за всички латино.
Кои са новите проекти, по които работите?
– Единият е с мароканската звезда Никол, а другият с невероятната Ира Васкез от Куба.
– Какво пожелавате на читателите?
– Пожелавам да са много здрави, усмихнати, заредени с положителни емоции. И помнете, независимо къде сте във времето и пространството – пейте!  “Който пее, зло не мисли” е стара поговорка, която винаги припомням. Нека сега, навръх светлия християнски празник Великден да е светло на душите ви и весело на сърцата ви. Ние, арменците, в обръщение към близките добавяме думичката “джан”, което означава “душа”. Така наблягаме на важността  на душевността, на душата. Обичайте душата си и тази на ближния, винаги дарявайте красота и ведрост. Това ще допринесе за привлекателното ви излъчване и пролетно настроение. Бъдете здрави!
Фото : личен архив Артур Надосян