Арабските монархии затънаха в блатото

Арабските монархии затънаха в блатото

Публикувано от:

Автор: Евгений Сатановски, Взгляд.

Началото на атаките на руските военнокосмически сили срещу позициите на терористите в Сирия активизираха и тези, които са против тях, и онези, които дават вид, че участват в борбата, и страните, които ги подкрепят. Тоест Иран, официалните Багдад и Дамаск, шиитските ливанска и иракска полиции, както и християните и кюрдите в първия случай; САЩ във втория; Саудитска Арабия, Катар и Турция – в третия.

Всеки има своята мотивация. Арабските монархии водят война на няколко фронта, Турция току-що премина през парламентарни избори, които ѝ „висяха“ от дълго време, а Щатите са длъжни да демонстрират резултати от борбата с терористите, за да не се окажат пред целия свят в още по-глупаво положение от сегашното.

Арабските монархии потвърдиха, че няма да останат безучастни при унищожаването на съюзниците сред опозиционните групировки и ще започнат да подпомагат тяхното материално-техническо снабдяване, в това число със средствата на Преносимите зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК) за борба с руската авиация.

При запазването на властта на Башар Асад с подкрепата на Русия Ар Рияд и Абу Даби не са готови да организират вътрешносирийски преговори. Освен това в Кралство Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства алиансът между Иран и Русия се разглежда като заплаха за националната им сигурност, имайки предвид слабия военен потенциал на саудитските и емирски войски.

Ар Рияд осъзнава, че САЩ и Русия смятат Саудитска Арабия за деструктивна сила, която трябва да се игнорира при решаването на регионални проблеми. Това стана ясно в ситуациите с иранската ядрена програма, със Сирия, а и с Йемен. САЩ не оказаха на арабската коалиция каквато и да било значима подкрепа. Отворен остава въпросът за това доколко КСА и ОАЕ могат да градят влияние в Сирия.

Появата на голямо количество ПЗРК у противниците на Асад е малко вероятно, изхождайки от това, че в Сирия действат не само руските ВКС, но и самолетите на коалицията начело със САЩ. В Сирия ще бъде изпратено голямо количество съвременни противотанкови комплекси. В Ар Рияд е взето решение 500 ПЗРК да заминат при „Джабхат ан Нусра“.

Колкото до Щатите, прехвърлянето на 50 тона стрелково оръжие и боеприпаси на „умерената сирийска опозиция“, което стана на 12 септември, открива нов етап на техните действия в Сирия. Наближава мащабно настъпление към „столицата“ на „Ислямска държава“ – град Рака. Нейното падане ще означава началото на края на финансирането на ИД и създаването на буферна зона под управлението на кюрдите, която би възпрепятствала снабдяването на ислямистите през Турция. В този процес Йордания може да има единствено второстепенна роля.

Що се отнася до финансирането от Саудитска Арабия на подривни операции в Сирия и зад нейните граници, то е лимитирано от цените на нефта. Саудитският бюджет е напрегнат. Социалните програми, войната в Йемен, дъмпинговите цени на нефта, изнасян от КСА в Азия при днешната неблагоприятната конюнктура, сериозно ще подкопаят златния резерв на страната.

При това САЩ няма да помагат на Ар Рияд – нещо, което направиха за Афганистан през 80-те години. Тяхната стратегия в региона е все по-малко да разчитат на Саудитска Арабия за сметка на останалите си партньори. Това доказва и фактът, че в Ирак САЩ подготвят иракската армия за атака срещу Рамади.

За Вашингтон особено важен е пропагандният аспект. САЩ се нуждаят от макар и малка, но победоносна операция, за да тушират явната си загуба от Русия и Иран в Сирия.

Освен в Йемен, Ирак и Сирия Доха и Ар Рияд проявяват активност в Либия и Египет (Саудитска Арабия подкрепя Кайро, а Катар – бойците в Синай, воюващи срещу египетската армия) и си съперничат в Пакистан, Афганистан, Средна Азия и Африка, в редица азиатски държави зад пределите на Близкия и Средния изток, а също така водят непрекъсната борба за политическо влияние в Европа и Съединените щати.

Както изглежда, влиянието на арабските монархии и Турция върху световната политика е в миналото. Символично доказателство за това е, че през 2015 г. Москва за първи път изпревари Ар Рияд като доставчик на нефт в Китай.

Дългосрочните тенденции в развитието на руско-китайските отношения при явното отслабване на позициите на САЩ в Близкия изток засилват противопоставянето на Вашингтон с Москва и Пекин.

Така външнополитическият курс на Москва по отношение на западните играчи, Турция и арабските монархии, както и активизирането на военнокосмическите ѝ сили в Сирия, създава нова реалност в района.

 

 

Превод от руски: Елена Дюлгерова/ “Гласове” – със съкращения, от сайта „Военно-промышленный курьер”/