Владимир Чуков

Владимир Чуков

Арабистът проф. Владимир Чуков пред „Труд“: Русия пое диригентската палка в Близкия изток

Публикувано от:

– Защо бежанската вълна ни изплаши едва когато удари Македония? Какво се случи, проф. Чуков?

– Бежанската вълна, която преминава през Гърция, Македония и Сърбия за Унгария, фактически се утрои и дори учетвори. Днес изведнъж установяваме, че в Унгария само от началото на годината вече са влезли 140 хил. души. В Сърбия са близо 80 хиляди. Бежанският поток, който се заформи по трасетата на Балканите е като снежна топка, която се търкаля по стръмен склон и предизвиква лавина.

– Кои са факторите, които я обуславят?

– Те са няколко фактора. Първо, говорим за бежанците, които се изсипаха първоначално в Турция – близо 2 млн. от Сирия и около 500 хил. от Ирак. След това към тази цифра трябва да добавим и афганистанци, но не само тези от Афганистан, а и от Иран. След 1979 г. там се настаниха около 1,5 млн. афганистанци. Те живееха от десетилетия в Иран и сега Техеран се опитва частично да стимулира тяхната емиграция.
Освен това гръцкото правителство, в следствие на икономическата криза, се опитва да се освободи и от легалните – те са към половин милион, и от нелегалните, които са още толкова. Организаторите на канали и лятното време доведоха до ескалация на този процес.

– Защо минават през Македония, а не през България?

– България като кандидат-членка на шенгенското пространство не може да си позволи да не следва онези административни процедури, които са необходими за показване на нашата съпричастност към подобен тип задължения. Затова на нашата граница всичко е много по-строго, отколкото в Македония или Сърбия. Има и още нещо. Емигрантите минават през Македония, защото страната не е подписала Дъблинската конвенция, която очевидно не работи.

– Колко по-зле може да става?

– Трудно ми е да кажа, тъй като на този етап никой не може да се ангажира колко бежанци ще дойдат на европейския континент. Проблемът е изключително сложен и тежък, тъй като за основния източник на емигрантски натиск – Сирия, няма оптимистична прогноза. Прогнозите там са по-скоро песимистични.

– Защо?

– Защото в момента се говори за ускорени политически контакти и политическо намерение за трайно решаване на кризата. Но когато има подобна активизация на политическите контакти, тогава започват и големите битки, защото всеки от политическите обекти иска да има по-сериозни позиции на масата за преговори. Това означава повече битки и с по-голям интензитет, което води след себе си и повече емигранти.

– Кое може да намали бежанския поток през Балканите?

– Към този момент единствено климатичните условия. Ние сме свидетели на покъртителни истории на бежанци за начина, по който са се спасявали от войната. Тези дни чухме подобна свирепа история, в която жители на Халеп са се спасили през Турция, остров Кос и Македония благодарение на познати от социалната мрежа „Фейсбук“. Това са истории трудни за описване, камо ли за възприемане.

– В момента Турция и САЩ са на път да направят зона за сигурност в рамките на Сирия, която да поеме този бежански поток. От друга страна това заплашва режима на Башар Асад и руските интереси. Как ще се развие сблъсъкът между регионалните и геополитическите играчи?

– Към днешна дата имаме два пъти много силен анонс на Турция за създаване на подобна зона. Но… Два пъти САЩ казват, че няма такава договорка. Двете държави имат разнопосочни оценки и респективно планове по отношение на Сирия. Приоритет №1 на Турция са кюрдите. Турското правителство категорично декларира, че няма да признае Башар Асад като легитимен играч на масата за преговори и ще продължат политиката си за сваляне на режима. В същото време САЩ заявиха, че техният приоритет не е свалянето на Башар Асад, а битката с „Ислямска държава“ и се опитват да накарат Анкара да се включи по-активно в бомбардировките на обекти на ИДИЛ, а тя има други планове. Ако добавим към това и предстоящите предсрочни парламентарни избори в Турция, стигаме до неопределеност на ситуацията. И двете страни казват „разбрахме се“, но единственото нещо, което има де факто, е подписаният „Меморандум за разбирателство“ – нещо, което в преговорите се тълкува като анонсиране на намерения, но технически няма нищо реално.

– Русия къде е?

– Русия направи своя голям демараж след март, когато се състоя срещата между държавния секретар на САЩ Джон Кери и президента Владимир Путин в Сочи. Очевидно е, че ако има някакво придвижване върху политическата плоскост, основният двигател е Русия. Буквално вчера (сряда, б.р.) всички арабски медии отбелязаха присъствието на трима арабски ръководители в Москва – президента на Египет, престолонаследника на Абу Даби и йорданския крал. Това отдавна не се е случвало в историята на руската дипломация. Поводът е някакво авиошоу, но Русия се оказа много важен играч и тази среща е показателна.

Русия се оказа посредник в спора между Египет и ОАЕ например. След Сочи САЩ буквално дадоха диригентската палка на Владимир Путин и той очевидно се опитва да нареди Русия като основен политически и икономически играч в арабския свят. Всичките тези контакти вървят в ръка и с много сериозни икономически действия – било то търговия на оръжия, на енергетика, било то за привличане на руски специалисти. Русия се опита да бъде по-гъвкава, по-притегателна за всички спорещи в сложния политически възел. Ето, говорим за проекта „Женева 3“, но преди да има такъв проект, бяхме свидетели на посещения на сирийски делегации от всички фракции и спорещи в Москва.
Но нека да кажем и следното: на Русия й беше поверена тази диригентска палка, тъй като разрешаването на споровете между регионалните фактори в Близкия изток е много трудно. Саудитска Арабия няма намерение да признае Башар Асад. Турция – също. Очевидно е, че САЩ не желаят да спорят и да затъват в тези спорове и предадоха инициативата на Русия. Москва в момента е двигателят на политическите процеси в Близкия изток.
– В същото време Русия е един от най-големите изностители на джихадисти за „Ислямска държава“.

– По последни данни на руските служби някъде около 1800 руски граждани се бият на страната на „Ислямска държава“. Дори четем за засилване на процесите в южните руски републики – Дагестан, Чечня. Там ври и кипи. Самата Русия е заинтересована в борбата срещу „Ислямска държава“, ислямския радикализъм. Ако бъдем честни, още от избухването на поредиците от ислямски пролети, много ясно Русия и Китай декларираха, че не желаят тези процеси да се развиват и продължават. Те имат субекти, републики, които са много силно уязвими. Ние видяхме, че една от най-войнстващи групи в „Ислямска държава“ е тази на чеченците. По тази тема можем да говорим ужасно много. Има много сериозен контингент и татари, дори такъв, който е съставен единствено от рускоговорящи.

– Как Русия обаче ще противодейства на тези процеси, които подпалват федерацията от юг?

Ето ви интересен пример. Буквално през август московската полиция за първи път организира лекции за обучение и запознаване на личния състав с историята и традицията на исляма, което е безпрецедентно. Нещо повече. Четем от ислямски източници, че в Русия тече интересен конкурс „Кой е най-ислямският град в Русия?“. Това са неща, които дават другата страна на руската действителност – мюсюлманите и тяхната роля в изграждането на руското общество и Русия.

– Тези, които са в „Ислямска държава“, рано или късно ще се върнат в Русия, Франция, Англия, Белгия… Това крайно опасно ли е или може да бъде началото на края?

– Естествено, че са опасност. Има статистики за това какво се случва в ИДИЛ. Към момента има информация за около 25 000 доброволци от близо 100 държави, които се бият на страната на джихадистите. Дори криминализирането на финансирането, присъединяването и рекрутирането на членове на ИД не дават резултати. Само за няколко месеца контингентът е нарсанал с 71%, като само от Франция една четвърт от всички доброволци са новоислямизирани. Те и дават най-много жертви. Данните са стряскащи за цяла Европа, защото тези доброволци, които са силно радикализирани, пренасят действителността от Сирия в Европа. Особено това е голяма заплаха за държави като Франция. За съжаление това са процеси, които няма как да бъдат предвидени и да се организира адекватно противопоставяне.

– Вие публикувахте крайно любопитна информация. В Сирия се разпространява наръчник на потенциалния емигрант, в която се описват маршрути към желаните дестинации и какво да се избягва по пътя. В този наръчник България се описва като най-неподходящо и неблагоприятно място и се препоръчва да бъде избягвана. Защо сме в черните списъци и на емигрантите?

– Ние имаме много сериозни процедури, които трябва да спазваме като страна кандидат за Шенген и трябва да задържаме всички нелегални имигранти. Те трябва да бъдат затваряни в лагери със специален режим, провеждат се разпити, снемат се биометрични данни. Всичко това не се вписва в плановете на тези хора. Те не искат да емигрират в България и поради ниския жизнен стандарт. Нека да припомня, че доскоро на човек даваха дневно по 2,80 лв., което е символично за преживяване. Отделно по данни на Агенцията за бежанците едва 12 души от имигрантите са започнали официално работа. Няма социални помощи. България не може да бъде и транзитна територия. Поради тази причина България е избягвана. Естествено, потокът ще се насочи натам, където има всичко, което в България няма. Друг е въпросът защо Германия например не връща имигранти. Може би се връщат онези времена, когато годишно там се изсипваха 450 хил. гастарбайтери, които бяха основите на мощната германска икономика.

 

Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, после завършва Френска езикова гимназия в София.

Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет в Сирия. Защитава дисертация на тема “Политическата партия в Арабския свят през последните две десетилетия (1970-1990 г.). Сравнителен анализ” и получава степента “доктор”.
През 1998 г. става доцент, през 2005 г. – доктор на икономическите науки, а през 2007 г. – професор.

През периода 1995-1998 г. е главен редактор на сп. “Международни отношения”. През 1999 г. създава неправителствената организация “Български център за близкоизточни изследвания”, а през 2002 г. – “Център за регионални и конфесионални изследвания”.