Андрей Кончаловски – Геният беглец

Андрей Кончаловски – Геният беглец

Публикувано от:

Идва в София винаги, когато го поканят и разказва с ирония за себе си винаги, когато питат за Холивуд. Андрей Кончаловски – геният беглец. Човекът, от когото спокойно могат да извлекат ДНК-то на руската култура стана на 80 години. Беше награден, както се полага – по имперски, но на него едва ли му носи някаква велика гордост. Просто трябва да е там.

След края на комунизма той се появи в София с абсурдния си филм “Пъструшке, кокошчице моя” (“К`урочка Р`яба”, по популярна руска приказка). Казваме “абсурден”, но това в нашите ширини си изглежда документален филм за постсъветската епоха. В тази лента една жена се опитва да продаде яйца от пъстроперата си кокошчица. Продава ги на безценица и търгашите я нападат, защото не може да продава под тяхната цена. “Нали е демокрация? Защо не мога да продавам яйцата на цена, която реша?” – пита героинята. След това намират в селото и яйце на “Фаберже” и абсурдът се засилва. Попадналите в тоалетната хиляди рубли стават за покупка на водка, а кръчмарят, на когото му мирише ги прибира с полученото обяснение, че “парите нямат мирис”.

Това е великият майстор Кончаловски, комуто водката и вмирисаните истории са спътници в живота.

Той е председател на академия “Ника”, народен артист на РСФСР, който пише по време на кариерата си 34 сценария и 6 книги. Като режисьор той самият може би няма спомен какво е направил, но статистиката ни подсказва – 27 филма. Режисирал е опери, театрални постановки.

Андрей Кончаловски е роден на 20 август 1937 г. в известното семейство Михалкови – наследници на благородници, царски адмирали и управници.

Баща му – Сергей Михалков е известен детски писател, но всички го познават като автор на текстовете на химна на СССР от 1944-а, на следващия химн на СССР от 1990-а и на руския химн. “Россия – священная наша держава, Россия – любимая наша страна. Могучая воля, великая слава – Твоё достоянье на все времена!”

Сергей предпочита фамилията на майка си, за да не бъде обременен с великото си семейство, за разлика от не по-малко великия си брат Никита Михалков, с когото правят някои от шедьоврите на съветското кино – като “Сибириада”, номиниран за “Златна палма” в Кан и спечелил наградата за режисьор в същия, най-велик фестивал в света.

Кончаловски емигрира в САЩ, където се надява да намери творческото си щастие. Още на първата си среща с някакъв директор на голяма продуцентска компания, той не се въздържа и показва безкрайната като Сибир руска душа. Продуцентът закъснява, а Сергей се напива като казак, даже и повече. Три часа по-късно, вместо да му каже “Хелоу”, Кончаловски повръща в краката му. Горе долу и това е мнението му за Холивуд години по-късно.

Там той прави два нови шедьовра – единият номиниран с три Оскара, по история на Акиро Куросава. Величествената история “Влакът беглец” носи номинации за статуетката на двамата главни актьори – Джон Войт (бащата на Анджелина Джоли), Ерик Робъртс (братът на Джулия Робрътс), както и за монтаж. От там е и мъдрата реплика, която можем да прочетем в листчетата на някоя тъпа кафе кампания “Дали губя, дали печеля – каква е разликата?”

Следва и касовият “Танго и Кеш” със Силвестър Сталон и Кърт Ръсел, който преводачите в България през прехода наричаха “Танго и в брой”. Това се случва през 1989-а. Точно там някъде, руската душа повръща от мръсотията на Холивуд, връща се в Русия и… повръща от руската действителност и мръсотия.

През 1997 г. Андрей Кончаловски прави филма “Одисея”, който стана най-скъпият проект в историята на руската телевизия. В картината са инвестирани около 40 милиона долара, но за съжаление Москва не е HBO.

Избрани мисли

• Руснакът може само да обича и да мрази. Европеецът уважава. Руснакът не уважава никого. Аз съм руски европеец.

• Всеки ден върша по нещо, от което да ме е срам.

• За последен път се бих, когато бях на 15. Беше за момиче, не й помня името. А момчето помня – Володя. Скъсахме си ризите. Не умея да решавам проблеми с юмруци, това е много мъжка черта, не ми е присъща.

• Мъжът винаги остава на шест години.

• Човекът е човек, когато живее в лишение. Абсолютното богатство превръща човека в животно, впоследствие настъпва варварство. Съвременното варварство.

• Жените обичат да ги глезят. Не съм го казала аз, а Толстой.

• Страхувам се от смъртта, защото все още имам желания. Когато у човек секнат желанията, той престава се страхува от смъртта.

• Днес вече няма световни злодеи. Най-големият злодей днес е политическата коректност. Тя поражда абсолютна посредственост – в политиката и всичко останало.

• Честно казано, любимото ми ястие е майонезата.

Първият руснак, пробил в Холивуд

Г-н Кончаловси, Вие сте безкрайно талантлив и отдаден човек с изключителен творчески потенциал, достигнал истински връх на кино майсторството. Вашите режисьорски и сценаристки постижения са известни с тяхната силна психологическа логика и изключително остро чувство за епоха. Те винаги се превръщат в огромно събитие на международните арт форуми. Вие сте първият руснак, заснел с голям комерсиален успех авторско кино в Холивуд с прочути западни актьори.

Владимир Путин, президент на Русия, в поздравление за 80-я рожден ден на режисьора

Предлага руски бойкот на “Оскарите” – защо?

Кончаловски предложи да се въведат руски санкции за наградите „Оскар”. Той ги сравни с „Макдоналдс”, имайки предвид, че повечето филми, получили приза на Американската академия за киноизкуство в последните 20 години са продукти, а не изкуство. За мен това е глупаво и нерационалнолно предложение.

Антон Долин, руски кинокритик

Велик режисъор

Андрей бе един от великите режисьори, които доведох в Холивуд – Джон Касавец, Робърт Олтмън, Франко Дзифарели, Барбет Шрьодер. Аз ги обожавам и им завиждам на всичките до един. Менахем Голан, холивудски продуцент

Творчество му е шарено като живота му

Владее изкуството на киното, като в същото време експериментира, без да загуби своята идентичност. Притежава уникален авторски почерк, който му помага повече от половин век да работи в различни жанрове и форми – кино, литература, сценарии. Създал е уникални исторически ленти, музикални мелодрами, документални поредици и дори театрални и опрени постановки. Милионите зрители не само се наслаждават, но и размишляват върху творчеството му.

Димитрий Медведев, министър председател на Русия

Източник: Труд