Концепцията на САЩ за бърз глобален удар крие опасност за целия свят

Концепцията на САЩ за бърз глобален удар крие опасност за целия свят

Америка се прицелва във всяка точка на планетата

Публикувано от:

Приключилото с провал в края на август 2014 г. изпитание на новия боеприпас AHW (Advanced Hypersonic Weapon – “Перспектиевно хиперзвуково оръжие”) предизвика силен интерес към стратегията “Бърз глобален удар” (Prompt Global Strike), за реализирането на която то е предназначено. Поради сериозен проблем на борда хиперзвуковата ракета беше взривена принудително четири секунди след старта. Целта на този проект е създаването на перспективно ударно средство, способно да унищожи дадена цел в която и да е точка на планетата в продължение на няколко десетки минути. Това е втори експеримент на прототипа.

Първият пуск на хиперзвуковия летателен апарат беше изпълнен през ноември 2011 година. Апаратът стартира от Хавайските острови и измина около 3,7 хиляди километра. Очаква се следващите изпитания да се състоят не по-рано от 2015-2016 година. Предвижда се тази ударна система да унищожава цели на разстояние няколко хиляди километра и да лети със скорост 5-10 пъти по-голяма от скоростта на звука. Концепцията “Бърз глобален удар” е разработена в началото на 2003 г. по времето на Джордж Буш. След експериментиране на нейни елементи във войната срещу Ирак през лятото на  2007 г. е утвърдена за изпълнение от Конгреса на САЩ.
Днес, когато се извършва колосален скок в развитието на въоръженията и начините за воюване, Америка, която не допуска никаква вероятност на територията й да падне дори една атомна бомба, си е поставила задача да наложи войната с неядрени оръжия, без да се предизвикват съпътстващи загуби. Тя създава нов гигантски арсенал от обикновени оръжия, необходим за нанасяне по най-бързия начин, в продължение на 60 минути, на внезапен опустошаващ удар главно по ядрените средства на водещите държави, и развива идеята за “дистанционната война”. Разработват се маневриращи и планиращи неядрени управляеми бойни блокове, доставяни до целта с междуконтинентални балистични ракети, балистични ракети, изстрелвани от подводници, или хиперзвукови крилати ракети, пускани от бомбардировач.
Тук възниква един много важен въпрос – може ли да се употребят междуконтинентални балистични ракети с неядрени бойни глави, без да се провокира началото на трета световна война, естествено с употребата на ядрено оръжие?  Между САЩ и Русия съществува сигурна система за контрол и това изключва вероятността от внезапен ядрен конфликт, тъй като няма начин да се разбере коя ракета е ядрена и коя не е. А това крие опасността веднага след мигновения удар конфликтът да се прехвърли в ядрената плоскост.
Окончателната си съвременна архитектура концепцията “Бърз глобален удар” придоби по времето на Барак Обама. И неслучайно американският президент предложи да се премине към ускорено съкращаване на ядрените оръжия. На тази идея Владимир Путин отговори по следния начин: “Ние виждаме, че в света активно се развиват неядрените системи високоточно оръжие. По своите ударни възможности те се приближават към стратегическите ядрени оръжия. Държавите, които разполагат с такива системи, сериозно повишават своя настъпателен потенциал”. Несъмнено Путин е имал предвид САЩ. В други изказвания руският президент показа ясно, че концепцията за бърз глобален удар в съчетание с глобалната противоракетна отбрана се превръщат в инструмент за придобиване на политическо и стратегическо доминиране в света.
Американската концепция за бърз глобален удар подразбира наличието на две съставни части – междуконтинентални балистични ракети с високоточни неядрени бойни глави и хиперзвукови летателни апарати. Има още един компонент – кинетично оръжие, но то засега е от областта на научната фантастика и звездните войни.
В какво се състои технологията на удара? Нискоорбитални спътници летят по двойки. В единия е монтирана система за управление и комуникация, а другият носи титанови или уранови отливки, дълги 6,1 м с диаметър 300 мм, с кощунственото  наименование “Стрелите на Бога”. В един момент необикновените боеприпаси, които не съдържат никакво взривно вещество, се откачат и поемат към земята, водени от електронна апаратура, която е фиксирала целта – бункери, щабове, военни заводи, сгради, и само след по-малко от 15 минути полет чрез аеродинамични кормила, задвижвани в крайния участък на траекторията в атмосферата, осигурява точно попадение. Преди навлизане в нейните плътни слоеве скоростта на защитените с покритие от топлинното нагряване “стрели” е 11 км в секунда, после малко намалява, но остава достатъчно висока, за да изпари целта при сблъсъка. Разрушителният ефект е съпоставим с този на малки ядрени бомби. Технологичен скок, свързан със създаването на хиперзвукови летателни апарати, може да се очаква в периода от 2030-2040 г.
Анализът на американските военни специалисти е показал, че за постигане на пълна капитулация на достатъчно голяма и високоразвита страна (например Русия или Китай) е необходимо срещу нея да се изстрелят от 3500 до 4000 високоточни носители на оръжия с мощни неядрени заряди, които за шест часа ще причинят невъзвратимо унищожаване на цялата й инфраструктура и окончателно ще парализират възможностите за съпротива на нейното ръководство.
Президентът на Русия Владимир Путин оцени американската инициатива като една от най-важните опасности, за която Русия трябва да е готова. Още повече, когато НАТО придвижва военната си инфраструктура към границите на Русия, Москва няма намерение да гледа безучастно на това, както през 1990 г. Той съобщи, че лично е оглавил Военно-промишлената комисия, а Кремъл окончателно утвърди новия принцип на руските въоръжени сили – не агресивен и не настъпателен, а на отбранителна достатъчност. По този повод вицепремиерът Дмитрий Рогозин обясни: “Отговорът на стратегията мълниеносен глобален удар е усъвършенствуване на стратегическите ядрени сили и развитието на средствата за въздушно-космическа отбрана”. В Русия отдавна активно се разработват хиперзвукови летателни апарати.
Сложността на борбата с хиперзвуковите ракети, които САЩ сега разработват, се състои в това, че руските зенитно-ракетни системи като  най-новата С-400 могат да прехващат цели, летящи със скорост до 4500 метра в секунда. Да прехващат ракети със скорости до 7800 метра в секунда – характеристики, които американците се опитват да заложат в хиперзвуковите ракети, засега могат само навлезлите в стратегическата противоракетна отбрана системи А-135 и перспективните А-235 и С-500.
В настоящия момент в пълен ход е постъпването на въоръжение на ракетите “Ярс” и “Булава”, ускорено е и разработването на тежка течногоривна ракета “Сармат”, едно уникално оръжие, което може да носи маневриращи бойни глави за преодоляване на противоракетната отбрана и да лети през Северния и през Южния полюс. А големият запас боен товар ще позволи ракетата да носи бойни глави и различни системи за преодоляване на ПРО. Очаква се три полка от комплексите РС-24 “Ярс” с разделящи се бойни глави да застъпят на дежурство още през декември тази година.
Според зам.-министъра на отбраната на Русия Юрий Борисов, военно-промишленият комплекс на страната може да създаде аналог на системата за бърз глобален удар. Както и това, че тя вече притежава съвременно стратегическо неядрено оръжие и е способна да развърне подобна система чрез употребата на ракетите за подводници тип “Калибър”, с въздушно базиране Х-555 и най-новата Х-101 – ракети с непостижима засега далекобойност.
Може да се отбележи, че засега не съществува непосредствена заплаха от реализиране на американската концепция “Бърз глобален удар”. Но според експерти в перспектива може да се появи опасност от сериозно модифицирани балистични ракети, хиперзвукови крилати ракети, оръжие, работещо на нови физически принципи, например лазери и релсотрони.
Известно е, че системите на ПРО не осигуряват 100% прикритие. В случай на масиран обмен на ракетно-ядрени удари противоракетите могат да унищожат само част от балистичните ракети. Пресметнато е, че при най-лош сценарий от 700 ракети до целите ще достигнат минимум 150-200. И всичките те ще подарят “светлина и топлина” на жителите на американските градове. ПРО може да бъде ефективна срещу Северна Корея, Иран и Китай, но не и против Русия.
В сравнение с авиобомбата GBU-57, известна като “проникващ боеприпас с голяма мощност”, проникващите бойни глави, предназначени за програмата за бърз глобален удар, имат едно сериозно предимство, но и един сериозен недостатък. Бомбата може да пробива бетон до 20 метра и е най-ефективното неядрено оръжие в американския арсенал. Боеприпасите за програмата за бърз глобален удар имат по-голяма скорост, но поради 10 пъти по-малкото количество взривно вещество са много по-слаби.
Анализатори сочат и предупреждението на  Русия в досегашната “Военна доктрина”, където се казва: “Руската федерация оставя за себе си правото да употреби ядрено оръжие в отговор на употребата против нея и (или) нейните съюзници на ядрено и други видове оръжия за масово поразяване, а също така в случай на агресия срещу Руската федерация с употребата на обикновено оръжие, когато под опасност е поставено самото съществуване на държавата”. Президентът Путин заяви по този повод: “Естествено, ние винаги трябва да бъдем готови да отразим всяка агресия по отношение на Русия. Винаги нашите партньори трябва да помнят, че с нас е най-добре да нямат работа, що се отнася до възможен въоръжен конфликт. Аз искам да напомня, че Русия е една от най-мощните ядрени държави. Това не са думи, това е реалността”.
Анализатори сочат, че Русия може да напусне различните договори за нападателно оръжие, включително забраняващи разполагането на ядрено оръжие в космоса и на скрити подводни платформи, примерно край бреговете на САЩ. Подобни проекти не изискват големи средства и има разработени технологии, които ще се окажат кошмарни.


Концепцията “Бърз глобален удар” бе разработена в началото на 2003 г. по времето на Джордж Буш. Окончателната си съвременна архитектура обаче тя придоби по времето на Барак Обама


Оръжията стават все по-фантастични и все по-страшни


Космически лазер


Антиракета SM-3

Автор: Тодор Андреев,

изд.Глобус