Александър Солженицин: Надо вступаться за Россию, а то затравят нас вконец

Александър Солженицин: Надо вступаться за Россию, а то затравят нас вконец

Публикувано от:

По време на изгнанието си през 1974 година авторът на „Архипелаг ГУЛАГ” разбира, че критиката на Запада е насочена не против комунизма, а против Русия, той става там „неудобен дисидент”. Знаменитата харвардска реч, произнесена от писателя през 1978 година по време на асамблеята на випускниците, че „западният начин на съществуване има все по-малка перспектива да стане водещ образец”, започва бързо да се обсъжда и дълги години е най-цитираната. Както пише след това авторът на „Червеното колело” : „угодило зёрнышко промеж двух жерновов” (попадна зрънцето между два воденични камъка). Как са се развивали отношенията между Солженицин и Запада?

Намирайки се в изгнание, Солженицин дълги години е в немилост в американската преса за това, че е защитавал историческа Русия. Той е смятал, че болшевиките са изкривили нейния лик и упорито е убеждавал да не се приписва на руския народ жестоките черти на комунистическата практика на Ленин и Сталин”…

Вермонт, пролетта на 1982

Угодило зёрнышко промеж двух жерновов. Глава 6: Руската болка. Публикувано в “Новый мир”, 2000, N 9

Към началото на 1979 година аз вече осъзнах острата опасност…трябва да се поблъскаш на западния вестникарски базар, за да разбереш: трябва да защитим Русия, иначе накрая ще ни задушат. Русия е оклеветявана от векове и ние не трябва да се отказваме от инстинкта за самозащита. Да се покаем има за какво, обаче не и пред насъсканата американска журналистика трябва да се каем .

…не мога да стана съюзник на враговете на нашата страна…

Лондон, 26 февруари 1976

От изказването по английското радио

През 1914 година над западната цивилизация връхлетя буря, размерите и продължителността, на която никой не можеше да обхване. Четири години Европа невиждано унищожаваше сама себе си…

…През 1914 г., когато е била необходима помощ на Западните демокрации, Русия не е презирана. Но през 1919 г. на същите руски генерали, които три години спасяваха Марна, Сома и Вердун с руски сили и над руския разум на същите тези генерали Западните съюзници отказват както военна помощ, така и съюз…

Лойд Джордж точно така и казал: „ Забравете за Русия! Ние трябва да се грижим за благосъстоянието на нашето общество”

Стенфорд, 24 май 1976

От словото в Хувер институт

Изкривяването на руската история е неразбиране за Русия. От Запада е наложено устойчиво тенденциозно обобщение – за „изконното руско робство”, едва ли не в кръвта, за „азиатските традиции”, – и това обобщение опасно заблуждава днешните западни изследователи. В това обобщение изкуствено са пропуснати вековни периоди, широки пространства и много форми на ярка обществена изява на нашия народ… Даже събития, близки до американската памет – подкрепата от Русия на североамериканското правителство в гражданската война, топлата руско-американска дружба при царуването на Александър II…- всичко това е забравено и зачеркнато, все едно, че никога не е било.

Кавендиш (Вермонт), февруари 1980

От статията за журнала Foreign Affairs (vol. 58, N 4, Spring 1980):

… При изучаването на китайската, тайландската, или която и да е африканска история и култура се смята за необходимо да се изпитва уважение към нейното своеобразие. По отношение на руското хилядолетно източно християнство, повечето западни изследователи изпитват единствено презрение и удивление: защо този странен свят, цял материк, не е приел западния мироглед и не е тръгнал по толкова явно превъзходния социален западен път. Русия решително се осъжда за всичко, в което тя не прилича на Запада.

… С какво тъпоумие повтарят от книга в книга, от статия в статия две имена: Иван Грозни и Петър I, подразбиращо се или открито, свеждайки към тях целия смисъл на руската история. Но и по двама и по трима не по-малко жестоки крале могат да се намерят в английската, френската, в испанската и във всяка друга история, обаче никой не свежда към тях пълнотата на историческите обяснения. Никакви двама царе не могат да определят историята на 1000-годишна страна. Но рефренът продължава…

Кавендиш (Вермонт), 3 май 1982

От писмото до Президента Рейгън

Аз по принцип не съм „националист”, а патриот. Тоест, обичам своето отечество и добре разбирам, че и другите също обичат своето.

… Тук се проявява това враждебно отношение към Русия, към страната и народа, извън държавните форми, което е характерно за значителна част от американското образовано общество, американските финансови кръгове и, уви, даже от Вашите съветници. Това настроение е пагубно за бъдещето на нашите два народа…

Мюнхен, 7 октомври 1993

От интервюто за журнала “Фокус”

Вие знаете, че сред западните леви съществува образът на „лошия“ Солженицин, който е и шовинист, и противник на Просвещението и във връзка с демокрацията не трябва да му се доверява. Как реагирате на тази критика?

…Това е съвършено поразително явление: в десетки страни, в стотици отзиви и рецензии е написано именно това, което казахте, даже по-рязко. При това не привеждат нито един цитат в подкрепа или илюстрация на техните твърдения. Те не си дават труда да прочетат моите книги, а като папагали един след друг повтарят, преписват от статия в статия дословно.

Париж, 19 септември 1993

От интервю то за вестник “Фигаро”

След като комунизмът падна, кой днес е врагът?

Аз мисля, че този въпрос се отнася не само към мен, но и към милиони хора в света, в това число и на Запад. По времето на студената война хората свикнаха със синдрома „да имаш враг“, и някои в наши дни  би са объркани. Но старата мъдрост гласи, че главният враг на човека е самият той и главният враг на всяко общество е то самото, това общество. Не трябва задължително да се живее в търсене на външния враг. Християнската религия ни учи да се борим преди всичко със злото в самите нас.

Какво ще кажете за ислямския фундаментализъм?

Ще кажа, че трябва да се помирим с това, че човечеството се развива не в единен поток, а в отделни области, отделни култури, които имат свои закономерности и развитие. Това за първи път е било отбелязано от Николай Данилевски през XIX век в Русия, след това, в началото на ХХ век, от Николай Трубецкой,но не е усвоено до тогава, когато тази идея е провел Освалд Щпенглер, а след него Арнолд Тойнби. Тъй като тези култури, тези огромни, често затворени, светове не се развиват в един отбор, и не по един общ закон по цялата Земя – то в различно време те са във възход, стават силни и след това, точно обратното, отслабват. Днешният възход на исляма, на ислямския фунадаментализъм е ярък пример на този феномен. Картината на XXI век въобще ще бъде много сложна в това отношение.

Кавендиш (Вермонт), 16 април 1994

От интервюто с Павел Хлебников за журнала “Форбс”

Хенри Кисинджър твърди, че Русия винаги ще застрашава интересите на Запада, независимо от това какво е нейното правителство.

И Хенри Кисинджър, и Збигнев Бжежински, и Ричард Пайпс,  и още много американски политици и публицисти са застинали в схемата на мислене, усвоена от тях някога, преди много години и с неизменна упоритост и заслепление непрекъснато повтарят и повтарят тази версия за извечната агресивност на Русия, неспособни да се съобразяват с днешната реалност.

Централният въпрос: какво да се каже за Русия и Съединените Щати? Да се смятат ли исторически съперници?

До руската революция те са били естествени съюзници. Вие знаете, че по време на американската гражданска война Русия е подкрепяла Севера, Линкълн. След това са били практически съюзници в Първата световна война. А при комунизма противостоянието на САЩ е било не с Русия, а с комунистическия СССР.

Какво е Русия: етнос? религия? език? или култура?

Русия представлява съвкупност от много националности, големи, средни и малки, с традиционна взаимна веротърпимост, с руски език като държавен и междунационално общуване и руска култура – на високо ниво и голяма международна тежест, възприета от образованите слоеве на всички народи.

И с това няма заплаха за Съединените Щати?

Ако погледнем далеч в бъдещето, можем да прозрем  и такова време в XXI век, когато САЩ заедно с Европа по-силно ще се нуждаят от Русия като съюзник.

Загадъчно.

Това е загадъчно за тези, които не виждат надалеч и не виждат какви сили се развиват в света.

Цялото: http://vseruss.ru/novosti/rossiya-1/Aleksandr-Solzhenitsyn-Nado-vstupat%27sya-za-Rossiyu-a-to-zatravyat-nas-vkonets-19566

.